Акт от 23.02.2023, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 42 гр. Велико Търново, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр.Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА при участието на секретаря П.И., , изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело № 443 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 156 - 161 от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на СПРИНК“ЕООД, в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Беляковец, общ.Велико Търново, действащ чрез упълномощения адвокат К. против

Ревизионен акт № Р-04000419004055-091-001/23.03.2020 година, издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден, в оспорената част, по административен ред с Решение №

102/15.06.2020 година на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град Велико Търново при ЦУ на НАП, с който за данъчен период 01.01.2013г.-31.12.2013г. са установени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 10 270,25лв. и са начислени лихви в размер на 4 516,13лв.

В жалбата се правят следните оплаквания за незаконосъобразност на РА: на първо място намира, че същият е нищожен доколкото е издаден след повторна ревизия, което е в противоречие с относимите процесуално- правни норми. За същия ревизиран период е била извършена предходна ревизия, в чийто предмет е било установяване на задължения по ЗКПО и издаден РА, който с Решение на съда е приет за нищожен .

Или с други думи ревизията, завършила с оспорвания в настоящото производство РА за определяне на допълнителни задължения по ЗКПО за 2013г. е повторна.

Единствената възможност за органа по приходите да извърши повторна ревизия е, когато върне преписката за нова такава в хипотезата на чл. 155, ал. 4 от ДОПК, която в случая е неприложима. Неприложима е и разпоредбата на чл. 160, ал. 3 от ДОПК , тъй като съществува ограничението на ал. 4. На следващо място, ЗВР , с която е образувано ревизионното производство не е редовно връчена на жалбоподателя, което обуславя също незаконосъобразност на издадения РА. Нарушен е и материалния закон, доколкото се определят допълнителни задължения за неотчетени приходи от лихви по няколко договора за временна финансова помощ сключени с КРАСИ ЕООД. Основавайки се на тези констатации, органът по приходите преобразува финансовия резултат на дружеството за 2013г. определяйки облагаема данъчна основа, различна от декларираната от жалбоподателя. В РД и РА липсват конкретни мотиви по какъв начин е определен размерът на лихвите, които се сочат за недекларирани. Буквалното посочване на няколко нормативни текста, не освобождава органа по приходите от задължението да изложат конкретни мотиви, от които да става ясно как са стигнали до своите фактически и правни изводи. В РА не е изследвано съдържанието на всеки един отделен договор, не е изяснено в какво се изразява отклонението от данъчно облагане, както и какъв механизъм е следван при определянето размера на прихода. Позовава се единствено на назначена експертиза при предишното ревизионно производство, което доказателствено средство обаче не е анализирано от самия орган. Липсват и нормативни изисквания, които да задължава частноправните субекти непременно да уговарят възнаградителна лихва, винаги, когато сключват договор за заем. Неправилно е извършено ревизионното производство на основание чл. 122 и сл. От ДОПК, като органът се позовава само на обстоятелството за наличие на укрити приходи или доходи, установено в хода на предходното ревизионно производство. За да се приложи това особено производство по облагане по аналог, следва да са налице поне едно от изчерпателно посочените обстоятелства в чл.122, ал.1 от ДОПК, но същото следва да се установи в настоящото производство- това, в което облагаемата данъчна основа предстои да бъде определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК . От съда се иска след като установи горните факти да постанови Решение, с което да отмени като незаконосъобразен РА, алтернативно като нищожен.

В о.з. се представлява от *** К., който поддържа така подадената жалба с направените в нея оплаквания. Претендира заплащането на разноски в производството.

Ответник жалба. Директор „ОДОП“ гр. В. Търново, редовно призован се представлява от юк Р., която намира подадената жалба за неоснователна по съображенията подробно изложени в потвърдителното решение на ДОДОП. Намира, че по делото няма спор, че от жалбоподателя са предоставени заеми за финансова помощ на ЮЛ и ФЛ, които към ревизирания период 2013г. не са били върнати или са върнати частично. Не е спорен и другият факт, че в неговото счетоводство не са начислявани лихви във връзка се тези заеми Съгласно разпоредбите на ЗКПО безвъзмездно предоставяне на кредити без или с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключването на сделката е безспорно отклонение от данъчно облагане. Във връзка с това още в хода на ревизионното производство е приобщена като доказателство назначената счетоводна експертиза, която е установила размера на пазарната лихва и въз основа на нея са определени стойности, с които е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2013г. и съответно са определени допълнителни задължения по ЗКПО. В хода на настоящото производство намира, че не са събрани доказателства, които да опровергаят констатациите на органите по приходите, напротив , видно от изслушаната СИЕ, която определя пазарната лихва към 2013г. същите се доближат, а в някои случаи са и по- високи от определените в хода на ревизионното производство. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ПЗР на ДОПК.

Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Настоящото производство е повторно след отмяна на Решение № 187/ 18.6.2021г. по адм. д. 422/20г. по описа на Административен съд В. Търново с Решение № 5980/16.6.2022г. по адм.д. 9718/21г. по описа на ВАС. Предвид изложените доводи на ВАС в отменително решение, съдът е допуснал служебно СИЕ, която да установи размера на пазарната лихва съгласно § 1, т.32 от ДР на ЗКПО за съответните години както и размера на съответното увеличение на ФР за процесните периоди и размера на съответните задължения по ЗКПО по чл.16, ал.1 във вр. с ал.2,т.3 от ЗКПО като ***отговори на следните въпроси:1. Какъв е размерът на пазарната лихва към датата на сключване на договорите за заем за всеки един от тях, в съответният период? 2.Съобразно изчислената пазарната лихва към всеки един от договорите за заем да отговори на въпроса: 3.Какви приходи от лихви е следвало да отчита жалбоподателя за всеки един от данъчните периоди, предмет на ревизията?4.Съобразно отговора на предходната точна и след като съобрази отчитаните от жалбоподателя приходи от лихви за всеки един от процесните договори, ***да отговори на въпроса:5.Какъв е размерът на неотчетения приход от лихви за всяка една от годините 2009, 2010 година? 6. Или след като се съобрази с критериите за определяне на пазарната лихва по смисъла на §1,т.32 от ДР на ЗКПО да определи пазарен лихвен процент за дължимата по пазарна лихва, съобразно минимума на определения диапазон в СИЕ, като следва да посочи и съответно използване методите от Наредба №Н-9/14.8.2006г. по реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени , като се даде заключение дали е налице отклонение от пазарната лихва по отпуснатите кредити от ревизираното дружество, в какви размери и от там с каква сума следва да се преобразува финансовия резултат 7.Въз основа на т.3и 4 да определи финансовият резултат на дружеството за данъчно облагане на процесните периоди, като вземе предвид и другите увеличения на финансовия резултат, определени с процесния РА и определи дължимия корпоративен данък, респективно данък за внасяне за всяка една от годините, както и дължимите лихви от датата на забавата до датата на издаване на РА?

По делото е установено, че на „СПРИНК" ЕООД са издадени РА № Р-04000414002829-091- 001/ 05.04.2016г. и РАПРА №

Р-04000416076795-003-001/28.04.2016г. с които са определени задължения по ЗДДС вкл.за данъчен период м. 11. 2014 г. и по ЗКПО вкл. за 2013 г., които са .обжалвани по административен ред и са потвърдени в обжалваната част с Решение № 202/04.07.2016 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново. След съдебен контрол, с Решение № 8036/ 29.05.2019 г., постановено по адм. дело № 1493/2019 г„ ВАС е оставил в сила Решение № 574/04.01.2019 г. по адм. дело № 791/2018 г. на Административен съд Велико Търново, с което цитираните РА са обявени за нищожни.

Оспорваният в настоящото производство РА № Р-04000419004055-091 -001/23.03,2020г. е издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, въз основа на Ревизионен доклад (РД) № Р-04000419004055-092-001/10.02.2020 г., изготвен в резултат на извършена ревизия на жалбоподателя за установяване задълженията на дружеството за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период от 1.01.2013г. до 31.12.2013 г. и по ЗДДС за данъчни периоди от 01.11.2014 г. до 30.11.2014г. Ревизията е възложена, съгласно чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, със Заповед за възлагане на ревизия ЗВР № Р-04000419004055-020-001 /28.06.2019 г„ връчена на 08.10.2019 г. по реда на чл. 30, ал. 4 от ДОПК, за което връчване е съставен Протокол № 1543861/08.10.2019г., изменена със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-04000419004055-020- 002/06.12.2019 г„ ЗИЗВР №

Р-04000419004055-020-003/08.01.2020 г. и ЗИЗВР № Р- 04000419004055-020-004/28.01.2020 г. За доказване компетентността на органа, издал процесния РА по делото е приложена Заповед № 6/3.1.2017г. на Директор на

ТД на НАП В. Търново, с която издалият ЗВР е оправомощен за това. В преписката се съдържат и Протокол от 29.7.2019г. за посещение на адрес стр. 68 от папка № 1 на адм. преписка и такъв от 6.08.2019г. стр. 69 папка № 1 на адм. преписка. Освен това е оформена и разписка за отказ за получаване на ЗВР с горепосочения Протокол № 1543861/08.10.2019г , както и връчвания на последващите ЗИЗВР по реда на чл. 32 от ДОПК.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-04000419004055-092- 001/10.02.2020 г., връчен по електронен път на 17.02.2020 г., с който е предложено установяване на допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО. Срещу РД не е направено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК. На основание събраните в хода на ревизията и приобщени доказателства е издаден обжалваният РА, с който са определени допълнителни задължения за корпоративен данък (КД) в размер на 10270,25 лв. и лихви за просрочие върху него в размер на 4561,13 лв. В частта по ЗДДС не са определени допълнителни задължения, поради което настоящата инстанция приема, че РА не е обжалван в тази част и е влязъл в сила.

В хода на ревизията на жалбоподателя е връчено ИГЩПОЗЛ

№ № Р-04000419004055- 040-001/07.10.2019 г. (едновременно със ЗВР № Р-04000419004055-020-001/28.06.2019 г. по реда на чл. 30, ал. 4 от ДОПК), с което са изискани първични счетоводни документи, счетоводни регистри, платежни документи, договори, справки и други документи и обяснения, подробно описани в искането. От страна на дружеството не са представени документи, което е удостоверено с Протокол за проверка в деловодството № 1543828/24.10.2019 г. Това обстоятелство е дало основание на органите по приходите да преминат към облагане по особения ред на ДОПК, регламентиран в чл. 122 от ДОПК. Изготвено е Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК № р-04000419004055-113-001 /28.10.2019 г., в което се сочи, че по отношение на ревизираното дружество са установени обстоятелства по чл. 122, ал.

1, т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч; т. 5 - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват или са повредени до степен негодни за ползване; т.6 - данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция по чл. 28 от ДОПК. Поради това, дружеството е уведомено, че основите за облагане с корпоративен данък за 2013 г. и с ДДС за данъчни периоди м. 12.2013 г. - м. 12.2014 г. ще бъдат определени по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Едновременно с него са връчени и Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК №Р-04000419004055-139-001/28.10.2019 г. и ИПДПОЗЛ № Р-04000419004055-040-002/28.10.2019 г„ с което от жалбоподателя е изискано попълването на декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за имуществено състояние. Уведомленията и искането са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК на 26.11.2019 г. От страна на дружеството отново не са представени документи, което е удостоверено с Протокол № 1541255/11.12.2019 г.