Решение № 1372 от 22.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1372 гр. София, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20211000503821 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 463 ал.2 вр.чл.274 ал.1 т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от Т. В. К. , в качеството на длъжник срещу Решение № 263637 от 04.06.2021 г. постановено по ч.гр.д. № 4611/2021 г., по описа на СГС, ГО, VI-4 с-в, с което е оставена без уважение жалбата й срещу извършеното Разпределение на ЧСИ С. Я. с район на действие СГС по изп.дело № 20208440401554, обективирано в протокол № 5675/11.02.2021 г., като неоснователна.

Решението е надлежно съобщено на жалбоподателя на 21.06.2021г.

Частната жалба е депозирана на 28.06.2021г. т.е. преди изтичане на предвидения едноседмичен преклузивен срок за обжалване.

Жалбоподателят Т. В. К. изтъква факта, че е неправилен изводът на съда, че като присъединен по право кредитор „Банка ДСК“ АД има гарантирано право да участва в разпределението. Това не е основният довод и не това е основният правен въпрос, от отговора на който зависи произнасянето на съда по частната жалба. Не оспорва качеството на присъединен кредитор на „Банка ДСК“ АД, а само това, че банката е пропуснала срока, за да участва законосъобразно в разпределението на постъпилите от публичната продан суми.

Възразява срещу твърдението на СГС, че подаденото допълнение към въззивната жалба е направено след определения за това срок. Напротив, същото е подадено именно в определения за целта срок, но СГС е отказал да с е произнесе по доводите в същото. На второ място посочва, че от страна на Банка ДСК не е подадена молба за присъединяване, нито е платена такса за целта, нито е представено удостоверение по 456 ГПК до края на 1 работния ден 12.02.2021г. Въпреки това, ЧСИ Я. включил Банка ДСК в разпределението по изп.дело № 20208440401554, като е записал в същото, че вземането на този взискател е в размер на 38 319 лв., без да е ясно как е определена тази сума.

Посочва, че по искането на този взискател по изп.дело № 20187900440401554 по описа на ЧСИ Р. М. има проведена публична продан на недвижим имот, като за разпределение на сумите от проданта е изготвен и връчен Протокол за разпределение № 2853/20.10.2020г.

Видно от този протокол за разпределение № 2853/20.10.2020г взискателят Банка ДСК АД е получил сумата от 11962,50 лева, а остатъкът от 120,52 лв. е разпределен з а Столична община. Успоредно с горното, длъжника Т.К., след образуването на изп.дело № 20187900440401554 по описа на ЧСИ Р. М. е заплатила общо сумата от 2250,00 /две хиляди двеста и петдесет/ лева. т.е. по въпросното изп.дело № 20187900440401554 по описа на ЧСИ Р.

М . н а взискателя Банка ДСК АД са платени и разпределени общо 14 212,50 /четиринадесет хиляди двеста и дванадесет лева и 0,50 ст./ Следователно вземането на банката не е в размер на 38 319 лв.. Също толкова незаконосъобразно е и извършеното от ЧСИ Я. присъединяване изобщо на вземането на БАНКА ДСК АД по Изп.дело № 20208440401554 по описа на ЧСИ С. Я. за 2020г., с негово разпореящане от 12.02.2021 г. но без за това да има нито молба, нито искане, нито пък да е платена такса, както от всички други присъединени взискатели, с некоректно и неотговарящо на истина като размер на сумата вземане по изп.дело № 20187900440401554 по описа на ЧСИ Р. М..

Посочва, че в обжалваното пред СГС Постановление на ЧСИ Я. няма яснота относно размера на вземанията на отделните кредитори, присъединени като взискатели, кои са притезанията, които подлежат на удовлетворяване, т.е. какви са вземанията на всеки един от взискателите към момента на разпределението, какъв е редът за удовлетворяване на притезанията (посочване на привилегиите по чл. 136 ЗЗД) и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. При изготвяне на постановлението са преценени и са включени вземания, предявени и подлежащи на зачитане по право, но заявени или установени СЛЕД деня н а разпределението - 11.02.2021г.. Тези вземания дори изрично са упоменати в отделно писмо-уведомление на ЧСИ Я. с изх. № 6324/16.02.2021г., в което се казва, че с разпореждане на ЧСИ Я. от дата 12.02.2021г. са присъединени вземания на двама кредитори - на БАНКА ДСК и на дружеството „АВТОРЕЗЕРВ“ ЕООД. Следователно постановлението за включване на посочените в писмото с изх. № 6324/16.022021г. на ЧСИ Я. вземания, е изготвено след като вече е било изготвено обжалваното пред СГС разпределение от 11.02.2021 г.

Ответниците по частната жалба „БАНКА ДСК" АД, ЕИК 121830616, Юробанк България АД, Каролина Ко ЕООД оспорват същата и молят съда да я остави без уважение.

Твърдят, че по изп. дело №1554/2020г. по описа на ЧСИ С. Я. Банка ДСК АД е имала качеството на присъединен кредитор по право с наложена върху процесния имот на длъжника възбрана от 08.03.2018г. по изп.дело № 89/2018г. по описа на ЧСИ Р. М..

Впоследствие, след извършване на публична продан на процесния имот от ЧСИ Ст. Я., Банка ДСК АД е представила на 11.02.2021г. по изп. дело №1554/2020г. по описа на ЧСИ Я. удостоверение по чл.456 ГПК, издадено от ЧСИ Р. М. В., видно от което, вземането на банката към 10.02.2021г. е в размер на 38 492, 1 2 лв. С оглед приетата фактическа обстановка, СГС правилно е приел, че банката е присъединен по право взискател по изп.д.

№ 1554/2020 г. по описа на ЧСИ С. Я., че качеството на присъединен взискател възниква за банката не по силата на изрично нейно волеизявление, а произтича от закона. Именно такова тълкувание е дадено и от ВКС в цитираното в решението на съда ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай за банката не съществува задължение да изпрати изрична молба за присъединяването й като взискател по изп. дело. Не съществува и задължение да подаде изрична молба, че желае да участва в разпределението по изпълнителното дело.

Отделно от горното по отношение на размера на вземането банка ДСК твърди, че задължението да установи размера на вземането на присъединен по право с възбрана 2 взискател е на ЧСИ, извършващ разпределението. Ако до момента на изготвяне на разпределението, вземането на този взискател не е установено от самия него, то извършващият разпределението ЧСИ е длъжен да запита СИ по делото, по което е наложена предхождащата п о време възбрана за актуалния размер на вземането на присъединения с възбрана взискател.

Софийски градски съд, като прецени фактите и доказателствата по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и обясненията на съдияизпълнителя, намира за установено следното:

Частната жалба е допустима - атакуваното решение подлежи на самостоятелен инстанционен контрол по реда на чл.274 във вр. с чл.463, ал.2 ГПК. Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК.

За да се произнесе по основателността на частната жалба, съдът взе предвид, че с атакуваното решение съдът е приел за законосъобразно постановлението за разпределение, тъй като в процесния случай очевидно събраната по изпълнителното дело сума/ постъпила след публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника/ е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, поради което съдебният изпълнител правилно е извършил разпределение по реда на чл.460 ГПК, като най-напред е отделил суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение.

От друга страна, с оглед характера на обжалваното разпределение и допустимите доводи, на които може да са основава атакуването на същото, СГС е приел, че разпределението е законосъобразно извършено, а доводите на жалбоподателя за опорочаването му, са неоснователни.

Настоящата съдебна инстанция намира решението на СГС за правилно, по следните съображения:

Изп.дело № 20208440401554 на ЧСИ С. Я. е образувано по молба на „Юробанк България“ АД въз основа на изп.лист от 13.05.2020 г. на СРС, 27 с-в, по гр.дело № 14566/20 г. срещу Т. В. К. , която е осъдена да заплати сумата от 8181 лв. - главница, 361,42 лв. договорна лихва, 218,52 лв. - законна лихва за забава, сумата от 176,94 лв. - такса, 25,37 лв. застраховка, и разноски от 96 лв. и от 837,68 лв.

Представена е справка от Агенция по вписванията от 29.07.2020 г., в която е удостоверено, че върху обект в сграда в имот пл .№ 10 11, парцел 12, с площ от 73,320 кв.м., находящ се в гр.София, ул.“***“ 48, ет.2, ап.2 е вписана възбрана на 02.05.2018 г. и на 08.03.2018 г. Представено е искане за вписване на възбрана изх.№ 4283/12.02.2018 г. на ЧСИ Р. М. по изп.дело № 20187900400089, с което за обезпечение на вземания на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД в размер на общо 42 739,07 лв. - по изп.лист от 29.09.2017 г. на СРС, 158 с-в, по гр.дело № 67171/17 г. е поискано да се впише възбрана върху апартамент с площ от 73,32 кв.м., находящ се в гр.София, ул.“***“ № 48. Върху искането е направено отбелязване, че е вписано с акт № 295, вх.№ 13041.

С молба от 11.02.2021г. „Банка ДСК“ АД е поискала да бъде присъединена като взискател по изп.дело № 20208440401554 на ЧСИ С. Я. за вземане в размер на 33 328,23 лв. и от 2 506,52 лв, Представено е удостоверение по чл.456 ГПК на ЧСИ Р. М. от 10.02.2021 г. по изп.дело № 20187900400089, от което се установява, че „Банка ДСК“ АД в качеството на правоприемник на „Ескспресбанк“ АД е взискател по изп.дело, по което длъжник е Т. В. К., а дължимата към тази дата сума възлиза на 38 492,12 лв.

С обжалваното постановление за разпределение, обективирано в протокол от 11.02.2021г. на ЧСИ С. Я. по изп.дело № 20208440401554 е извършено разпределение на постъпилата от публичната продан на недв.имот - апартамент № 2, находящ се в гр.София, ул.“***“ № 48, според което за присъединения взискател „Банка ДСК“ АД е отредена сумата 3 от 34 194 лв.

В процесния акт за извършено разпределение на суми от продажба на публична продан на недвижим имот по процесното изпълнително дело, ЧСИ изрично и подробно е посочил, как се удовлетворяват вземанията в поредността по чл.136 от ЗЗД. В настоящия случай на основание чл. 460 ГПК е извършено разпределение на постъпилата сума от 92 351 лв. по изпълнителното дело, тъй като изпълнението е било насочено по отношение на възбранен по-рано от банката недвижим имот, изнесен на публична продан. С оглед характера на обжалваното разпределение и допустимите доводи, на които може да са основава атакуването на същото, настоящият състав намира, че разпределението е законосъобразно извършено и доводите на частния жалбоподател, изложени в ч . ж . за опорочаването му, са неоснователни. Не се оспорва качеството на присъединен по право взискател за банка ДСК, а единствено преклудираните й права да участва в това конкретно разпределение, поради неподадена в срок молба за присъединяване.

На публичната продан е бил продаден имот, по отношение на който кредиторът, който се ползва от вписаната на 08.03.2018г. възбрана, на основание чл.459 ал.1 ГПК има качеството на присъединен по право взискател. Качеството на присъединен по право взискател гарантира на обезпечения чрез възбраната кредитор правото да получи съответна сума, получена от осребряване на възбранения имот. От представеното по делото искане за вписване на възбрана изх.№ 4283/12.02.2018 г. на ЧСИ Р. М. по изп.дело № 20187900400089 и направеното върху него отбелязване за вписване с акт № 295, вх.№ 13041 се установява, че за обезпечение на изпълнението на вземанията на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД в размер на общо 42 739,07 лв. е вписана възбрана върху имота, който е продаден на публична продан. Извършено е частично плащане, поради което размерът на дълга е намалял до 38 492,12 лв.

Съгласно чл.460 ГПК ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право служебно да събери от длъжника съобразно чл.79 ал.2 ГПК. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред /ал. 3 на чл.136 ЗЗД/.