Определение № 337 от 14.03.2025, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 142/2025
- Вид
- Определение № 337
- Подписан
- 14.03.2025
- В сила
- 14.03.2025
- Състав
- Мирослав Георгиев Маринов, Ралица Иванова Хаджииванова, Петранка Бонева Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 337 гр. Шумен, 14.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мирослав Г. Маринов
Членове:
Ралица Ив. ХаджиИ.
Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ. Въззивно частно гражданско дело № 20253600500142 по описа за 2025 година
Производството е по чл.274 и сл. във вр. с чл.248 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№1627/28.01.2025г. от „Сити кеш“ООД-гр.София, чрез адв.Х.М. при САК, против определение №38/06.01.2025г. по гр.д.№2015/2024г. на ШРС, с което искането на дружеството по реда на чл.248 ГПК за изменение на решение №880/25.11.2024г. в частта за разноските/касателно размера на присъденото адвокатско възнаграждение на ищцовата страна/ е оставено без уважение. Жалбоподателят счита определението за неправилно. Първоинстанционният съд не бил определил правилно присъденото адвокатско възнаграждение. Делото не се отличавало с фактическа и правна сложност. Присъденото адвокатско възнаграждение не съответствало на критериите за обоснованост и справедливост. Не следвало да се присъжда адвокатско възнаграждение и за двата предявени иска, тъй като извършената работа била една и съща. Осъдителният иск-за връщане на даденото без основание, бил обусловен от установителния иск за нищожност.
Следвало да се съобрази и решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С428/16. Ето защо и не следвало да се присъжда самостоятелно адвокатско възнаграждение по двата иска. При евентуалност, моли размерът на възнаграждението да се определи съгласно най-новата практика на Съда на Европейския съюз.
Моли определението да бъде отменено, като бъде отхвърлено искането за присъждане на разноски на ищцовата страна по двата иска за нищожност на клаузи от договора. В условията на евентуалност, да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор на частната жалба.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намери частната жалба за неоснователна, поради следното:
1
Шуменският районен съд е сезиран с искова молба от М. П. И. срещу „Сити кеш“ООДгр.София, представлявано от Н.П.П., с която са заявени претенция за обявяване нищожността на договор за потребителски кредит, в условията на евентуалност само на клаузата на чл.5 от договора, както и на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.23 и чл.22 от ЗПК, ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1937лв.-недължимо платена по договора за потребителски кредит.
С решение №880 от 25.11.2024г. по гр.д.№2015/2024г. на ШРС е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договор за потребителски кредит № 9222883/23.08.2023 г., сключен между „Сити кеш“ ООД и М. П. И. и дружеството е осъдено да заплати на И., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 1 537.52 лв., платена без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2024 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 1 937лв. Присъдени са и следващите се разноски, като дружеството е осъдено да заплати ищцата сумата от 1 443.67лв., представляваща направените по делото разноски съобразно уважената част на исковете и представен списък.
С определение № 3025/13.11.2024 г. по гр.д.№ 392/2024 г. на ШРС, по реда на чл.248 ГПК, съдът е оставил без уважението молбата на адв. Х. М. от САК – процесуален представител на ответника „Сити кеш“ ООД за изменение на решение № 880/25.11.2024г. по гр.д.№2015/2024г. на ШРС в частта за разноските. В мотивите си съдът е приел, че не са налице условията за изменение на решението в частта за разноските, тъй като размерът на присъденото адвокатско възнаграждение бил съобразен с обстоятелството, че е уважен предявения главен установителен иск и частично осъдителния такъв, чиито размери били съобразени с минимумите, предвидени в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ 680 лв. за първия иск и 500 лв. за осъдителния иск/ , както и с нормата на чл. 2, ал. 5 от наредбата, съгласно която възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Не било налице и несъответствие между размера на възнаграждението и предоставената правна защита, съобразявайки фактическа и правна сложност на производството, която да наложи присъждането на хонорар в минимален размер или редуциране на договорения такъв.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи: Предмет на настоящата частна жалба е определение №38/06.01.2025г. по гр.д.№2015/2024г. на ШРС, с което съдът се е произнесъл по реда на чл.248 ГПК. Жалбоподателят претендира намаляване на адвокатското възнаграждение на другата страна на основание чл.78, ал.5 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска. Съгласно ал.5 на чл.78 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на 2 насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минималното определения размер съобразно чл.36 ЗАдв.
С решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, което следва да бъде съобразено с оглед същественото му значение за настоящия спор, е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. След постановяване на посоченото решение на СЕС е формирана и практика на ВКС – определение №350 от 15.02.2024г. по ч. т. д. № 75/2024 г. на ВКС, II т. о., определение №474 от 28.02.2024г. по ч. т. д. № 961/2023 г. на ВКС, I т. о. и др. според която при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения..
В случая видно от материалите по първоинстанционното производство, адв.Х.Н. при РАК е осъществил процесуално представителство на ищеца по депозирана искова молба, с която са заявени установителен иск за обявяване нищожността на договор за потребителски кредит/с цена 3737лв./, в условията на евентуалност иск за обявяване нищожността само на клаузата на чл.5 от договора, както и осъдителен иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1937лв.-недължимо платена по договора за потребителски кредит.
Извършената от адвоката работа се изразява в изготвяне на искова молба, подаване на молба за изправяне на нередовности, адвокатът се е явил и в проведеното открито съдебно заседание. Съобразявайки вида и предмета на спора, неговата фактическата и правна сложност, защитимия материален интерес, действителното съдържание на предоставената адвокатска услуга, без да е обвързан от предвидените в Наредба № 1/2004 г. на ВАС минимални размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че в случая не е налице законовата хипотеза на чл.78, ал.5 ГПК. След направената преценка не се извежда несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права.
3
Не може да бъде споделено твърдението на жалбоподателя, че не следвало да се присъжда адвокатско възнаграждение и за двата предявени иска, тъй като извършената работа била една и съща-осъдителният иск за връщане на даденото без основание бил обусловен от установителния иск за нищожност. Действително налице е обусловеност между двата иска, но се касае за два напълно различни по основание и вид отделни иска, поради което процесуалният представител има право на разноски за всеки от тях.
Нормата на чл.78, ал.5 ГПК като изключение от общото правило за дължимост на разноски, следва да се прилага, само когато е налице прекомерност, каквато по горните доводи на съда не се установява в процесния случай, поради което доказаният разход, за представителство на ищеца от адв.Х.Н. при РАК, пред първата инстанция не следва да бъде намаляван от съда.
Въпреки, че съдът не е обвързан от разпоредбата на чл.7, ал.2 т.3 от НМРАВ, само за пълнота следва да се посочи и че в случая, с оглед материалния интерес, минимално адвокатско възнаграждение е в размер на 1167.40лв.. Видно от представените списък по чл.80 ГПК, договор за правна помощ и съдействие, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца е в размер на 680лв. по първия иск и 500лв. по осъдителния иск, което е към минимумите, предвидени в наредбата /673.70лв. по първия иск и 493.70лв. по втория иск/..
Ето защо съдът счита уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за справедливо и обосновано, с оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото, защитавания материален интерес и вида и количеството на извършената от процесуалния представител работа.
Поради изложеното атакуваното определение се явява правилно и законосъобразно, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№1627/28.01.2025г. от „Сити кеш“ООДгр.София, чрез адв.Х.М. при САК, против определение №38/06.01.2025г. по гр.д.
№2015/2024г. на ШРС, с което искането на дружеството по реда на чл.248 ГПК за изменение на решение №880/25.11.2024г. в частта за разноските/касателно размера на присъденото адвокатско възнаграждение на ищцовата/ е оставено без уважение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5