Определение № 31891 от 01.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31891 гр. София, 01.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20261110107167 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Образувано по искова молба на В. И. Н. против П. П. М.. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответницата, като в рамките на законоустановения срок е постъпил писмен отговор.

Съдът, след като констатира, че исковата молба и насрещната искова молба са редовна, на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад на делото.

Представените от страните писмени доказателства следва да бъдат приети.

Исканият свидетел от ответницата е недопустим. Твърдяната уговорка между страните във всички случаи е със стойност над 5000 лв., а изключението за допускане на свидетели по чл. 164, ал. 1, т. 3 in fine ГПК не е налице.

Следва да се допусне служебно въпроси към ССчЕ, тъй като исканията по чл. 192 ГПК по т. 2 от отговора на исковата молба по същество изискват специални знания, а не за представяне на конкретен документ.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СЪСТАВЯ, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Ищецът В. И. Н. твърди в подадената на 18.03.2026 г. искова молба, че с ответницата П. П. М. бил във фактическо съжителство към 17.05.2019 г., когато двамата сключили заедно договор за левов жилищен кредит с „Райфайзенбанк България“ ЕАД за покупка на общо жилище, подробно описано. Страните по този кредит били солидарни длъжници към банката, а помежду си дължали по половината от задълженията по кредита. В периода 20.03.2021 г.-20.02.2026 г. ищецът сам платил вноските по кредита общо в размер на 1

12653,14 евро. Половината от тази сума в размер на 6326,57 евро ответницата дължала на ищеца. Ето защо ищецът моли съда да осъди ответницата да му плати сума от 6326,57 евро, регресно вземане за платени вноски по общ солидарен дълг по договор за левов жилищен кредит с „Райфайзенбанк България“ ЕАД от 17.05.2019 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от исковата молба 18.03.2026 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответницата против П. П. М. оспорва иска. Твърди, че страните са били във фактическо съжителство, но уговорката им била ищецът да плаща вноските по левовия жилищен кредит, изтеглен на името на двамата, а ответницата да плаща вноските по друг кредит – от 12.04.2019 г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, който тя изтеглила на свое име. Двата кредита били изтеглени, за да се финансира покупката на жилището, в което всеки от двамата партньори имал по 50%, и да се обзаведе то. По този договор за кредит ответницата твърди, че платила 17984,69 евро. Ето защо ответницата моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, а в условията на евентуалност – да приеме, че ответницата и ищецът отговарят поравно за вноските и по двата кредита, като прихване половината от платените от ответницата вноски по изтегления кредит, т.е. половината от 17984,69 евро – 8992,35 евро. Прави възражение за давност. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

Съдът намира, че е сезиран с искове с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД и възражение за прихващане по чл. 102 ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта на доказване на следните факти: по иска с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, че е сторил посочените в исковата молба разноски с лични средства за задължения, поети от ищеца и ответницата солидарно към общ кредитор, както и обстоятелства, с които законът свързва спиране и прекъсване течението на давностния срок.

УКАЗВА на ответницата, че нейна е тежестта на доказване на следните факти: 1. по иска с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, уговорка за освобождаване на ответницата от заплащане на припадащото й се по общия дълг; по възражението за прихващане наличието на активно вземане в нейна полза и в тежест на ответника за изравняване на неоснователно обогатяване с вземания за вноски по договор за потребителски кредит, който кредит е изразходван за покупка на общо жилище и обзавеждането му.

УКАЗВА на ответницата, че не сочи доказателства сумата, получена по потребителския кредит от ответницата, да е разходвана за описаните в отговора разходи, вкл. за твърдени ремонти и обзавеждане на жилището; нито за въпросните ремонти и обзавеждане.

ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са били във фактическо съжителство към 2019 г., че е сключен на 17.05.2019 г. договор за левов жилищен кредит с „Райфайзенбанк България“ ЕАД за покупка на общо жилище, подробно описано, по който страните са солидарно задължени, плащания от страна на ищеца на вноските в периода 20.03.2021 г.-20.02.2026 г.

2

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да изрази становище по представените от ответницата доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата за допускане на свидетели и по чл. 192 ГПК.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза с формулираните в т. 2 от отговора на исковата молба въпроси по чл. 192 ГПК.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 240 евро, вносим от ответницата, вносим от ответницата, в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В. С. С., която да се призове за след внасяне на депозит.

Н А П Ъ Т ВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.11.2026 г. от 14:00 часа, за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3