Решение № 204 от 13.04.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Пазарджик, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20215220201794 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. П. Л., ЕГН ********** от гр.Септември, обл.

Пазарджик против НП № 2021-1818-01-1753 от 23.09.2021г. на началник сектор в РУМВР-Пазарджик, с което на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ и против НП № 21-1006-002623 от 18.10.2021г. на началник група в сектор „ПП“ при ОД МВР-Пазарджик, с което на основание чл.174 ал.3 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на двете обжалвани НП, чиято отмяна се иска. Не се претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощник, който поддържа жалбата и иска отмяна на двете НП по съображенията, изложени в жалбата. Не претендира присъждане на разноски. Иска и срок за представяне на подробни писмени бележки, но в предоставения му не изпраща 1 такива.

За ответникът по жалбата – АНО, редовно призован, не се явява представител. Постъпва писмено становище от надлежно упълномощен юрисконсулт от директора на ОДМВР-Пазарджик, с което се излагат съображения за потвърждаване на НП и се иска присъждане на разноски.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран с двете обжалвани НП, както следва:

Пункт І.

С НП № 2021-1818-01-1753 от 23.09.2021г. е санкциониран за това, че на 10.08.2021г., около 13:30 часа, в гр.Пазарджик, на ул.“Мильо Войвода“, след надлежно легитимиране от страна на полицейския служител от РУМВР гр.Пазарджик – Д.Д. с цел извършване на проверка, жалбоподателят побягнал от мястото, като се опитал да осуети проверката. Отказал да изпълни полицейски разпореждания на Д.Д., дадени в качеството му на полицейски орган в изпълнение на възложените му функции по охрана на обществения ред и превенция.

Това било квалифицирано като нарушение по чл.64 ал.4 от ЗМВР. По този повод против жалбоподателя бил съставен АУАН № 1753 от 11.08.2021 година. Въз основа на акта било издадено и атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 10.11.2021 год., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 18.11.2021г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН /в редакцията до 23.12.2021г./, с оглед на което е процесуално допустима, като подаден в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Горната фактическа обстановка съдът установи от показанията на св.Г.К. и на св.Д.Д., а също и от приетите по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к.

2 те са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по обективен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

Пункт ІІ.

С НП № 21-1006-002623 от 18.10.2021г. е санкциониран за това, че на 10.08.2021г., в гр.Пазарджик, на ул.“Мильо Войвода“, бидейки водач на л.а.

„Нисан Алмера“ с рег. № ***, отказал да му бъде извършена проверка за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. В 14:29 часа на посочената дата, на водача била извършена качествена проба за проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № 0195 ARDM, който отчел 0.00 промила в издишания въздух и резултатът бил показан на водача. След това, в 14:40 часа обаче, водачът Л. отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабр. № 0009 ARHJ, за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози. При този отказ му бил издаден Талон за изследване № 125593 /ТИ/, който му бил предявен за връчване на посочената дата в 14:55 часа, но жалбоподателят отказал да го получи. Отказът му бил оформен редовно с подпис на свидетел.

В 15:30 часа жалбоподателят бил отведен от полицейските служители в „МБАЛ Пазарджик“ АД, където бил подложен на медицински преглед от д-р Г. П. – дежурен в Спешно отделение. Докторът съставил протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на наркотични вещества, в който протокол бил отразен отказът на жалбоподателя да даде урина и кръвна проба за химико-токсикологичното изследване с цел установяване употреба на наркотични вещества.

Описаното до тук съставлявало нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДП, т.к. жалбоподателят първо отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози, а след това не изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване, респ. даване на проби за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози. По тази причина св. К.К. съставил АУАН бл. № 452418 от 10.08.2021 година. Въз основа на съставения акт било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на нарушителя на 10.11.2021 год., а 3 жалбата против него била подадена чрез АНО на 18.11.2021г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН /в редакцията до 23.12.2021г./, с оглед на което е процесуално допустима, като подаден в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Горната фактическа обстановка съдът установи от показанията на св.К.К. и на св.Д.Д., а също и от приетите по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по обективен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установеното от правна страна съдът приема, че жалбата е частично основателна по следните съображения:

Относно НП № 2021-1818-01-1753 от 23.09.2021г. следва да се каже, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/, драстично накърняващи правото на защита, които са достатъчни за отмяна на това НП. Това е така, защото е налице несъответствие между описанието на нарушението направено в акта и това – в НП. Известно е, че АУАН е този процесуален документ, с който се поставя началото на едно АНП, доколкото с него за пръв път се повдига административно обвинение за извършено административно нарушение от привлечения като нарушител. Видно от АУАН №1753/11.08.21г., с него против жалбоподателя е повдигнато обвинение за извършено нарушение по чл.64 ал.4 от ЗМВР, като словесно е посочено, че 10.08.2021г., около 13:30 часа, в гр.Пазарджик, на ул.“Мильо Войвода“, след надлежно легитимиране от страна на полицейския служител от РУМВР гр.Пазарджик – Д.Д. с цел извършване на проверка, жалбоподателят побягнал от мястото на проверката с цел осуетяването й. Казано с други думи, в акта няма и думичка за това, че жалбоподателят не е изпълнил дадено му полицейско разпореждане, респ. какво е било това разпореждане и в какво се е изразило неизпълнението му.

При това положение още в този момент правото на защита на жалбоподателят е било накърнено драстично, т.к. той е бил лишен от възможността ясно и недвусмислено да научи за какво точно нарушение е привлечен към отговорност, а от там и адекватно да организира защитата си. Още повече, че на практика в акта е описано словесно извършване на нарушение по чл.264 от ЗМВР, изразяващо се противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява 4 функциите си, т.к. именно като такова следва да се квалифицира поведението на жалбоподателя изразило се в побягване от мястото на проверката с цел осуетяването й. В същото време обаче, така описаното нарушение е квалифицирано по чл.64 ал.4 от ЗМВР – неизпълнение на полицейско разпореждане, при което няма никаква връзка между словесната и цифровата правна квалификация на нарушението. Това допълнително нарушава правото на защита, още повече че в акта дори не е загатнато за даване на някакво разпореждане и за неговото неизпълнение.

Описаното до тук СПН се е задълбочило с издаването на НП, т.к. в него словесното описание на нарушението е било допълнено с факти, които не са били отразени в акта и срещу които жалбоподателят не се защитавал. В НП вече, освен написаното като фактология в акта е добавено, че жалбоподателят бил отказал да изпълни полицейски разпореждания на Д.Д., дадени в качеството му на полицейски орган в изпълнение на възложените му функции по охрана на обществения ред и превенция. Тези фактически твърдения, описващи елементи на извършеното административно нарушение се появяват за първи път в обжалваното НП, което е недопустимо. Всички фактически обстоятелства, очертаващи от обективна и субективна страна състава на вмененото административно нарушение е следвало да бъдат посочен още в АУАН, т.е. още с повдигането на административното обвинение, за да може привлечения към отговорност още на този етап да е в състояние да се защитава против тях. Когато нови фактически обстоятелства при описание на вмененото нарушение се появяват за първи път в НП, то привлеченият към отговорност е поставен в ситуация на процесуална изненада, т.к. до този момент е бил лишен от възможността да оспорва тези обстоятелства, като ги оборва, гради алиби и т.н. Нещо повече, дори и с допълнените фактически обстоятелства в НП, правото на защита е било накърнено, т.к. нито е описано подробно какви са били полицейските разпореждания, нито в какво се е изразило тяхното неизпълнение. Всичко това е достатъчно да се отмени горепосочено НП.

Относно НП № 21-1006-002623 от 18.10.2021г. следва да се каже, че в хода на административнонаказателното производство по безспорен и категоричен начин се доказа фактът на извършеното нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП, изразяващо се в отказ на жалбоподателят да бъде изпробван за употреба на наркотици, било то чрез проверка с тест за установяването на такава употреба, подробно описан по-горе, или пък чрез изпълнение на 5 предписанието дадено с ТИ за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване.

В този смисъл съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите К. и Д., които са непротиворечиви и хронологично точни. Независимо че тези двама свидетели са полицейски служители и е налице служебна обвързаност между тях и АНО, съдът намери същите за добросъвестни и незаинтересовани от изхода на делото, т.к. се установи, че те нямат никакъв личен мотив да уличават нарушителя, като му приписват поведение или деяние, което обективно да не е било извършено.

От показанията на актосъставителя, който не помнеше много подробности по случая, стана категорично ясно това, че той е съставил АУАН против жалбоподателя, както и че е бил повикан за оказване на съдействие, след като водачът вече е бил спрян за проверка от св.Д., макар че в началото се опитал да избяга и да осуети проверката, но бил заловен. От показанията на последният на св.Д. пък стана ясно, че той лично е възприел как Л. преди започване неа проверката е управлявал процесния лек автомобил. Между другото, обстоятелството, че на процесната дата жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС не се оспорва от никого. От показаният ана двамата свидетели стана ясно, че първоначално Л. се съгласил да бъде изпробван с техническо средство алкотест за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна и резултатът му бил показан, но малко след това отказал проба за употреба на наркотици. Фактът, че жалбоподателят е отказал проба за наркотици не се отрича и с подадената въззивна жалба.

С оглед на всичко това съдът намира, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателаната отговорност на жалбоподателя на основание чл.174 ал.3 от ЗДП.