Решение № 178 от 26.10.2017, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Гражданско дело 16/2017
- Вид
- Решение № 178
- Подписан
- 26.10.2017
- В сила
- 26.05.2018
- Състав
- ТЕОДОРА ЕНЧЕВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.127 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.189 · Граждански процесуален кодекс
- чл.189, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.497, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.573, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.573, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.576 · Граждански процесуален кодекс
- чл.578 · Граждански процесуален кодекс
- чл.579, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.583 · Граждански процесуален кодекс
- чл.589 · Граждански процесуален кодекс
- чл.589, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.589, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.264, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.31 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за задълженията и договорите
- чл.42, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал.1 · Закон за наследството
- чл.25 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е №178 гр. Ш., 26.10.2017 г.
Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав
СЪДИЯ:
Т. Димитрова при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдията докладчик Т. Димитрова гр.д. № 16 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на К.Д.С. и Р.Д.М., чрез пълномощника адв. К. М. от САК, срещу Й.С.Й. и Д.К.Й..
В исковата си молба ищците твърдят, че с ответника Й.Й. са наследници на К.Д.С., починала на 06.12.2016 г., като ответникът е неин син, а те двамата – нейни внуци. След смъртта на К.С., ищците узнали, че на 09.11.2016 г. е бил сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в н.а. № 134, ***№ ../2016 г., вх. рег. № ***г., по силата на който наследодателката прехвърлила на ответника недвижим имот – еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, с площ от 60 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, в който е построена сградата, с площ от 554 кв.м., находящ се в гр. Ш., местност „ ...„, представляващ по документи за собственост парцел V..І-452А, кв.2К. по плана на гр. К., срещу грижите, които ответникът е полагал за нея до момента на изповядване на сделката и издръжката, която й е предоставял, както и грижите, които за в бъдеще ще полага за нея, изразяващи се в пране, почистване, готвене издръжка, осигуряване на лекарства и грижи при болест и немощ, както и погребение според обичая. Видно от посоченото в нотариалния акт, наследодателката е участвала в хода на нотариалното производство чрез пълномощник – адв. Д.К.Р., упълномощена с пълномощно № 11711/08.11.2016 г. за удостоверен подпис и № 11712, т. 3, № 168/08.11.2016 г.
– за удостоверено съдържание по описа на нотариус рег. № **. Ищците считат, че сключеният договор за прехвърляне на недвижим имот е нищожен на следните основания, предявени в условията на евентуалност:
І. Поради липса на предмет в частта, в която прехвърлянето на имота е срещу вече положени от ответника грижи и предоставена издръжка до сключване на договора. Твърденията им в тази насока са, че преди сключване на договора ответниците не са полагали грижи за прехвърлителката в пълен обем, от каквито тя е имала и нужда. До м. юни 2014 г. грижите за нея си били полагани преимуществено от бащата на ищците, а след м. юни 2014 г., когато здравословното й състояние се влошило поради счупване на бедрената кост и наложила се операция – и от майката на ищците, която се е грижила за хигиената на праводателката, чрез смяна на памперси и за храната й. Ответникът се включил в грижите като от 01.08.2014 г. наел жена на име Г., която да се грижи за К.С., на която плащал по 5 лева на ден от личните средства на последната. От м. октомври 2014 г. грижите за наследодателката са били полагани равностойно от бащата на ищците, неговата съпруга и ответника. Ответницата Д.Й. никога не е полагала грижи за прехвърлителката, а двамата общо с ответника не са давали издръжка от свои лични средства. Всички разходи за храна, битови нужди, лекарства и др. за К.С. са били погасявани чрез нейни лични средства от пенсия и рента от земеделски земи, като доходите й от пенсия са били около 280 лева, а от рента на земеделски земи около 1 200 лева. На 19.10.2016 г. полагащата й се рента за стопанската 2015/2016 г., в размер на 1 174 лева е била преведена от кооперацията в с. К.по сметка на ответника. През последните две години преди смъртта на К.С. с пенсията й се е разпореждал също ответникът, който я е теглил от банковата й сметка в „Инвестбанк” АД чрез пълномощно или дебитна карта.
Ответниците не са изразходвали свои лични средства за прехвърлителката поради ниските си доходи, недостатъчни за задоволяване на собствените им потребности. Поради липса на престация от страната на последните договорът се явява без предмет и на това основание е нищожен;
... Поради липса на основание в частта, с която ответникът е поел задължение да полага грижи и да дава издръжка на прехвърлителката за в бъдеще – Доводите на ищците в тази връзка са, че при сключване на договора приобретателят е знаел за близката смърт на прехвърлителката, която е настъпила съвсем скоро след сделката. Към датата на упълномощаването и на сделката прехвърлителката е била в тежко здравословно състояние, което е предвещавало близката й смърт. В действителност до м. юни 2014 г. същата е била в задоволително умствено състояние, но поради счупване на бедрена кост и поставяне на пирон се налагало да се придвижва с бастун. За целта бащата на ищците й помагал при физическа работа и поддръжката на двора, създал по-добра битова среда за нейното ежедневие – подвижен стол-цокало, парапет към стъпалата за излизане от къщата, и полагал постоянно грижи за майка си до момента, в който сам заболял от онкологично заболяване през лятото на 2014 г.. След това, поради невъзможността му да посещава прехвърлителката, грижите за нея били поети изцяло от неговата съпруга. При едно от посещенията си през лятото на 2014 г. снаха й заварила К.в безпомощно състояние и да повръща кръв. При настаняването й в болнично заведение било диагностицирано заболяване – стомашен кръвоизлив. След изписването й от болница, прехвърлителката останала дълго време на легло, била с чести халюцинации и без спомен за различни събития. През цялото време в болницата и след изписването й, тя била обгрижвана предимно от майката на ищците, която се е грижила за нейната хигиена и хранене. След възстановяването на бащата на ищците от прекарана онкологична операция на 06.06.2014 г., от м. октомври 2014 г. грижите за К.били поети от него и ответника, които, по споразумение помежду си, се редували при посещенията си и обгрижването й. През този период и след това пристъпите на деменция и липса на ориентация у К.зачестили и се превърнали в ежедневие. Тя започнала да не разпознава близки, да не чува и да не вижда добре. През м. ноември 2015 г., поради наложила се втора операция на бащата на ищците, грижите за прехвърлителката били поети от неговата съпруга, която й осигурявала храна, лекарства и грижи за личната й хигиена.
Майката на ищците продължила да се редува с ответника при полагането на грижи за К.и след м. януари 2016 г., когато здравословното състояние на съпруга й силно се влошило, както и след неговата смърт, настъпила на 27.03.2016 г.. През м. март 2016 г. здравословното състояние на прехвърлителката също се влошило и тя започнала да говори несвързано, питала за сина си Д.все едно е жив, нямала спомен за внуците и правнуците си и дори не ги разпознавала на снимките в стаята й. След смъртта на бащата на ищците с пенсията на К.се разпореждал единствено ответникът, като по предложение на майката на ищците двамата започнали да водят тетрадка, в която вписвали приходите и разходите на прехвърлителката. През периода на боледуване на майка им – от средата на м. септември до началото на м. ноември 2016 г., ищците потърсили ответника, за да го уверят, че ще продължат да полагат грижи за К.чрез финансиране на половината от разходите за нея. По този повод, пред майката на ищците ответникът споделил, че не желае да му се плаща, тъй като не разходва лични средства за прехвърлителката и доходите й от пенсия и рента били достатъчни. През м. май 2016 г. ответникът сключил договор с Община – Ш., по силата на който на К.била осигурена домашна помощница, която я посещавала два пъти седмично по два часа, като поела дейностите по почистване, пране, даване на лекарства и помощ при къпане на възрастната жена. През м. август 2016 г. ответникът ангажирал и още едно лице – С., която да полага допълнителни грижи за прехвърлителката като я посещава два пъти дневно. Възнаграждението за тези грижи е било плащано от средствата на К., а понякога и с лични средства на майката на ищците. От м. октомври 2016 г., след прекарана бронхопневмония и лечение в болница, прехвърлителката била напълно неподвижна и на легло. На 10.11.2016 г. същата не могла да разпознае съпруга си на некролога по повод годишнина от смъртта му, през по-голямата част от денонощието спяла, започнала да поема изключително малко количество храна и да говори несвързано, като за всички, включая и за ответника било повече от ясно, че дните й са преброени. Ето защо, поради това, че приобретателят е знаел за близката смърт на майка си, договорът за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане няма основание. Освен това, след смъртта на К., при разговор с ищеца К.С. ответникът признал, че всички разходи за К.са погасявани с нейни лични средства, както и, че нейната воля е била наследниците на сина й Д.да получат половината от наследството, като предложил да обезщети ищците с 1/6 от стойността на прехвърления му имот, или 17 000 лева.
..І. Поради противоречие с добрите нрави – Според ищците е налице очевидна неравностойност на престациите по процесния договор, като, видно от него, данъчната оценка на прехвърления имот е 54 451.20 лева, с оглед на което е напълно неморално обогатяване на приобретателите с него при положение, че не са полагали изключително и сами грижи за прехвърлителката в обема, в който е имала нужда и всички разходи за нея са били погасявани от нейни лични средства, а не с такива на ответниците. Т.е. срещу имота си на стойност 54 451.20 лева прехвърлителката не е получила съответните равностойни грижи и издръжка нито преди, нито след сключването на договора, до момента на смъртта си, което го прави противоречащ на добрите нрави.
В условията на евентуалност, заявяват и, че договорът е сключен без учредена валидна представителна власт, поради което е недействителен в състояние на висяща недействителност. В тази връзка, оспорват подписа на упълномощителката под посоченото в нотариалния акт пълномощно, както и авторството на изписването имената на упълномощителката. В евентуалност, твърдят, че при удостоверяване на пълномощното, послужило за извършване на сделката са нарушени изискванията на чл.589, ал.1 от ГПК – документът не е бил представен на нотариуса от прехвърлителката лично, за да бъде удостоверено съдържанието му и на чл.589, ал.2 от ГПК – упълномощителката не се е явила лично пред нотариуса и не е подписала пред него документа, респ. не е потвърдила предварително положения подпис, и не е изписала собственоръчно пълните си имена. Поради горното, нотариалното удостоверяване е нищожно на основание чл.576, вр. чл.578, ал.4 и 5, вр. чл.589, ал.2 от ГПК. Отделно от това, прехвърлителката е имала силно ограничени слух и зрение, което налага спазването на изискването на чл.583 от ГПК, което не е било изпълнено. В този случай, документът е следвало да бъде приподписан от двама души свидетели, което също не е сторено. Поради горното, считат, че договорът за прехвърляне на недвижим имот се явява сключен без представителна власт и недействителен до размера на наследствената квота на ищците в размер общо на 1/2 ид.ч. от жилищната сграда и 1/4 ид.ч. от поземления имот. В тази връзка, заявяват, че оспорват автентичността на подписа и собственоръчно изписания текст на имената на прехвърлителката под пълномощното, както и верността на съдържанието на упълномощителната сделка, както и на нотариалния акт. В последния се сочи, че в кантората на нотариус Ц.се е явила К.Д.С., което не е вярно, тъй като прехвърлителката е била в здравословно състояние, непозволяващо й да става от леглото и напуска дома си.
Ето защо, молят да бъде открито производство по проверка истинността на двата документа.
В условията на евентуалност, твърдят и, че към момента на изготвяне и подписване на пълномощното, прехвърлителката, макар и дееспособна, не е могла, поради заболяванията си – тежка деменция, силно намален слух и зрение, хипертония, диабет, слабо оросяване на мозъка, да разбира и да ръководи действията си, поради което упълномощителната сделка е унищожаема на основание чл.31 от ЗЗД.
В условията на евентуалност, в случай, че не бъдат уважени исковете им за прогласяване нищожност, съответно висяща недействителност на договора, считат, че са налице основания за неговото разваляне, тъй като, както е изложено по-горе, ответниците не са давали издръжка за прехвърлителката в пълен обем нито за времето преди сделката, нито в периода след нея до смъртта й, а грижите за нея, считано от 2014 г., от който момент е имала нужда от такива, са споделяни от ответника с бащата на ищците, с помощта на членовете на неговото семейство.