Решение № 155 от 01.03.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 5010/2023
- Вид
- Решение № 155
- Подписан
- 01.03.2024
- В сила
- 21.03.2024
- Състав
- МАРИНА ИВАНОВА МАВРОДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 63д · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 68д, ал. 1, предл. 1 · Закон за защита на животните
- чл.210а · Закон за защита на потребителите
- чл. 68г · Закон за защита на потребителите
- чл.68г ал.4 · Закон за защита на потребителите
- чл.68д ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 3, ал.2 · Закон за туризма
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 155 гр. Бургас, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20232120205010 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод жалба на „***, ЕИК ***, представлявано от управителя М.Н.М. против наказателно постановление № 004208/15.11.2023г., издадено от Директор на Регионална дирекция на областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при комисия за защита на потребителите, с което за нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от Закон за защита на потребителите на основание чл. 210а от Закон за защита на потребителите е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като се сочат за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, АУАН не бил връчен и не разполагали с препис от АУАН. Наказващия орган не се произнесъл в едномесечен срок от получаване на преписката. Оспорва да е налице нарушение. Наказанието било определено без да се спазва чл. 27 ЗАНН и не била приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Моли да се отмени наказателното постановление и да се присъдят разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. И.И., поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Представя писмени бележки.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Д., която моли за потвърждаване на НП и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, 1 поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. По същество съдът намира следното:
Св. В. Л. по повод месечна кампания на КЗП извършила проверка в място за настаняване – семеен хотел ***, както и на два сайта **** и www.****.com, в които мястото за настаняване се установило, че се рекламира като хотел ***, а на място се установило, че мястото за настаняване притежавало удостоверение за категоризация „семеен хотел”. За проверката на 19.06.2023г. бил съставен Констативен протокол №2741379, като се установило, че за обекта е издадено удостоверение за категоризация № ***, вид и наименование на обекта: семеен хотел „***“, капацитет: 14 стаи, 31 легла; лице извършващо дейност в обекта „****“ ЕООД, с дата на издаване: 28.04.2021г., валидно до: 27.04.2026г. На фасадата на сградата имало позициониран светещ рекламен надпис „НОТЕL“, а над сградата имало надпис „***“. Била направена разпечатка на сайтовете: www.****.com и www.****.com, за което бил съставен констативен протокол №2741378/19.06.2023г. като съгласно тях в сайта - www.****.com обекта се рекламирал като „Хотел“. Като описание на обекта било записано Хотел „***“ ***. В сайта - www.****.com обектът също се рекламирал като „Хотел ***“. В общите условия на www.****.com в раздел Б. „Места за настаняване“, Б2. „Договорни взаимоотношения“, т. 4 от Условия за обслужване на клиенти на сайта била посочена следната информация: „Информацията за доставчиците на услуги (напр. съоръжения, вътрешни правила и мерки за устойчивост) и предлаганите от тях туристически продукти (напр. цени, наличност и политика за анулиране) е въз основа на предоставените ни от тях данни. Те носят отговорност за това, информацията да е точна и актуална“. Т.е. цялата предварителна информация, която се публикувала, относно рекламата на даден обект се подава от търговеца, стопанисващ обекта, в случая „****“ ЕООД. Предварителната информация, която получават потребителите, чрез сайтовете е, че вида на обекта е „хотел“, а при проверката на място е констатирано, че мястото за настаняване е категоризирано, като „семеен хотел“. Била издадена заповед № 801/16.08.2023г. на Председател КЗП, с която се забранява на „****“ ЕООД при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговка практика.
На 15.09.2023г. бил съставен АУАН срещу „****“ ЕООД за това, че предоставя невярна и подвеждаща информация на сайтовете www.****.com и www.****.com и чрез светещ рекламен надпис на фасадата на обекта относно вида на място за настаняване „***“ с адрес: *****, чрез обявяване на обекта стопанисван от него като „хотел“, а същия е категоризиран като „семеен хотел“. По този начин търговецът /хотелиер/ въвеждал в заблуждение потребителите относно вида на туристическия обект и това би могло да повлияе при вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел, ако не е използвана тази търговска практика. Самото обозначение за вида на туристическите обекти се определяло на базата на съответствие с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и професионална и езикова квалификация на персонала при предлаганите услуги на потребители. Съгласно релевантната нормативна уредба /Наредба за изискванията към категоризираните места за 2 настаняване и заведения за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости/, между тези видове туристически обекти - „семеен хотел“ (клас Б) и „ХОТЕЛ“ (клас А) има значителна разлика в минималните задължителни изисквания, което води до заблуда на потребителите. Прието е, че имайки предвид, че все повече потребители правят своя информиран избор ползвайки интернет, с това си поведение търговецът въвеждал в заблуждение потребителя и било възможно той да избере този туристически обект пред оферти за други обекти. При пристигането на място потребителят виждал рекламен надпис „НОТЕL“ на входа на обекта и оставал с впечатление, че ще бъде настанен в място за настаняване от клас „А“ и че същото би следвало да отговаря на изискванията за „хотел“.
Едва, когато е направил разходи по предприетото пътуване и съответно вече се е настанил в обекта потребителят разбирал, че ще получи туристически услуги не в „хотел“, а в „семеен хотел“. Актосъставителят е приел, че търговецът нарушава разпоредбите на чл. 68в във връзка с чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл.68д, ал. 1, предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ от Закона за защита на потребителите.
На 15.11.2023г. е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Изложените обстоятелства се потвърждават от приложените констативни протоколи, удостоверение за категория, показанията на св. Л., св.
Г., съкратен отчет на фискална памет, на който е посочено, че се касае за „хотел ***“, извлечения от интернетсайтове. Съдът намира, че представените по делото констативни протоколи, съставени в присъствието и на представител на търговеца, оборват показанията на св. Г., че хотелът е бил рекламиран като семеен хотел, а не като хотел.
В този смисъл е и представения съкратен отчет от фискалната памет от 19.06.2023г. л.
49 където е вписано Хотел ***.
Еднопосочни са показанията на двете свидетелки Г. и Л., че служители на КЗП са посетили мястото за настаняване като е било отказано от служител на обекта на място да получи АУАН, поради което и той е бил връчен при отказ, което е удостоверено с подписа на един свидетел. Св. Г. е била уведомена и за съдържанието на АУАН чрез служителя, присъствал на място като заявява, че е помолила АУАН да се прочете, за да прецени дали да го приемат. Съдът счита, че дружеството жалбоподател е било запознато със съдържанието на АУАН и е отказало да получи препис от него като е изпълнена процедурата по чл. 43, ал.
2 ЗАНН - нарушителят е отказал да подпише акта и това е удостоверено чрез подписа на един свидетел. Законодателят не е предвидил възможност връчване на АУАН два пъти. В случая с посещението на адреса на обекта и установяването на представител на обекта, който е бил запознат със съдържанието на АУАН, а чрез него е бил запозната и св. Г., едва след което е отказала да получи АУАН, не сочи за съществено нарушение при връчване на АУАН, а е налице връчване при отказ, което е удостоверено по надлежния ред и не се касае за съществено нарушение на правото на защита на дружеството, което е имало възможност да представи възражение.
3
Наказателното постановление е издадено на 15.11.2023г., което е в шестмесечния преклузивен срок и не е налице нарушение на чл. 34 ЗАНН.
Съдът, съгласно служебно вмененото му задължение за цялостна проверка на наказателното постановление, относно неговата законосъобразност намира, че същото е издадено от компетентен орган, в сроковете по чл. 34 ЗАНН, не се установява нарушение на процесуалните правила като АУАН отговаря на изискванията на чл. 42 ЗАНН, а НП на тези на чл. 57 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 68г от ЗЗП определя заблуждаващите търговски практики като нелоялни. Според дефиницията, дадена в нормата на чл. 68д, ал.1 от същия закон, търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.
В конкретния случай обектът на жалбоподателя е бил категоризиран като семеен хотел, видно от приложеното в преписката удостоверение за категоризация, но в някои търговски сайтове, съгласно извършената проверка от св. Л. и които резултати са обективирани в констативен протокол е бил рекламиран с наименованието „хотел”, както и е бил поставен светещ надпис на фасадата HOTEL.
Видовете туристически обекти са изброени в чл. 3, ал.2 от Закона за туризма (ЗТ).
Хотелите са места за настаняване от клас А, а семейните хотели - места за настаняване от клас Б. Съответно всеки от тези видове туристически обекти трябва да отговаря на определени изисквания, разписани в Наредба за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости (Наредбата).
Дружеството е санкционирано на основание чл.210а от ЗЗП, за нарушение на чл.68в във връзка с чл.68д ал.1 предложение 1, във връзка с чл.68г ал.4 от ЗЗП. От събраните по делото доказателства се установява, че дружеството жалбоподател е допуснало да се рекламира неговия търговки обект за настаняване като е представило невярна информация относно естеството на обекта, а именно, че касае място за настаняване – „хотел”, а не „семеен хотел”. Рекламирайки обекта за настаняване, ползвайки светлинния надпис HOTEL, както и различни сайтове като „хотел“, а не като „семеен хотел“ дружеството е осъществило заблуждаваща и подвеждаща търговска практика, доколкото това посочване съдържа невярна информация относно основна характеристика на търговската дейност на обекта, водеща след себе си редица различия в предлаганите услуги и изискванията към обекта.
Тази характеристика на обекта за настаняване е съществена и формира, или би могла да формира различно отношение и поведение у потенциални негови гости. При тези обстоятелства потребителят лесно може да се заблуди и да си създаде неправилното 4 впечатление, че ще ползва услугите на хотел, а не на семеен такъв, което ще се установи едва при пристигане на място.
Съобразявайки гореизложеното, по мнение на този състав правилно е преценено от АНО, че е осъществено предвиденото в диспозицията на нормата на чл.68д ал.1 ЗЗП неправомерно деяние посредством предоставяне на невярна информация в светещия надпис на хотела и електронните сайтове, констатирани от св. Л., като „хотел”, вместо „семеен хотел”, с което дружеството заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, желаещ да ползва предлаганата от същия услуга.