Определение № 260042 от 13.08.2020, Окръжен съд - Бургас

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

№ 260042 13.08.2020 г. гр.Бургас

Бургаският окръжен съд , гражданско отделение, на тринадесети август през две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:

Председател:Мариана

Карастанчева

Членове:1.Пламена Върбанова

2.мл.с.Детелина

Димова

Секретар:

________________

Прокурор:________________

Като разгледа докладваното от съдия Пламена

Върбанова въззивно гражданско дело № 1966 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на „Марина Сандс“ ООД със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, обл.Бургас, ул.“Търговска“ №11, ЕИК202447913 представлявано от управителя Красимир Аврамов, чрез адв. П.

Шиварова, против Решение №

120/22.05.2020г. по гр.д.№ 678/2019г. по описа на РС-Поморие, с което е осъдено да заплати на ищеца „Бейковци“ ЕООД със седалище и адрес на управление в с.Бейковци, общ.Елена, обл.Велико Търново, ЕИК202183513, с адрес за кореспонденция в гр.Варна, ул.“27 юли“ №54, представлявано от управителя Елка Миновска, сумата 18 000 лв. възнаграждение по договор сключен между страните за изработка, доставка и монтаж на мебели, както и сумата 2285 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума за периода от 06.06.2018 г. до 11.09.2019 г., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума считано от 12.09.2019 г.- датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; присъдени са разноски в размер на 2211,40 лева.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.На първо място се твърди, че районният съд неправилно възприел фактическата обстановка по делото, тъй като не изследвал въпроса относно сключен между страните договор от 18.04.2017г.- ответникът оспорвал сключването на този договор, а съдът възприел обратното. Въззивникът сочи, че не само не е възлагал изработване на вещите , посочени в договор за поръчка, но не ги е и приемал.Възлагане изработката и доставката на мебелите било направено от между ищеца и „Ел ми то“ ЕООД ,което се признавало от ищеца. Освен че липсвало валидно облигационно правоотношение между страните, липсвало и приемане на изработеното от ответника- въззивник, за което се излагат доводи, включая и цитирано решение на Апелативен съд-бургас, че плащането по фактура представлявало счетоводно уреждане на отношения между страните, но не и приемане на работа. Тъй като липсвал двустранно подписан между страните протокол за приемане на възложените работи/ посочено е решение на ВКС по т.д.№ 333/2011г. второ т.о./ то значи и работата не била приета. Независимо от горното се изтъква, че уговорките между страните били посочени в договор №420/18.04.2017г., по който договор ищецът поел задължение за изработка, доставка и монтаж на хотелско оборудване с посочени в жалбата срокове, етапи на изпълнение и т.н. Въпреки огромната забава на изпълнение, ищецът получил голяма част от сумата, който факт не се оспорвал от ищеца по делото и по тази причина ищецът бил неизправната страна по делото.

Изложени са и съображения относно отхвърлено от съда възражение за прихващане,като се твърди и неуважаване от съда на доказателствени искания-разпит на свидетели и назначаване на експертиза.В случай, че въззивната инстанция приеме, че делото е останало неизяснено от фактическа страна и че доверителят на адвокат П.Ш. следва да ангажира доказателства за доказване на възражението си за прихващане, моли съдът да й даде указания относно възможността да приеме процесуални действия ,които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие , непълнота и неточност на доклада и дадените указания.В тази връзка и в случай, че въззивната инстанция прецени направените от въззивника искания пред първата инстанция за относими и допустими, заявява искания по чл.192 ГПК до трето лице „Ел ми то“ ЕООД; допускане на въпроси към вещо лице по ССчЕ; да се допуснат до разпит четирима свидетели за установяване на неточно и некачествено изпълнение по договора; за разглеждане на възражение за прихващане в общ размер от 224823 лева, разбито по пера и по стойност във въззивната жалба.В тази връзка се представят платежни документи и се излагат доводи в подкрепа на възражението за прихващане.

Постъпил е подробен писмен отговор от въззиваемия, в който заявява становище и доводи по всяко от твърденията и доводите на въззивника, като моли оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски.Моли се оставяне без уважение на доказателствените искания на въззивника по изложени в писмения отговор мотиви.Относно искането за прихващане със сумата от 100000 евро , заявено от въззивника, моли съдът да задължи въззивника да представи хотелския регистър на хотел „Марина сандс“Обзор за месеците май и юни 2018г. за да се установи имало ли е туристи в хотела през този период от време, както и пълните преписки за рекламации от туристи, както и съдът да приеме отзиви на туристи за същия хотел, които отзиви в писмен вид като извадка от Фейсбук-страницата на хотела , представя с писмения отговор по жалбата.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради което е допустима.

Не са налице основания за допускане доказателствените искания на въззивника, тъй като същия не обосновава наличие за това на никоя от хипотезите по чл.266 ГПК. Видно е , че първоинстанционният съд е докладвал производството по делото и е разпределил доказателствената тежест между страните по делото, като проекто-доклада е приет от ответника без възражения по същия. От въззивната страна не се твърдят пропуски,непълнота и неточност на доклада на районния съд, във връзка с които ответника-въззивник да не е могъл да организира своевременно защита си и да ангажира доказателствата, които депозира пред настоящата инстанция.

Относно доказателствените искания на въззиваемия настоящият съдебен състав намира, че въззиваемият не твърди и не обосновава наличие на предпоставката по чл.266,ал.3 ГПК за приемането им, с оглед на което същите не следва да се допускат от БОС.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по в.г.д.№ 1966/2020г. по описа на Бургаски окръжен съд, за което препис от настоящето определение се изпрати на всяка от страните по делото, а на въззивника се изпрати и препис от писмения отговор на въззиваемия по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивника и въззиваемия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Членове:1/

2/мл.с.