Решение № 191 от 11.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Пловдив, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20255330200503 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление

№ 24-3389-000641/

02.01.2025г., с което на В. Н. М. е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.

От жалбоподателя се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна, както следва:

- не била установена правилно фактическата обстановка;

- деянието било несъставомерно, доколкото процесният автомобил бил със служебно прекратена регистрация;

-не била индивидуализирана коректната нарушена материална разпоредба;

-в нарушение на процесуалните правила АУАН не бил подписан от нито един свидетел.

Въззиваемата страна взема със съпроводителното писмо становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

В НП е приета за установена следната фактическа обстановка: На 06.12.2024г., oколо 23:02 часа в град П., на бул. ***, посока на движение изток-запад В. Н. М. управлява лек автомобил **** с рег.№ ***, чужда собственост, като извършва следното нарушение: лице, което не е собственик, управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.

Съдът прие, че гореизложеното е съответно на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който (противно на възраженията на защитата, които се основават на отменена законодателна уредба) съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.

Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП при редовно съставен АУАН, в тежест на жалбоподателя е да обори доказателствената му сила. По настоящото дело от жалбоподателя не бяха ангажирани никакви доказателства за опровергаване, изложеното в АУАН.

Нещо повече, отразеното в АУАН се потвърждава от изготвените по инициатива на съда служебни справки в информационната система на Гаранционен фонд, от които е видно, че процесното МПС няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на нарушението, като такава е сключена на следващия ден.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

Във връзка с възраженията на жалбоподателя, следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика, когато водачът не е собственик на автомобила, в разпоредбата на чл. 638, ал.3 КЗ са предвидени както правилото за поведение, което жалбоподателят е нарушил, така и санкцията за нарушаване на визираното правило за поведение, като за 2 надлежната квалификация на нарушението в АУАН и НП привръзки с други правни норми не са необходими.

Така Решение № 1081 от 16.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 779 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 510 от 08.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 99 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд Пловдив,Решение № 1213 от 10.07.2017 г. по н. д. № 1236 / 2017 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 2176 от 11.12.2017 г. по н. д. № 2993 / 2017 г. на XXII състав на Административен съд Пловдив,Решение № 1657 от 13.10.2017 г. по н. д. № 1780 / 2017 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив Решение № 2089 от 09.11.2016 г. по н. д. № 2094 / 2016 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

Именно чл. 638, ал.3 КЗ въвежда задължението за всеки водач на МПС, макар и несобственик, преди да предприеме управление на МПС да се убеди, че за автомобила има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и да се откаже от управлението, ако такава не е налице.

Така изрично Решение № 1081 от 16.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 779 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

От гореизложеното следва, че в случаи като процесния, противно на възраженията в жалбата, деянието не би било случайно, а водачътнесобственик би следвало да отговаря за форма на вина непредпазливост (деецът е могъл и е бил длъжен да знае,че автомобилът е без валидна застраховка гражданска отговорност), която се санкционира по силата на чл.

7, ал.2 ЗАНН. Това е така, доколкото макар и несобственик, всеки водач има императивното задължение да се увери, че управляваният автомобил има действаща застраховка гражданска отговорност, преди да предприеме управление. Същевременно обективната възможност да се направи това, произтича от общодостъпността на регистъра за справки на сайта на Гаранционен фонд.

Така Решение № 2081 от 17.11.2022 г. по к. адм. н. д. № 1989 / 2022 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1081 от 16.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 779 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

Въпреки гореизложеното деянието се явява несъставомерно от 3 обективна страна. Това е така, доколкото от представените от жалбоподателя доказателства е видно, че към момента на проверката процесният автомобил е бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДвП. Тоест същият не е бил към този момент надлежно регистриран в страната.

Същевременно от изричния и императивен текст на нормата на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ следва несъмнения извод, че на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ подлежат само автомобилите, които са надлежно регистрирани в страната.

За тези, за които не е изпълнено задължението за регистрация или регистрацията е служебно прекратена, важи по-тежкото ограничение, а именно пълната забрана по чл. 140 ЗДВП да се движат по пътищата отворени за обществено ползване, но не и за задължително застраховане.

Така Решение от 17.08.2022 г. по к. адм. н. д. № 305 / 2022 г. на VII състав на Административен съд - Русе , Решение № 1553 от 23.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1530 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Варна, Решение № 43 от 25.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 18 / 2021 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение № 45 от 20.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 1099 / 2019 г. на I състав на Административен съд – Плевен.

С оглед гореизложеното се налага извод, че към датата на съставяне на АУАН, предвид служебно прекратената регистрация, безспорно за процесното МПС е важала безусловната забрана да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, но не е съществувало задължение за неговото застраховане по смисъла на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ, предвид настъпилата един месец по-рано служебна дерегистрация.

Поради липса на съставомерен елемент от фактическия състав, деянието се явява несъставомерно и НП следва да се отмени.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че с констатираното управление на МПС по пътищата отворени за обществено ползване, при положение, че то е със служебно прекратена регистрация, безспорно е извършено по тежко-наказуемо нарушение на ЗДвП и по-конкретно такова по чл. 140, ал.1 ЗДвП , вр. чл. 175, ал.3 ЗДвП.

Доколкото обаче то е предмет на отделен АУАН по отделно 4 административно-наказателно производство, то не следва да се обсъжда.

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП.

От приложения по преписката АУАН е видно, че той не е подписан от нито един свидетел.

Съгласно трайната съдебна практика именно полагането на подписа е този елемент от фактическия състав, който установява участието на дадено лице в определено процесуално действие.

В случая посочването на дадено лице като свидетел на съставяне на АУАН, без то да го е подписало не е достатъчно да се приеме, че е спазено изискването на чл. 40, ал.3 от ЗАНН.

Безспорно според трайната съдебна практика съставянето на АУАН в присъствие на само един свидетел не е СПН и този порок може да се санира по реда на чл. 53, ал.2 ЗАНН.

Липсата на поставен подпис от нито един свидетел, обаче опорочава непоправимо процедурата по съставяне на АУАН и влече по необходимост отмяна на НП.

ПО РАЗНОСКИТЕ.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 400 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

Уговореният размер съдът намира за справедлив и обоснован съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, още повече че изцяло съответства на минималните размери съобразно материалния интерес от делото.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да 5 бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно ОДМВР-Пловдив.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление

№ 24-3389-000641/

02.01.2025г., с което на В. Н. М. е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.

ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати в полза на В. Н. М., ЕГН ********** сумата 400 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд-Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6