Решение № 386 от 30.10.2023, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Р., 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

А. Атанасова при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело № 20234500500418 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. И. И., ЕГН: ********** и Т.

И. И. – М., ЕГН********** и двамата с постоянен адрес гр. Р., ул. *** чрез адв. Л. М. – АК гр. Р. против Решение № 373/24.03.2023 г., постановено по гр.д. № 4422 по описа за 2022 г. на Районен съд Р., с което е отхвърлен предявения от тях срещу Е. П. С., ЕГН:********** с постоянен адрес гр. Р., *** установителен иск да бъде признато по отношение на ответницата, че двамата ищци са собственици по наследство и в условията на евентуалност по давностно владение при равни права на сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 24 кв.м., с предназначение за гараж, находяща се на адрес гр. Р., ***, като недоказан.

В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателят навежда доводи за това, че в мотивите си първоинстанционният съд е направил неправилен анализ на фактическата обстановка, а оттам и неправилно тълкуване и достигане до 1 неправилни и необосновани изводи, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено ново такова, с което да бъде уважена изцяло заявената претенция. Претендира съдебни разноски.

Въззиваемата страна по жалбата – Е. П. С., чрез адв. А. Б. – АК Р. , счита същата за неоснователна, а решението на РРС за правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено. От събраните поделото писмени и гласни доказателства счита за безспорно установено, че процесната сграда, по отношение на която се претендира собственост е съборена изцяло през 1959 г. и не съществува към настоящият момент, с което се погасява и правото на собственост върху нея. Претендира разноски.

По отношение на останалите ответници - К. П. П., А. Й. П. и П. Я.

П. производството е прекратено с определение от 11.10.2022 г. на основание чл. 233 ГПК поради направения отказ от иска по чл. 537, ал.2 ГПК срещу тях.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 2 5 9 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество – същата е неоснователна.

За да остави без уважение предявеният от А. И. И. и Т. И. И. – М. иск за собственост при равни права на сграда с идентификатор

***, със застроена площ от 24 кв.м., с предназначение за гараж, находяща се на адрес гр. Р., ***, срещу Е. П. С., първоинстанционният съд е счел, че не са налице предпоставките за това както при условията на наследяване, така при условията на придобивна давност. Приел е, че не е проведено успешно оборване констатациите на нотариуса, извършил обстоятелствена проверка и изготвил констативен нотариален акт за имота, както и не е налице пълно и главно доказване от страна на ищците придобиването на право на собственост върху процесния имот както по наследство, така и по давностно владение осъществявано от тях самите и от техните наследодатели. Съдът е приел, че категорично от представените писмени доказателства не се установява правото им на собственост. Позовава се на заключението на вещото лице, видно от което не може да се приеме, че процесната сграда – гараж, е част от къщата, закупена през 1954 г. от дядото на ищците. Приема, че единствената възможност за легитимиране на ищците като собственици е позоваването на придобивна давност, упражнявана от 2 техните наследодатели и продължена от тях, която видно от събраните по делото доказателства също не е налице като обстоятелство.

Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно.

Видно от заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът възприема изцяло, в момента на огледа сграда с такова описание като описаната в Нотариален акт ***, том 2, дело 455 от 27.04.1954 г. в имота не съществува. В плана от 1959 г. очертанията на сграда, разположена на мястото на сграда с идентификатор *** са зачеркнати, което означава, че същата е премахната докато този план е бил действащ, т.е. същата е била премахната след 1959 г. В плана от 1959 г. на мястото на премахнатата сграда е нанесена друга сграда – паянтова стопанска, чието построяване се е случило след 1959 г., като в разписните листи са записани само имената на собствениците през годините, но не и данни за собствеността, тъй като партидата в разписния лист е за целия имот/парцел в свята съвкупност. В плана, който е влязъл в сила през 1985 г., паянтовата стопанска постройка не е нанесена. Вещото лице дава категорично заключение за това, че безспорнно на мястото на премахнатата сграда в годините е нанасяна друга постройка, чиито размери и сочената конструкция са различни в различните планове, като основно различията са в нейната дължина в посока към двора и в момента е с размери 3,40м/7,90 м с тухлени зидове, стоманобетонна плоча, дървен скатен покрив покрит с керемиди, гаражна ролетна врата и странична входна врата с прозорец.

Както правилно е посочил първоинстанционният съд, няма как при тези данни това да е паянтовата сграда, закупена от наследодателя на ищците - А. Х., тъй като при паянтовото строителство няма бетонни елементи и соманобетонна конструкция. Със събарянето на едно сграда се погасява и правото на собственост върху нея, поради което няма как ищците да черпят права от Нотариален акт ***, том 2, дело 455 от 27.04.1954 г. на Р.нския народен съдия, поради което правилно и искът им за придобиване на права на собственост по наследство е оставен без уважение.

Правилно първоинстанционният съд е зачел и неналичието на предпоставките за придобиване на процесната собственост при хипотезата на давностно владение кредитирайки показанията на св. А.К., който е пряк очевидец на събитията, включително и построяването на наличната към 3 момента сграда и последващото й ползване от ответната страна.

Към решението на първоинстанционният съд са изложени изключително подробни и обосновани мотиви, съобразени с изискванията на чл.236, ал.2 ГПК, в които са посочени исканията и възраженията на страните /идентични с тези предявени пред настоящата инстанция/, обсъдени са събраните доказателства, въз основа на тях са изградени обосновани фактически констатации, в резултат на което съдът е достигнал до правилни правни изводи.

Поради изложеното и на основание чл.272 ГПК, въззивният съд, като съобрази, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, изцяло препраща към неговите мотиви.

С оглед изхода на спора върху жалбоподателя следва да се възложат направените от ответника разноски за въззивното производство в размер на 1000,00 лв съобразно представената справка по чл. 80- ГПК.

Мотивиран така, Р.нският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 373/24.03.2023 г., постановено по гр.д. № 4422 по описа за 2022 г. на Районен съд Р..

ОСЪЖДА А. И. И., ЕГН: ********** и Т. И. И. – М.,

ЕГН********** и двамата с постоянен адрес гр. Р., ул. *** да заплатят на Е.

П. С., ЕГН:********** с постоянен адрес гр. Р., *** направените в производството пред РОС разноски в размер на 1 000,00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд гр. София в месечен срок от връчването му на страните.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5