Протокол № 73 от 06.04.2023, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 73 гр. Варна, 05.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20233000500125 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:25 часа се явиха:

Въззивницата Й. М. М., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. И. А., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.

В ъ з з и в н и к ъ т ПРОКУРАТУРАТА

НА

РБ, чрез Апелативна прокуратура – Варна, редовно призована, се представлява от прокурор от Апелативна прокуратура Р.Г..

АДВ.А.: Моля да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР Г.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ И ПОСТЪПИЛИТЕ ОТГОВОРИ

Производството по в.гр.д. № 125/2023 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивни жалби на страните срещу решение № 1654/19.12.2022 г., постановено по гр.д. № 1012/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд в различни негови части, както следва:

По въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор Златев от Окръжна прокуратура –Варна, против решението на окръжния съд в осъдителната му част, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Й. М. М.:

- на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – душевни болки и страдания, вследствие незаконно воденото срещу същата наказателно производство, приключило с Присъда № 260006 /22.07.2021 г. по ВНОХД № 1445/2019 г. по описа на ВОС, с което е призната за невинна и е 1 оправдана по повдигнатите обвинения, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска в съда - 09.05.2022г. до окончателно изплащане на задължението;

- на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 608.89 лв., представляваща обезщетение за забава върху размера на претърпените неимуществени вреди от 8 000лв. за периода от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 09.08.2021г. до 09.05.2022г.;

- на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди - разноски за НОХД № 5116/2017 на ВРС – 45 с-в, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска в съда - 09.05.2022г. до окончателно изплащане на задължението;

- на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 30.44 лв., представляваща обезщетение за забава върху размера на претърпените имуществени вреди от 400лв. за периода от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 09.08.2021г. до 09.05.2022г.;

- сумата от 274.29 лв. , представляваща разноски по делото, съразмерно на уважения размер на исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Прокуратурата е навела оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му осъдителна част, като постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон и поради необоснованост, като е молила за отмяната му в тази част и отхвърляне на исковете изцяло, евентуално за намаляване размера на обезщетението.

Оплакванията са: - за липсата на обсъждане в решението на съда на направеното от ответника в писмените му бележки възражение по чл. 5, ал.1 ЗОДОВ, че увреждането е причинено по изключителна вина на М. (че тя с поведението си станала причина за образуваното срещу нея НОХД), водещо до отхвърляне на всички искове; - за неправилна оценка от окръжния съд на събраните по делото доказателства и въз основа на това и за погрешен извод за претърпени от ищцата неимуществени вреди (страх от загуба на работа; липса на желания за грижа по децата; кошмари), евентуално и за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и завишаване на размера на присъденото обезщетение;

Й. М. е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорила същата и по съображения за неоснователност на всяко от оплакванията е молила за отхвърлянето й и за потвърждаване на решението в обжалваната от другата страна осъдителна част.

По въззивна жалба на Й. М. М., против решението на окръжния съд в отхвърлителната му част, с която са отхвърлени предявените от нея срещу Прокуратурата на РБ искове:

- по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди – душевни болки и страдания, вследствие незаконно воденото срещу същата наказателно производство, приключило с Присъда № 260006/22.07.2021 г. по ВНОХД № 1445/2019 г. по описа на ВОС, с което е призната за невинна и е оправдана по повдигнатите обвинения за горницата над уважената част от 8 000 лв. до претендираните 90 000 лв.;

2

- по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху размера на претърпените неимуществени вреди за периода от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 09.08.2021г. до 09.05.2022г. за горницата над уважената част от 608.89 лв. до претендирания размер от 6850лв.;

- по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди - разноски в досъдебната и съдебна фаза, в частта за горницата над уважената част от 400 лева до претендираните 8 000 лв.;

- по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху размера на претърпените имуществени вреди за периода от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 09.08.2021г. до 09.05.2022г. за горницата над сумата от 30.44 лв. до претендираните 608.89 лв.

Въззивницата е настоявала, че обжалваното решение е неправилно постановено при нарушения на процесуалния и на материалния закон и е необосновано, като е молила за отмяната му в отхвърлителната част и за уважаване на исковете до претендирания размер. Изложила е съображения за дължимост на разноските за адвокатско възнаграждение в наказателното дело независимо дали и кога са платени и в тази връзка за неправилни изводи на окръжния съд в обратна насока и за липсата на имуществени вреди над присъдения размер. Навела е оплаквания за занижаване размера на обезщетението за неимуществени вреди и определянето му в разрез с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като е сочила, че окръжният съд не отчел изцяло вредите й от разгласяването на наказателното производство в медиите и социалните мрежи и връзката им с действията на прокуратурата, както и тежестта на повдигнатото обвинение, професията й на полицай и в тази връзка по-значимото засягане на емоционалната й сфера. Молила е за приемане по делото на извлечение за резултатите при търсене в интернет чрез търсачка Google с таг „Й. М. – Прокуратура“. При липсата на необходимост от нарочно доказване, съдът не отчел обичайните вреди от воденото срещу нея наказателното преследване. Не определил обезщетението с оглед постигане целта му да възстанови психическото, емоционалното и психологическо равновесие на пострадалата и да респектира прокуратурата и да формира у нея перманентна нужда от самооценка при обвиненията.

Прокуратурата е подала отговор на жалбата, с който е оспорила същата и по съображения за неоснователност на оплакванията е молила за оставянето й без уважение. Със съображения, че начинът на търсене на ищцата в интернет е тенденциозен, е молила за прилагане на копие от разпечатка от интернет търсачка с резултати от търсене.

Въззивните жалби са в срок, подадени са от лица с правен интерес от обжалване на съответните части от решението на първата инстанция, като неизгодно за тях, редовни са и допустими.

Съдът, с определението си от разпоредително заседание е приел по делото, представените от двете страни, съответно с въззивната жалба на ищцата и с отговора по нея от ответника, на списъци с резултати от търсене с интернет търсачка на публикации за Й. М., свързани със случая.

ПРОКУРОР Г.: Поддържам подадената въззивна жалба. Оспорвам жалбата на другата страна. Поддържам отговора. Нямам искания за събиране 3 на нови доказателства.

АДВ.А.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам въззивната жалба на прокуратурата. Поддържам отговора. Няма да соча доказателства.

Претендираме държавната такса в настоящото производство.

Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

ПРОКУРОР Г.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам въззивната жалба на Прокуратурата на РБ относно неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, с оглед негова необоснованост и нарушение на материалния закон при определяне на обезщетението по чл.52 от ЗЗД за неимуществени вреди, което намирам за завишено, с оглед критериите за справедливост и конкретните събрани по делото доказателства.

Не поддържам възраженията във въззивната жалба относно наличие на основания за приложение на чл.5 от ЗОДОВ, като считам, че със съдебния акт е даден отговор на този въпрос, поради което в тази част не поддържам подадената жалба. Относно въззивната жалба на Прокуратурата на РБ намирам, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин е установено наличието на незаконно обвинение спрямо ищцата М., което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда на 09.08.2021 г. В тежест на ищцата обаче е било да докаже твърдяните от нея неимуществени вреди в резултат на това незаконно обвинение. Тук напълно се солидаризирам с изводите на първоинстанционния съд, че голяма част от тези наведени твърдения и доводи в исковата молба за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконното обвинение, са останали недоказани. Такива са относно влошеното здравословно състояние на ищцата, за което не са били представени медицински документи, такива са и относно медийно разгласяване на незаконното обвинение от страна на прокуратурата, което по безспорен начин е установено, че е в резултат на проведено журналистическо разследване и то много преди да са предприети действия от страна на прокуратурата по повдигане на обвинение спрямо нея. Солидаризирам се с изводите на Окръжен съд - Варна, че недоказани са останали и твърденията на ищцата за смяна на работното място в резултат на повдигнатото незаконно обвинение и претърпяно неудобство, срам и унижение от страна на нейните съграждани в родния й град, каквито твърдения са били наведени с исковата молба.

По отношение на размера считам, че от страна на Окръжен съд - Варна не е било взето предвид, че по време, когато е било повдигнато обвинение на М., спрямо нея е била налична и дисциплинарна проверка и производство от страна на Областна дирекция на МВР – Варна, което безспорно е причинило стрес, неудобство и безпокойство, като тези обстоятелства не са били взети предвид от първоинстанционния съд, а такива твърдения се навеждат и в настоящата въззивна жалба от страна на ищцата, като считам същите поради тази причина за безспорно доказани.

По отношение на размера намирам, че същият е завишен, именно с оглед конкретните събрани по делото доказателства, а именно, че голяма част от наведените твърдения за претърпени неимуществени вреди са останали недоказани и че е безспорно доказано по делото, че ищцата е претърпяла 4 стрес и безпокойство в резултат на незаконното обвинение не по-високо от обичайното за такива случаи, поради което Ви моля да отмените първоинстанционното решение в тази му част и определите справедлив размер, съобразно критерия за справедливост и доказателствата по делото.

Изцяло смятам за правилно и законосъобразно съдебното решение в частта за присъденото обезщетение за имуществени вреди. В тази връзка, тъй като въззивната жалба на ищцата в първата си част е отбелязано неправилност по отношение на обезщетението за имуществени вреди, считам, че твърдението на защитата, че договореното възнаграждение в договор за адвокатска защита, без да е налично плащане, следва да се приеме за щета, тъй като съществувало задължение бъдещо за неговото плащане. Тук подлежат на обезвреда реално настъпили щети, като такива са доказани до размера, който е посочен от Окръжен съд – Варна, а именно в размер от 400 лв. – заплатено, за което е налична разписка на адвокатско възнаграждение.

Досежно доводите, във въззивната жалба на ищцата, че следва да подлежи на обезвреда и периода от възникване на инцидента и отразяването му в медиите до повдигане на обвинение, считам този период за ирелевантен към предмета на делото, тъй като към него момент няма повдигнато незаконно обвинение. Такива остават и твърденията – неоснователни и несъстоятелни, за медийно разгласяване на факта на повдигнатото спрямо ищцата М. обвинение от страна на прокуратурата, както и за претърпените в резултат на това вреди, тъй като е наблегнато главно на публичността, която е придобил случая, това не се дължи отново казвам на прокуратурата, за което поддържам гореизложеното от мен.