Решение № 63 от 26.02.2025, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. ХАСКОВО, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Д.А. А.-С. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500954 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на Е. А. А. от гр.***.

С Решение № 431 от 04.06.2024 г., постановено по гр.д. № 765 по описа за 2022 г. РС Хасково е осъдил Е. А. А., ЕГН -********** от гр.***, на основание чл.109 от ЗС да премахне пристрояването от запад на първия етаж и надстрояването с втори етаж на двуетажната жилищна сграда с идентификатор ***, находяща се в ПИ с идентификатор ***, поради незаконното им извършване и създаване на пречки на ищцата Я. Г. Т. с ЕГН:********** да ползва в пълен обем правото си на собственост върху ПИ *** и сградите в него.

Със същото решение съдът е отменил на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт за собственост № ***, том *** от 17.03.2022 г. на СВп - Хасково.

Съдът е осъдил Е. А. А. да заплати на Я. Г. Т. направените по делото разноски в размер общо на 2340,60лв.

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът Е. А. А., който чрез пълномощника си адв. Л. обжалва в срок. Твърди, че постановеното решение е неправилно, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.

Районният съд не обсъдил всестранно и пълно всички събрани по делото доказателства, поради което достигнал до неправилни изводи за основателност на предявените искове.

Неправилно съдът приел,че построената от ответника сграда пречи на ослънчаването на дворното място на ищцата, с което препятствало ползването й на имота. Неправилно приел и че с неспазването на законовите изисквания за отстояния от границата с имота на ищцата при построяването на процесната сграда създал пречки по-големи от обичайните за ползването на самото дворно място. Моли съда да постанови решение, с което да отмени 1 обжалваното решение на РС Хасково и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли предявените искове. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от адв. Г., пълномощник на въззиваемата Я. Г. Т., с който оспорва подадената въззивна жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Твърди,че с извършеното незаконно пристрояване и надстрояване, за което няма издадени строителни книжа и документи, и при неспазване на необходимите отстояния от имота на ищцата, ответникът е изградил сграда, която пречи на ищцата до ползва имота. Моли да бъдат присъдени направените във въззивната инстанция разноски.

В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си адв. Л., поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред двете инстанции, разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна

В съдебно заседание въззиваемата, чрез пълномощника си адв. Г., оспорва въззивната жалба по изложените в писмения отговор съображения. Поддържа се искането да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната и насрещната въззивна жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е основателна. Постановеното от РС Хасково решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлен предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС и този с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК.

РС Хасково е сезиран с обективно съЕ.нени искове с правно основание чл.109 от ЗС и чл.537 ал.2 от ГПК, предявени от Я. Г. Т. от гр.*** против Е. А. А. от гр.***. При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички относими към спора и сочени от страните доказателства. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства.

Фактическата обстановка е установена правилно от първоинстанционния съд.

Правилни и законосъобразни са направените от решаващия съд изводи,че извършеното от ответника пристрояване и надстрояване на съществуващата в неговия собствен поземлен имот с идентификатор *** жилищна сграда не отговаря на законовите изисквания и нормите на ЗУТ, за да бъде приет за законен или търпим строеж. Направените в тази връзка изводи и изложените мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от въззивния състав. Неправилен обаче е изводът на съда,че сградата в имота на ответника пречи на ищцата да упражнява в пълен обем правото си на собственост, което е довело и до неправилния извод,че искът с правно основание чл.109 от ЗС е основателен и следва да бъде уважен.

Негаторният иск по чл. 109 ЗС е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем на правото на собственост.

За да се уважи такъв иск, е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота и че ответникът извършва неоснователни действия, които препятстват упражняването на правото му на собственост. Т.е двете задължителни условия за уважаване на този иск са неоснователни действия на ответника и създаване на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем.

Няма спор по делото,че страните са собственици на имотите. За безспорно установено следва да се приема и това,че извършеното от ответника пристрояване и надстрояване на съществуващата в неговия собствен поземлен имот с идентификатор 2

*** жилищна сграда не отговаря на законовите изисквания и нормите на ЗУТ, за да бъде приет за законен или търпим строеж. Както се посочи и по-горе изложените в тази насока мотиви от решаващият съд се споделят изцяло от въззивната инстанция. Ответникът е извършил действия, които са в противоречие със строителните правила и норми и разпоредбите на ЗУТ, което води до извода,че е налице първата от посочените две предпоставки, а именно извършване на неоснователни действия от страна на ответника.

В случая обаче не е налице втората предпоставка, а именно с тези действия ответникът да пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем и че тези пречки са по-големи от обикновените.

В производството по чл.109 от ЗС, когато се твърди,че правото на собственост на ищеца не може да бъде упражнявано пълноценно поради извършен от ответника в имота му незаконен строеж следва да се установи,че извършения строеж е незаконен и ако това е така – дали този строеж създава на ищеца пречки при упражняването на правото й на собственост по-гореми от обикновеното. В практиката си ВКС приема,че е възможно Е.н строеж да е незаконен, но ако не създава пречки на ищеца да упражнява правото си на собственост, то съответно няма да бъде уважен искът с правно основание чл.109 от ЗС.

Застъпва се и обратното становище,че строежът, макар и законен, ако създава пречки поголеми от обикновените би могъл да бъде съборен. Или самият факт на извършено незаконно строителство не дава основание за премахването на построеното, освен ако не пречи на упражняването на чужди права.

В ТР № 4/06.11.2017 г на ВКС, т.д. № 4/2015 г. на ОСГК, т.3, е посочено,че ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 от ЗС.

Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика на имота. Следователно, е посочил ВКС, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само ,че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие/ действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-големи от обикновените/чл.50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими е конкретна по всяко дело.

Ищцата твърди,че с извършеното пристрояване и надстрояване на съществуващата жилищна сграда от ответника й се пречи да упражнява в пълен обем правото на собственост, което се изразява в засенчване на мястото, което пречи да го засажда със зеленчуци, неправилно отводняване / искова молба и с.з.30.04.2024 г./.

В заключението вещото лице-архитект сочи, че отстоянията на сезонната сграда с идентификатор *** до имотните граници не са коректно отразени във визата за узаконяване. Поради спецификата си визата за узаконяване е регистрираща допустимост, а не заявяваща устройствени ограничения. Вписаните във визата за узаконяване некоректни отчети за налични отстояния Е.нствено удостоверяват, че изискуемите отстояния са налични и заварената сграда е узаконима. Вещото лице сочи, че съобразно разположението на сградите в двата съседни поземлени имота, определя сграда с идентификатор *** като „засенчваща“, а сграда с идентификатор *** като

„засенчвана“. Отстоянието между двете сгради от 8,57м. е по-голямо от височината и на двете сгради, поради което никоя сграда не засенчва другата. Според изключението на чл.100, ал.1 от ППЗТСУ, касаещо заварени сгради, които не отговарят на действащите строителни правила, норми и нормативи, отстоянието между сградите в тогавашната им конфигурация е 8,57м., а изискуемото минимално отстояние между заварени сгради е 6м.

/чл.178 от Наредба №5/. Вещото лице сочи, че сградите са със стоманобетонна конструкция, а също към тогавашния момент са имали трайност най-малко още 25 години. Сградите в двата съседни имота не се намират на една линия, за да се получи засенчване на едната от 3 другата. Т.е от заключението на ВЛ не се установява собствената на ищцата сграда или имотът й да са засенчени от извършеното от ответника пристрояване. С оглед липсата на засенчване, както на сградата на ищцата, така и на самия имот, настоящия съдебен състав намира,че с неспазването на нормативно определените отстояния на постройката в имота на ответника до оградата с ищцата не води до създаване на пречки по-големи от обичайните за ползването на самото дворно място от ищцата. Или не се установява твърдяната от ищцата пречка имотът й да е засенчван от извършеното пристрояване от ответника, поради което не следва да бъде постановявано неговото разрушаване.

Както вече се посочи, с приетото в ТР № 4/06.11.2017 г. на ВКС само по себе си осъществяването на незаконно строителство в съседен имот не е достатъчно , за да се приеме,че предявеният по реда на чл.109 от ЗС иск следва да бъде уважен. Претендираната защита следва да съответства на нарушението, т.е ще бъде основателно искането за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху правата на страната.

В исковата молба ищцата твърди,че извършеното пристрояване засенчва имота й, което не се установява в производството. В съдебно заседание на 30.04.2024 г. навежда доводи за други неправомерни действия от страна на ответника, като ползване на имота й без съгласието й, неправилно отводняване, които действия обаче са различни от посочените в исковата молба. В случай,че ответникът извършва други действия и че действително при изграденото отводняване от ответника се стига до наводняване имота на ищцата, то това е друго основание и следва да се иска преустановяване на това действие, като се извърши реконструкция на покривната и отводнителна система, по начин, по който да се преустанови оттичането на води в имота на ищцата. Това обаче не е основание да се иска премахването на извършеното надстрояване на втори етаж на съществуващата сграда.

С оглед на така изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.109 от ЗС е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. Като е достигнал до други изводи постановено от РС Хасково решение следва да бъде отменено.

С оглед отхвърлянето на иска с правно основание чл.109 от ЗС следва да бъде отхвърлен и предявения иск с правно основание чл.537 от ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост № ***, том *** от 17.03.2022 г. на СВп - Хасково.