Решение № 232 от 11.12.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 360/2023
- Вид
- Решение № 232
- Подписан
- 11.12.2023
- Състав
- Васил Стоянов Гатов, Елена Йорданова Захова, Милена Бориславова Рангелова
Цитирани разпоредби
- §1, т.36 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.27 ал.6 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.142 · Закон за устройство на територията
- чл.145 · Закон за устройство на територията
- чл.148 ал.4 · Закон за устройство на територията
- чл.177 ал.1 и ал.3 · Закон за устройство на територията
- чл.177 ал.1 и ал.3 · Закон за устройство на територията
- чл.178 ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.9 ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.123, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.124, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 232 гр. Пловдив, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Васил Ст. Гатов
Членове:
Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора А. Атанасов като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600360 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С обжалваната присъда състав на Кърджалийския окръжен съд е признал подсъдимия Ю. М. С. за виновен в това, че на 22.06.2016 год. в с Ш., общ.К., обл.К., в имот № *****, с ЕКАТТЕ *****, с площ 0.730 дка, в стопанисван от него като земеделски стопанин животновъден обект – кравеферма за отглеждане на крави и телета, чрез действия, които спадат към правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, която той нямал право да упражнява – проектирането, изграждането, поддържането, пускането в експлоатация и техническата експлоатация на електрическата уредба в кравефермата, без да спази нормативните изисквания на чл.142 ал.1, чл.145 ал.1, чл.148 ал.1 и ал.2, предл.1-во, чл.177 ал.1 и ал.3 и чл.178 ал.1 от ЗУТ; на чл.1 ал.1, чл.3 ал.1 т.2, б.„б“ и чл.65 ал.1 т.5 и т.11 от Наредба № 4/21.05.2001 год. за обхвата и 1 съдържанието на инвестиционните проекти, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройство, на чл.8, чл.30, чл. 32 т.1, т.2 и т.3, чл.33 ал.1, чл.68 ал.1, ал.2 и ал.5, чл.69 ал.3 т.1, чл.76, чл.77, чл.78 ал.2 т.3 и чл.82 ал.1 и ал.2 т.1 от Наредба № 1/27.05.2010 год. за проектиране, изграждане и поддържане на електрически уредби за ниско напрежение на сгради/; на чл. 155 ал.1 т.3 и т.4 и ал.2 от Наредба № 3/09.06.2004 год. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, на чл.62 ал.1 от Наредба № 16-116 /08.02.2008 год. за техническата експлоатация на енергообзавеждането, издадена от министъра на икономиката и енергетиката и на чл.46 ал.1, чл.173 ал.1, чл.194 ал.2 и чл.197 от Наредба № 7/23.09.1999 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, по непредпазливост причинил смъртта на С. Г. М., настъпила в резултат от поразяване с електрически ток и на основание чл.123 ал.2, вр. ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание съдът отложил за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда съдът осъдил подсъдимия да заплати на гражданските ищци Ш. Н. М. сумата от 30 000 лева, на Ш. С. Г. сумата от 25 000, на Г. С. Г. сумата от 25 000 лева, на Е. С. М. сумата от 25 000 лева и на Н. С. М. сумата от 25 000 лева, обезщетение за причинените им неимуществени вреди, ведно с лихвите, като исковете на всеки един от гражданските ищци до пълния предявен размер от 100 000 лв. били отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът се разпоредил с веществените доказателства и разноските по делото.
Срещу присъдата е постъпила бланкетна жалба, с искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или намаляване на размера на наказанието и присъдените на гражданските ищци обезщетения или връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция.
В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура предлага жалбите да се оставят без уважение като неоснователни и присъдата 2 да бъде потвърдена. Сочи, че наказанието е определено съобразно закона и доказателствата по делото и липсват основания за намаляването му. Споделя съображенията на съда по отношение на уважените граждански искове, като намира определените размери на обезщетенията за справедливи.
Съображенията на защитата са, че инцидента се дължи единствено и само на виновното поведение на пострадалия и с това обосновава искането си за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен и оправдан. Алтернативно иска преквалифициране на деянието по чл.123, ал.4 НК с доводи за оказана от подсъдимия помощ на пострадалия. Пледира и за намаляване на размера на наложеното наказание, както и за намаляване на размерите на присъдените на гражданските ищци обезщетения.
Подсъдимият моли за намаляване на размера на определеното му наказание..
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.
314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подс.Ю. М. С. през периода 2014 год. - 2016 год. стопанисвал като земеделски стопанин в землището на с. Ш., община К., в имот № *****, с ЕКАТТЕ *****, с площ 0.730 дка, животновъден обект - кравеферма за отглеждане на крави и телета по смисъла на §1, т.36 от Допълнителните разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Кравефермата се намирала извън с.
Ш., близо до язовир. Подсъдимият С. бил регистриран като земеделски производител, като в кравефермата отглеждал млечни крави и телета, а също така отглеждал и зеленчуци и люцерна.
Кравефермата се намирала в имот, купен от подс.Ю. С. на 17.02.2005 год. от Министерството на земеделието и горите, за което бил съставен Договор № 17/17.02.2005 год. за покупко-продажба на недвижим имот - частна държавна собственост, по реда на чл.27 ал.6 от ЗСПЗЗ, а именно: прилежащ терен към обект „С.“ с площ 730 кв.м, съставляващ поземлен имот № ***** по плана за земеразделяне на с.Ш., общ.К., бивш стопански двор, извън регулация.
С нотариален акт № 66, том 6, pen № 19467, нот.дело № 1020/2014 год., подс. С. бил признат за собственик на недвижимия имот.
През периода 2014 год. - края на м.април 2016 год. подс. С.
3 организирал и ръководил извършването на разширение и преустройство в имот № *****, с ЕКАТТЕ *****, с площ 0.730 дка, на обект „С.“ в животновъден обект - кравеферма за отглеждане на крави и телета.
Разширението и преустройството представлявало строеж от пета категория по смисъла на чл.137 ал.1 т.5, б.„б“ от Закона за устройството на територията.
Извършеното от подсъдимия разширение и преустройство се състояло в пристрояване на сградата „С.“ с 88 кв.м, спрямо площта й по нотариален акт изградена била допълнителна конструкция, нови зидове, нови мазилки, нова част от покрива. В хода на извършеното разширение и преустройство била изградена и електрическа уредба на кравефермата, включваща електрическа инсталация. Строително монтажните работи и електрическата уредба били извършени от наети от подс.Ю. С. лица.
Св. Ю.Ш.Х. от с. Ш., общ. К. през периода март - април 2014 год. до март - април 2015 год. бил нает от подс. С., като положил фаянс и теракот на банята в кравефермата, а така също той направил и мазилката в стаята, където спели пастирите на подсъдимия.
През 2015 год. подс. С. наел св. Н. М. Д. от с. Ш., общ. К., да монтира малко електрическо разпредел ително табло на малко хале в сградата. Св. Д. монтирал таблото, като подсъдимият С. му помагал. Самият подсъдим купил контактите, кабелите и инструментите за поставянето и свързването на контакти тип „шуко“ на стената в коридора вляво от металната входна врата за влизане в сградата с обора с кравите. Подсъдимият и св. Р.Д. аранжирали по стената на коридора кабелите от електрическо разпределително табло до контактите. Таблото било монтирано в близост до входната врата на стената, на височина около 2.30 метра, и на около 2 метра от вратата за обора с кравите.
След това, през м.януари 2016 год., подс. С. възложил на неустановено по делото лице да направи електрическите връзки в контактите.
Същото лице свързало кабелите от разпределителното табло до контактите, а подс. С. ги замазал и кабелите останали под мазилката.
Посоченото разширение и преустройство на обекта „С.“ в кравеферма за отглеждане на крави и телета подс. С. направил без промяна на предназначението на поземления имот с цел застрояване въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, при условията и реда на ЗУТ, съгласно чл.9 ал.2 ЗУТ. Разширението и преустройството на обекта подсъдимият организирал и ръководил, без да е разполагал със съгласуван и одобрен от главния архитект на община К. инвестиционен проект по реда на чл.142 чл.145 ЗУТ.
Като собственик на имота до 22.04.2015 год., а след това като упълномощено лице от собственика на имота - св. М.
С., преди започването на СМР през 2014 год. за разширение и 4 преустройство на обект „С.“ в животновъден обект - кравеферма, подс. С. е следвало да предприеме съответните действия по промяна на предназначението на поземления имот с цел застрояване въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план при условията и реда на ЗУТ, съгласно чл.9 ал.2 ЗУТ, както и да възложи на проектант изработването на инвестиционен проект и неговото съгласуване и одобряване от главния архитект на Община К..
Такива действия подсъдимият не предприел преди започването на СМР на обекта през 2014 год., с което нарушил чл.142 ал.1, чл.145 ал.1, чл.148 ал.1, чл.148 ал.2, пр.1,,чл.177 ал.1, чл.177 ал.3 и чл.178 ал.1 ЗУТ Подс. Ю. С. организирал и ръководил разширението и преустройството н а обект „С.“ в животновъден обект - кравеферма в имот № *****, без да е разполагал за разширението и преустройството с издадено разрешение за строеж от главния архитект на община К., както изисква чл.148 ал.2, предл.1-во от ЗУТ. Като собственик на имота до 22.04.2015 г., а след това и като упълномощено лице от собственика на имота - св. М. С., подсъдимият не поискал преди да започне през 2014 год. да организира и ръководи СМР на обекта издаването на разрешение за строеж от главния архитект на Община К.. Според чл.148 ал.4 от ЗУТ разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен инвестиционен проект. В случая съгласуването и одобряването от главния архитект на Община К. на инвестиционния проект е било необходимо условие за издаването на разрешение за строеж за извършеното разширение и преустройство на обекта от подсъдимия.
След завършването на разширението и преустройството на посочения обект, подсъдимият Ю. С. не подал заявление пред главния архитект на Община К. за въвеждане на обекта в експлоатация при условията и по реда на чл.177 ал.3 от ЗУТ. Така, съгласно разпоредбата на чл.177 ал.1 от ЗУТ, след завършването на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими, възложителят подава заявление пред органа, издал разрешението за строеж, в случая - пред главния архитект на Община К., за въвеждане на обекта в експлоатация. А съгласно чл.177 ал.3 от ЗУТ, строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж, като удостоверението се издава в 7- дневен срок от постъпване на заявлението по чл.177 ал.1 от ЗУТ след проверка на окомплектовката на документите и регистриране въвеждането на строежа в експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и проверка на място.
С оглед липсата на въвеждане в експлоатация на животновъдния обект кравеферма, при условията и по реда на чл.177 ал.3 от Закона за устройството на територията, подсъдимият С. не е имал право да ползва този животновъден обект, съгласно чл.178 ал.1 от ЗУТ, съгласно който не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177, вкл. не е имал право да 5 ползва и да предоставя за ползване от своите работници в кравефермата електрическата уредба в кравефермата, тъй като тя не е била въведена в експлоатация от компетентните държавни органи по предвидения за това законов ред.
Въпреки това, подс. Ю. С. предоставил за ползване от своите работници в кравефермата електрическата уредба в кравефермата след завършването на разширението и преустройството на обекта „С.“ в животновъден обект - кравеферма, в края на м.април 2016 год.