Решение № 702 от 02.11.2020, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 702 гр. Плевен, 02.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд –

Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 517 по описа за 2020 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административно -процесуалния кодекс (АПК) .

Административното дело е образувано по жалба на Ц.И.И.,*** , съдебен адрес:***, офис 111 чрез адв. К.Д. срещу заповед №

8121К-6344/22.05.2020 година на министъра на МВР в частта относно отстраняване временно от длъжност и изземване на служебна карта, личен знак и служебно оръжие.

В жалбата се претендира отмяна на наложеното наказание.

Посочва, че оспорената заповед е незаконосъобразна и противоречи на материалния закон, тъй като е издадена в нарушение на административно производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че са нарушени разпоредбите на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, както и че липсват мотиви относно обстоятелството, че заеманото служебно положение може да затрудни разкриването на обективната истина в хода на образуваното със същата заповед дисциплинарно производство. Твърди, че отстраняването му от длъжност непосредствено засяга законните му права, тъй като го лишава от възможността да упражнява конституционно гарантираното му право на труд и възнаграждение, което затруднява да се грижи пълноценно за четиричленното си семейство, в което има две малолетни деца. Излага доводи, че е налице липса на втората кумулативна предпоставка за отстраняване от длъжност, както и че разпореждането по чл. 215, ал. 1 от ЗМВР също е незаконно. Посочва, че оспореният акт е издаден в писмена форма, който формално съдържа фактически и правни основания, както и останалите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл.

214, ал. 1 от ЗМВР. Намира, че изложените мотиви за временно отстраняване са по - скоро мотиви за дисциплинарното производство, но не и такива за временното му отстраняване от длъжност и съответно следващите от това отнемане на служебна карта и личен знак. Сочи, че сл. дело № 145/ 2018 г. е образувано през 2018 г. според доказателствата по делото, като се отбелязва, че временното отстраняване от длъжност е повече от две години и половина след образуването на ДП, през които са извършвани процесуално - следствени действия. Твърди, че липсват доказателства и твърдения за конкретни факти, от които да се съди, че разследването по ДП е било затруднено от обстоятелството, че през този период е бил на работа, респективно би могло да бъде затруднено през останалото време. Счита, че обжалваната заповед е постановена в нарушение на материалния закон и целта на закона. Навежда доводи, че с подобен акт се цели да не се създават пречки за разкриване на обективната истина в дисциплинарното производство чрез заеманото служебно положение. Посочва, че същевременно по следственото дело, на което административният орган се позовава, се оказва, че са извършени множество следствени действия, което само по себе си говори, че заеманото служебно положение през тези две години и половина не е било пречка за извършването им. Счита, че мярката не отговаря на целта на закона, като не съдържа конкретни мотиви за разпореденото отстраняване от длъжност и като незаконосъобразна следва да бъде отменена. Намира, че доколкото изземването на служебната карта и личния знак по чл. 215, ал. 1 от ЗМВР е последица от отстраняването по чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, то отмяната на отстраняването влече след себе си и отмяна на изземването. Моли съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло заповед № 8121К-6344 от 22.05.2020 година на министъра на вътрешните работи в частта, с която е временно отстранен от длъжност, както и да му бъдат присъдени всички направени от него деловодни разноски и тези за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание оспорващият – Ц.И.И.,***, не се явява, представлява се от адв Д., който намира заповедта за незаконосъобразна и моли да бъде отменена, като претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Представя писмено становище, в което посочва, че липсват мотиви, тъй като следва да се изложат конкретни доводи относно създаване на опасност за разследването. Моли за отмяна на акта.

В съдебно заседание ответникът – Министър на МВР гр.

София, ул. ***, не се представлява.

Представено е писмено становище, в което се посочва, че заповедта е законосъобразна, тъй като са налице данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина и с оглед ръководната длъжност на оспорващия, заповедта е издадена от компетентен орган. Излагат се доводи вече посочени в процесната заповед и моли за отхвърляне на жалбата.

Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С предложение № 316р-16759/20.05.2020 г. на директора на ОДМВР – Плевен (лист 22 по делото) е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР срещу старши инспектор Ц.И.И. – началник на участък (КП) в участък – Славяново към РУ-Пордим (в посочения период заемал длъжността началник на сектор „Криминална полиция“ към Второ РУ – Плевен за това, че през периода от месец януари 2017 г. до месец декември 2018 г., същият е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, създадена с цел да извършва съгласувано престъпления по чл. 282, чл. 294 и чл. 302 от НК.

Посочено е, че разследващият орган по досъдебното производство Ю.С.– следовател от Специализираната прокуратура – Следствен отдел е привлякла служителя като обвиняем по реда на чл. 61, ал. 1 от НПК като е взела спрямо него мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 10 000 лв.

В постановлението за привличане като обвиняем от

11.03.2020 г. (лист 26-27 по делото) по ДП № 145/2018 г. на Ц.И.И. – началник сектор „Криминална полиция“ към Второ РУ – Плевен при ОДМВР – Плевен, се съдържат предварителни данни за това, че през периода от месец януари 2017 г. до месец декември 2018 г. в гр. Плевен, заемайки длъжността „началник на сектор Криминална полиция“ към Второ РУ – Плевен, е участвал с други служители от МВР в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, създадена с цел да вършат съгласувано престъпление по чл. 282, чл. 294 и чл. 302 от НК, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода повече от три години“.

Със заповед №

8121К-6344/22.05.2020 година на министъра на МВР (лист 8 по делото) е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР срещу Ц.И.И.. Заповедта му е връчена на 02.06.2020 г. В същата се посочва, че в постановление на Следствен отдел(СО) при Специализирана прокуратура (СП) от 11.03.2020 г. за привличане на Ц.И.И. като обвиняем по сл. дело № 145/2018 г. се съдържат данни за допуснато от него тежко нарушение на служебната дисциплина. През периода от месец януари 2017 г. до месец декември 2018 г., в гр. Плевен, старши инспектор Ц.И.И., заедно с инспектор Б.И., разузнавач IV-та степен в група ,Престъпления против собствеността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР - Плевен , комисар П.Е., заместник-директор на ОДМВР - Плевен и старши инспектор В.П., началник група „ПКП-Сторгозия“ сектор „Криминална полиция“ към Второ РУ – Плевен, е участвал в организирана престъпна група, създадена с цел да вършат престъпления по чл. 282, чл. 294 и чл. 302 от НК (престъпления по служба, лично укривателство и подкуп).

По случая е образувано наказателно производство - сл.д. № 145/2018 г. по описа на СО при СП и Ц.И.И. е привлечен като обвиняем, с взета мярка за неотклонение „парична гаранция“. Посочва се, че неправомерното поведение на служителя е станало известно на обществеността, чрез публикации в интернет пространството, като на 14.05.2020 г. в 09:51 часа в страницата на публична група в социалната мрежа „Фейсбук” с наименование „Забелязано в град Плевен”, от профил на П.Б.е споделена връзка към статия в страницата на онлайн изданието „Фрог нюз”. В оспорената заповед още се посочва, че като служител, Ц.И. разполага с достъп до информационните фондове на МВР, в които се обработват лични данни на гражданите, което му предоставя възможност да се сдобие с лични данни и адреси на служители и граждани, имащи отношение към случая, както и че законовите му правомощия на полицейски орган по чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, му осигуряват възможност да оказва въздействие върху свидетели, да затрудни събирането или да създаде предпоставки за унищожаването на доказателства, необходими за разкриването на обективната истина. Твърди се, че ръководната длъжност на И. му позволява да оказва натиск върху ръководени от него служители, които са възприели неправомерните му действия, с което да се изменят даваните от тях сведения в дисциплинарното производство, както и че като ръководител, той може да въздейства върху по-голям кръг от служители в ОДМВР - Плевен, разполага и с по-голям достъп до служебна информация и до документи в деловодството. С тези мотиви е постановено отстраняване временно от длъжност и изземване на служебна карта, личен знак и служебно оръжие.

Приложени са доказателства (лист

28-31 по делото) за публикации в страницата на публична група в социалната мрежа „Фейсбук” с наименование „Забелязано в град Плевен”.

Представена е кадрова справка на л. 64 по делото, от която се установява, че оспорващият е назначен в системата на МВР на 07.12.1998 година и е награждаван многократно в периода от 2001 г. – 2018 г. – 7 награди, и има наложено дисциплинарно наказание през 2005 г „писмено предупреждение“ със заповед на началника на първо РУ –Плевен, през 2019 г от директора на ОД на МВР Плевен е наложено наказание „порицание“ .

Представена е заповед от оспорващия от 08.10.2020 година за възстановяване на на длъжност началник участък в участък-Славяново към РУ Пордим при ОД на МВР Плевен, считано от 10.10.2020 година.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално-правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваната заповед в оспорената част относно отстраняване временно от длъжност на лицето и изземване на служебна карта, личен знак и служебно оръжие е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. По арг. на чл. 204, ал.

1 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е компетентен да налага всички наказания по чл. 197 от ЗМВР, както и да образува дисциплинарни производства за тяхното установяване, поради което и на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, включително да издава заповеди за временно отстраняване от длъжност на тези служители.

При издаване на заповедта са спазени общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59 от АПК – посочен е издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни основания за издаването й, разпоредителната част, както и е указан редът за нейното обжалване.

Видно от съдържанието на административния акт, той съдържа подробни мотиви и описание на фактически основания за прилагане на разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С посочената разпоредба е прието, че държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност, с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Със заповедта на първо място е наредено да се образува на дисциплинарното производство и на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено отстраняването на оспорващия от заеманата длъжност.