Решение № 4694 от 31.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4694 гр. София, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20221100113344 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявен от Л. А. Д. и В. Д. Д. срещу Е. Т. Б. – Д., в качеството на наследник на Т.Б.Б. иск с правна квалификация чл.124 от ГПК, за признаване за установено спрямо ответника, че ищците не дължат солидарно на ответника следните суми:

- 9400.00лв.- част от главница в размер на левова равностойност на 10000щ.долара по изпълнителен лист от 18.02.2002г., издаден въз основа на опредЕ.е по ч.гр.д.№ 1613/2001г. на Софийски градски съд, ТО, VI-2,7 състав.

- 30173.89лв.- част от законната лихва в общ размер от 31473,89лв. върху главницата по изпълнителен лист от 18.02.2002 г., издаден по ч.гр.д. № 1613/2001г. на Софийски градски съд, ТО, VI-2, начислена за периода от 07.11.2000г. до 18.10.2013г.

- 8270.85лв. представляваща законна лихва върху главницата по изпълнителен лист от 18.02.2002 г., издаден по ч.гр.д.№ 1613/2001г. на Софийски Градски съд, ТО, VI-2, начислена, за периода от 18.10.2013 г. до 28.12.2017г.

- 3558,93 лв. представляваща законна лихва върху сумата от 9400.00лв., част от главницата в размер на левова равностойност на 10000щ.долара по изпълнителен лист от 18.02.2002 г., издаден по ч.гр.д.№ 1613/2001г. на Софийски градски съд, ТО, VI-2, 7 състав, начислена за периода от 28.12.2017г. до датата на предявяването на настоящата искова молба.

Ищците твърдят на 17.12.1998г. да са сключили договор за заем обезпечен с ипотека / договор за учредяване на ипотека, оформен с нотариален акт №103, том I, peг.№962, дело №99 на нотариус Л.Л., вписан под №044 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Софийски районен съд/ върху апартамент №139 находящ се в гр.София, 1 ж.к."**** и подземен гараж №8 находящ се в находящ се в гр.София, ж.к."**** с Т.Б.Б., в размер на левовата равностойност на сумата от 10 000 щатски долара. Въз основа на ОпредЕ.е от 23.01.2002г., постановено от Софийски градски съд, Търговско отдЕ.е, VI-2, 7 състав, по гр.д.№1613/2001 г., на 18.02.2002 г. срещу ищците е издаден изпълнителен лист, впоследствие е образувано изпълнително дело №4741/2002г. по описа на Съдебноизпълнителната служба при Софийски районен съд, IV-то отдЕ.е, 6-ти участък. Твърди се съдебния изпълнител да е извършвал изпълнителни действия до 19.12.2003г., когато е насрочена публична продан на имотите обезпечаващи заема, която е следвало да се извърши в периода от 19.12.2003 г. до 19.01.2004 г..

На 17.05.2007г. взискателят Т.Б. подава молба до ЧСИ М.Д., с per.№787, с район на действие - Софийски градски съд, посредством която преобразува изпълнително дело №4741/2002 г. на Съдебно-изпълнителната служба при Софийски районен съд, IV-то отдЕ.е, 6-ти участък в изпълнително дело №20077870400143 по описа за 2007 г. на ЧСИ М.Д., рег.№787, с район на действие - Софийски градски съд, като изпълнителния лист не е бил изтеглен от взискателя, за да се образува ново изпълнително дело, а съществуващо е преобразувано.

Въз основа на молба от 15.03.2012 г. на Т.Б. изпълнително дело № 20077870400143 по описа за 2007 г. на ЧСИ М.Д., рег.№787, с район на действие - Софийски градски съд, е изпратено на ДСИ, като делото е било преобразувано в изпълнително дело №20071110400057 на СРС-СИС, I-во отдЕ.е, 3-ти участък, като ДСИ отказва да продължи делото и на 20.03.2012г. го връща на ЧСИ М.Д., рег.№787, с район на действие Софийски градски съд.

В последствие е образувано изпълнително дело №20128400401063 по описа за 2012 г. на ЧСИ М.Ц. , с per.№840, с район на действие - Софийски градски съд, което според ищците се явява ново преобразуване на изпълнително дело №4741/2002 г.

Релевират се доводи, че всички изпълнителни действия, извършени след 09.04.2006г. са в противоречие с действащия закон – чл.330, ал.1, б.“д“ ГПК /отм./, след като не са извършвани изпълнителни действия за период от време от повече от две години и изпълнителното дело е прекратено по право. С оглед на това твърди вземането да е погасено по давност на 09.04.2009 г. Поддържат да е предявен и уважен частичен, отрицателен установителен иск срещу Т.Б. за установяване на недължимост на част от вземането по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано и преобразувано и.д.

№4741/2002 г. Образувано е гр.д.№43520/2013 г. по описа на СРС, ГО, 48 състав, по което е постановено решение, по силата на което е установено, че ищците не дължат на Т.Б. сумата от 10 000 лв. част от главница в общ размер на левовата равностойност на 10 000 щатски долара и 1300,00лв. част от законната лихва върху главницата, цялата в размер на 31 437.89 лв., начислена за периода 07.11.2000 г. – 18.10.2013 г., потвърдено с решение на СГС, ВО, 4 В състав, постановено по гр.д.№12307/2015г. и опредЕ.е на ВКС, ГК, 4-то ГО по гр.д.

№2077/2017 г., като в хода въззивното производство, на мястото на починалия ответник Т.Б. е конституиран неговия законен наследник и ответник по настоящото дело Е. Б. – Д..

2

Обосновават правен интерес от иска с твърдението за продължаване на изпълнителните действия, въз основа на издаден срещу тях изпълнителен лист.

С оглед горното релевират доводи за основателност на иска. Претендират разноски.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Е.

Т. Б. - Д., в който ответника оспорва иска. Заявява се становище изпълнително дело №4741/2002 на Съдебно-изпълнителната служба при Софийски районен съд, IV- то отдЕ.е, 6-ти участък, преобразувано в изп. дело №20077870400143 по описа на ЧСИ М.Д., преобразувано под № 20128400401063 по описа на ЧСИ М.Ц., присъединено с изп.дело №20128400401062 да не е прекратено по право, тъй като не са настъпили предпоставките на чл.330, ал.1, б.“д“ ГПК /отм./ и чл.433, ал.1 т.8 ГПК – няма период от две години, в който да не извършвано изпълнително действие. Релевират се доводи да са извършвани изпълнителни действия, както следва:

- по и.д.№4741/2002 г. са извършвани изпълнителни действия от съдебния изпълнител до 19.12.2003г., когато е насрочена несъстоялата се публична продан.

- на 18.02.2004г. Т.Б. е заявил искане за вписване на възбрана върху един от имотите обезпечаващи вземането – гараж находящ се в гр.София, ж.к.“****, вписана на 09.04.2004 г.

- на 19.01.2006г. взискателят иска да бъдат извършени съдебно изпълнителни действия по присъединени изп.дела №4741/02г. и №30117/05г., като се извърши проверка в НОИ за осигурителния статус на длъжниците Л. А. Д. и В. Д. Д., като също така е поискано да бъде вписана възбрана в Служба вписвания на ап.77, находящ се в гр.София, бул. ****, подробно описан в нотариален акт №73 от 30.04.1998г., собственост на длъжника по изп.дело №4741/02г. В. Д. Д..

- на 17.05.2007 г. Т.Б. подава молба, с която иска продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ М.Д., който от своя страна изпраща ППИ на 31.10.2007 г., а на 16.07.2008 г. извършва опис на имотите към които е било насочено изпълнението.

- на 03.06.2011 г. взискателят иска опис и оценка на възбранените имоти и запор на банковите сметки на ищеца Л. Д..

-на 29.10.2012г. с молба Т.Б. иска продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ М.Ц., рег.№787, с район на действие - Софийски градски съд.

На 21.10.2013 г. ищеца Л. Д. представя обезпечителна заповед от 16.10.2013г. по гр.д.

№11884/2013г. на СРС, с която е постановено спиране на изпълнението по изп. дело №20128400401063 по описа на ЧСИ М.Ц..

С оглед на изложено ответника твърди да няма период от две години, в който да не са извършвани изпълнителни действия, нито период от пет години, обосноваващ погасяването на вземането по давност.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото и на 3 осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, че по молба на кредитора на осн.чл.237 ГПК/ отм./, вр.чл.242-248 от ГПК /отм./ е издаден изпълнителен лист на 18,02,2002год. по гр.д.№1613/2001год. по описа на СГС, ТО, 6-2 състав, въз основа на нот. Акт за учредяване на договорна ипотека, относно задължение за заплащане на сумата-левова равностойност на 10000щ.долара по договор за заем. С цитирания изпълнителен лист Л. А. Д. и В. Д. Д. са осъдени да заплатят солидарно на осн.чл.237, б.“е“ от ГПК/отм./ на Т.Б.Б. сума в размер на левова равностойност на 10000щ.д. по курса на БНБ към датата на падежа-18,12,1999год., ведно със законната лихва считано от 07,11,2000год. до окончателното изплащане.

Не се спори между страните и от приложените писмени доказателства се установява, че въз основа на посочения изпълнителен лист, по молба на Т.Б. е образувано изп.д.

№4741/2002год. по описа на СИС при СРС, ІV отд., 6 участък.

От приложените в кориците на изпълнителното дело документи се установява образувано изпълнително дело № 4387/2001г. на ІV отд., 6 участък на СИС при СРС срещу ищците и по молба от 19.05.2001г. на взискателя Т.Б. въз основа на изпълнителен лист от 19.03.2001г. по гр. д. № 0282/2001г. на СРС, 79 състав, с който е удостоверено задължение за сумата 10 000 щатски долара, представляващи невърнат заем по договор от 17.12.1998г., обективиран в нотариален акт № 103, том І, рег. № 962, дело № 99/1998г. на нотариус с рег.

№ 044 с район на действие СРС, ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.11.2000г. до окончателното изплащане. В молбата е поискано да се извърши опис на ипотекирания имот. Насрочен е опис на 18.04.2002г., отложен за 06.06.2002г., който също е отложен поради обезсилването на издадения ИЛ, въз основа на който е било образувано изпълнението.

На 18.02.2002г. е издаден процесния изпълнителен лист по гр. д. № 1613/2001г. на СГС, VІ-2 състав. Този именно ИЛ е приложен с молба за „възобновяване” на действията по описа, депозирана на 11.10.2002г.

Въз основа на него е образувано изп. дело № 4741/2002г. на СИС при СРС, ІV отд., 6 участък. На 18.02.2004г. взискателят Б. е поискал да се впише възбрана върху втория ипотекиран с цитирания нотариален акт имот – гараж, вписана на 09.04.2004г., а преди това на 05.02.2003г. е вписана възбрана и на ипотекирания апартамент.

С молба от взискателя от 17.05.2007г. е поискано продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ. Образувано е изп. дело № 143/2007г. по описа на ЧСИ Д. с рег. № 787, с район на действие СГС, по което на 16.07.2008г. е извършен опис на имотите, към които е било насочено изпълнението, – апартамент и гараж.

След отказ на ДСИ по изп. дело № 57/2012г. да продължи изпълнението, изпратено му от ЧСИ с рег. № 787 с район на действие СГС, на 29.10.2012г. е подадена молба от взискателя Б. за продължаване на действията по изпълнението от ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 с район на действие СГС, при който делото е продължило под №1063/2012г.

Депозирана е молба от взискателя на 13,03,2013год. за налагане на възбрана върху 4 недв. имот.

В хода на изпълнителното производство след констатация за смъртта на взискателя Т.Б., настъпила на 08,01,2016год. ЧСИ е конституирал ответника на 30,03,2016год.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с пр.кв. чл. 124, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на вземане, за което е издаден изпълнителен лист на осн.чл.237, вр.чл.242 от ГПК/отм./ по гр.д. № 1613/2001год. по описа на СГС, ТО, 6-2 състав.

Релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани с установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след издаването на съдебния акт /изпълнителен лист / юридически факт, довел до погасяване на правото на принудително изпълнение по него. В тежест на ответника е да установи спиране, съответно прекъсване на погасителната давност относно вземането.

По допустимостта на иска :

С оглед актуалната съдебна практика /ОпредЕ.е №60521/28,09,2021год. на ВКС, ТК, 1 ТО приемаща допустимост на частичен отрицателен установителен иск относно вземане и формиране на сила на присъдено нещо относно предявената част, в който случай отричането на част от задължението не налага извод за съществуването или несъществуването на останалата част от него/, съдът приема исковата претенция да е процесуално допустима.