Определение № 240 от 01.04.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 240 гр. София, 01.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20241800500213 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 396, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Еврокомпания Нептун" ЕООД ЕООД срещу определение № 297 от 27.07.2023 г. по ч. гр. д. № 554 по описа за 2023 г. на Районен съд – Сливница, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД, предявим от Л. Г. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., област С., ул. „З. С.“ № .., срещу „Е. К. Н.“ ЕООД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к....., район „Л.“, ул. „С.“ № .., представлявано от управителя си В. Н., с размер на цената на иска 7159,62 лева /седем хиляди сто петдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща дължимата и незаплатена от заемателя сума по договор за паричен заем, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР върху банковите сметки на „Е. К. Н.“ ЕООД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к....., район „Л.“, ул. „С.“ № .., представлявано от управителя си В. Н., в лева и валута в следните търговски банки: „И. А. Б.“ АД; „У.К. Б.“ АД; „Б. ДСК“ ЕАД; „О. б.

1 б.“ АД; „Ю. б.“ АД; „Т. Б.“ АД; „П. и. б.“ АД; „И.“ АД; „Ц. к. б.“ АД;

„А. Б. Б.“ АД; „Б.-а. к. б.“ АД; „Т. Б. А. Б.“ ЕАД“; „П.К. Б. /./“ АД; Т. б. Д“ АД; „Б. б. з. р.“ АД; „Т. Б.“ АД; „О. б. „АД; „ИНГ Б. Н.В.“ - клон С.; „С. Е.“ АД - клон Б.; „БНП П. С. А.“ - клон С.; „БНП П. П. Ф.С.А.“ - клон Б.; „Т.-Д. З. Б.“ - клон С.; „В. Б. АГ“ - клон С. и „Б. АС“ - клон Б., до размера на сумата от общо 7159,62 лева /седем хиляди сто петдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки/.

В подадената жалба се излагат твърдения за неправилност и на определението на първоистанционния съд. Излага се, че ответникът е предоставил само първичния договор за заем без да е отбелязал и представил ордери за върнатите суми от дружеството. Твърди се, че наложения запор на банковите сметки създава огромно затруднение за нормалното функциониране на дружеството, което ще понесе материални щети. По същество моли да бъде отменено обжалваното определение и издадената обезпечителна заповед обезсилена.

На основание чл. 396, ал. 2, изр. 1 от ГПК препис от частната жалба е бил изпратен на молителя Л. Г. Г. , който е депозирал отговор на жалбата, чрез адв. И. Г.-С.. Счита жалбата за недопустима като просрочена, а по същество неоснователна. Твърди, че сумите, посочени в РКО не са получавани от ищеца във връзка с договорни отношения с дружеството, а сумите описани в извлечението от тетрадката са получени от друго дружество и на друго основание.

Излага, че са налице предпоставките за допускане на обезпечение по чл. 391 ГПК и липсват пречки по чл. 393 ГПК, поради което съдът е наложил запор върху банковите сметки на ответника. Счита, че е налице и обезпечителната нужда, а обезпечителната мярка е подходяща. По изложените съображения моли да бъде потвърден актът на районния съд.

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от 2 легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл.

260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по молба на Л.

Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., област С., ул. „З. С.“ № .., чрез адв. И. Тодорова Г.-С., за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, който ще предяви срещу „Е. К. Н.“ ЕООД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к....., район „Л.“, ул. „С.“ № .., представлявано от управителя си В. Н., за връщане на дадената в заем сума от 6000 лева, ведно със сумата от 859,62 лева, представляваща уговорена между страните лихва за 2022 г. и 2023 г. и сумата от 300 лева, представляваща уговорената в т. 6 от договора за заем неустойка, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане, чрез обезпечителна мярка налагане на запор върху банкови сметки на ответника по иска до размера на претендираната сума.

Нормата на чл. 389, ал. 2 ГПК предвижда, че обезпечение се допуска по всички видове искове, а на основание чл. 390 от ГПК, обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска, поради което настоящият състав на Софийския окръжен съд намира, че правилно първоинстанционният съд е приел молбата за допускане на обезпечение за допустима.

Съгласно чл. 391, ал. 1 от ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за 3 задълженията и договорите. Съдът може да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и когато искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства /вж. чл.

391, ал. 2 от ГПК/.

Следователно, процесуалният закон предпоставя допускането на обезпечение от кумулативното наличие на следните условия: искът, чието обезпечаване се иска, да е допустим, да са представени убедителни писмени доказателства или гаранция, да е налице обезпечителна нужда, и предложената обезпечителна мярка да е подходяща.

От изложените в молбата фактически твърдения следва да се направи извод, че молителят и ответникът са активно и пасивно легитимирани страни по бъдещите искове – страни по облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за заем.

Към молбата за допускане на обезпечение са представени договор за паричен заем, преводно нареждане от 29.04.2021 г. за сумата от 3000 лева и преводно нареждане от 15.07.2021 г. за сумата 3000 лева.

Настоящият съдебен състав счита, че тези документи потвърждават твърденията на молителя за възникнали между него и ответника облигационно правоотношение по договор за заем. Освен това съдът намира, че прилагането на посочените документи обуславя извод, че молбата е придружена от убедителни писмени доказателства, от които се установява именно вероятната основателност на бъдещите искове.

Ето защо налице и следващата предпоставка. Представените от жалбоподателя разходни касови ордени от 28.07.2021 г. и от 29.08.2021 г. не променят този извод на съда.

В случая съдът намира, че е налице и обезпечителна нужда.

Обезпечителната нужда се изразява в затруднение или невъзможност на ищеца да реализира правата си по бъдещото съдебно решение, които ще бъдат налице, ако не бъде допуснато търсеното обезпечение.

Нуждата от обезпечаване е налице винаги, когато има вероятност 4 удовлетворяването на защитаваното субективно материално право да бъде затруднено, забавено или застрашено. Когато става на въпрос за парична претенция, то обезпечителна нужда е налице когато съществува възможност претендираното право да не може да бъде реализирано, а именно длъжникът да не разполага с имущество, от което кредиторът да се удовлетвори. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че доколкото предмет на бъдещите искове са парични притезания, то е налице обезпечителна нужда, с оглед възможността в хода на процеса ответникът да се разпореди с имуществото си и с това да осуети или затрудни удовлетворяването на молителя, в качеството му на кредитор.

По отношение на поисканите обезпечителни мерки – запор на банкови сметки на бъдещият ответник, настоящият съдебен състав намира, че същите са подходящи и целесъобразни на обезпечителната нужда и целената правна защита. Настоящият състав намира, че допускането на подобна обезпечителна мярка е подходяща, доколкото молителят твърди наличието на изискуеми и непогасени задължения и тъй като кореспондира на изпълнителния способ изпълнение на парични вземания и цели осигуряване на запазването в имуществото на длъжника на парични средства, които да послужат за удовлетворяване на кредиторовия интерес. Отделно от това, налагането на запор на банкови сметки на ответника в няколко банки и техните клонове на територията на страната не е обременително или несъразмерно, тъй като действието му е ограничено до размера на цената на иска, в съответствие с чл. 397, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения определението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено, а частната жалба оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА определение № 297 от 27.07.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 554 по описа за 2023 г. на Районен съд – Сливница.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6