Определение № 444 от 04.06.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 444 гр. Сливен, 04.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

М. Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от М. Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20262200500277 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

По делото е депозирана частна жалба от адвокат Р., пълномощник на С.

З. С., ЕГН ********** от гр.Н.З., ул. „Ст.В.“, № 6 против определение № 203/30.03.2026г. по гр.д. № 760/2025г. на РС – Н.З., с което е било отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на решение № 35/29.01.2026г. в частта на разноските като бъдат присъдени такива в полза на ищеца по правилата на чл.38 от ЗА.

В жалбата се посочва, че определението на РС – Н.З. е неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят изтъква, че независимо от обстоятелството, че ответникът по иска е направил признание на същия, самият факт на съществуване на неравноправни клаузи в Потребителския договор сключен между страните е основание да се предяви иск пред съда, тъй като докато договорът не бъде прогласен за нищожен ищецът ще продължава да дължи всички лихви, такси и неустойки по него. По този начин поведението на ответника е дало повод за предявяване на иска пред съда.

Моли се обжалваното определение да бъде отменено и на ищеца да се присъдят разноски съобразно представения списък.

По делото е постъпил отговор на частната жалба от юриск.В., пълномощник на „М.“ АД, с който същата е оспорена като неоснователна.

1

Посочва се, че правилно РС е преценил, че ответникът не е дал повод за предявяване на иска и не е присъдил разноски. Ищецът не бил представил доказателства, че е направил опит за извънсъдебно уреждане на отношенията, при който ответникът да е отказал да признае наличието на неравноправни клаузи. Той сам бил избрал най – скъпия начин за уреждане на отношенията като е предявил искова молба.

Страната моли частната жалба да не бъде уважена, но ако съдът прецени, че е основателна се иска той да съобрази практиката на СЕС и да присъди адвокатско възнаграждение в по – нисък от минималния размер посочен в Наредба № 1.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Гражданско дело № 760/2025г. на НЗРС е било образувано по искова молба депозирана от С. З. С. против „М.“ АД. Цената на иска е била 3251.76лв. С исковата молба е било претендирано установяване на недействителност на сключен между страните Договор за потребителски кредит № 212294/26.06.2023г. Исковата молба била подадена от пълномощник на ищеца – адвокат Н. В. Р. от БАК. В договора за правна защита и съдействие било отразено, че предоставената правна помощ е безвъзмездна и е по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Дължимата държавна такса в размер на 131.10лв. била внесена от ищцата С. С. (посочена за наредител). В хода на делото, с отговора на исковата молба ответникът признал исковата претенция. По делото било постановено решение № 35/29.01.2026г. С него съдът прогласил нищожността на Договор за потребителски кредит № 212294/26.06.2023г. Разноски обаче не били присъдени. В мотивите си относно дължимостта на разноски, съдът посочил, че ответникът не е дал повод за предявяване на исковата претенция, поради което на ищеца не следва да се присъдят разноски.

На 10.02.2026г. ищецът депозирал молба по чл.248 от ГПК. Съдът не уважил молбата при постановяване на обжалваното определение № 203/30.03.2026г. с мотиви аналогични на изложените в първоначалното съдебно решение.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 03.04.2026г. Частната жалба е депозирана на 17.04.2026г., в рамките на законоустановения срок.

2

Депозираната частна жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество тя е основателна.

На първо място съдът намира, че твърдението на ответника, че не е дал повод за предявяване на исковата молба е неоснователно. Действително той не е предприел действия по принудително събиране на вземането си, но не е предприел и действия, с които преди предявяване на исковата молба да е признал нищожността на договора за кредит. При това положение, във всеки момент той е можел да иска изпълнение по този договор. Ищецът правомерно е предприел действия за защита на правата си по съдебен ред. Няма законово изискване или неписано правило, според което потребителят да отправя писмено искане до професионалния кредитодател да признае нищожността на отпуснат кредит. В този смисъл са неоснователни възраженията на ответника, че ищецът е предприел най – финансово утежняващия ред, по който да установи правата си, поради което не следва да му бъдат присъждани разноски.

Разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК предвижда, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая пасивното поведение на ответника е дало повод на ищеца да предяви исковата си претенция, и въпреки, че е признал иска, той не може да бъде освободен от задължението за разноски.

Следва да се отчете обстоятелството, че още с отговора на исковата молба ответникът е признал исковата претенция. Това е довело до облекчаване на процеса, с оглед на предприети процесуални действия от страните и процесуалните им представители. В тази връзка се явява основателно искането на ответника за намаляне размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Тъй като делото не се отличава нито с правна, нито с фактическа сложност и при съобразяване на практиката на СЕС, на адв.Р. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 250.00 евро. Направените пред РС разноски за заплатени такси в размер на 131.10 лв./67.03 евро, следва да се присъдят на ищцата С.. Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат.

3

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 203/30.03.2026г. по гр.д. № 760/2025г. на РС – Н.З. като незаконосъобразно.

Вместо това постанови

ОСЪЖДА „М.“ АД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.

„Г.С.Р.“, № 147, ап.14 да заплати на С. З. С., ЕГН ********** от гр.Н.З., ул.

„Ст.В.“, № 6 разноски за заплатена държавна такса в размер на 67.03 евро по гр.д. 760/2025г. на РС – Н.З..

ОСЪЖДА „М.“ АД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.

„Г.С.Р.“, № 147, ап.14 да заплати на адвокат Н. В. Р. от БАК в качеството му на пълномощник по реда на 38, ал.1, т.2 от ЗА на С. З. С., ЕГН ********** от гр.Н.З., ул. „Ст.В.“, № 6, по гр.д. № 760/2025г. на НЗРС, адвокатско възнаграждение в размер на 250.00 (двеста и петдесет) евро.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4