Определение № 799 от 16.08.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 799 гр. Благоевград, 15.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Илинска

Членове:

Миглена Кавалова-Шекирова

Крум Динев като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно частно гражданско дело № 20231200500791 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по жалба на “Ф.СБ” ЕООД, ЕИК:** срещу Определение № 712/27.04.2023 г. на Районен съд - Благоевград, с което е оставено без уважение искането на последното дружество да бъде изменено Решение № 143/15.03.2023 г. по гр. д. № 2580/2022 г. в частта му за разноските. В жалбата се сочи, се между страните по делото липсвало какъвто и да е било правен спор, а исковата молба била подадена единствено с цел ищцата да се обогати с разноски. Възразява се, че първоинстанционният съд е достигнал до погрешното заключение, че ответникът “Ф.СБ” ЕООД дал повод за завеждане на делото, поради което следвало да понесе и съдебно-деловодните разноски.

В тази връзка релевира, че законът не съдържал специална процедура, даваща възможност за отказ от издаден изпълнителен лист, в случай на погасено по давност вземане. Посочва, че от 2017 г. насам ответното дружество не било предприело никакви действия спрямо ищцата, като в това число не били водени преговори, страните не се чували и виждали, а самият изпълнителен лист се намирал в архива на ЧСИ. Моли настоящият съд да отмени определението, като вместо това да постанови друго, с което всички разноски да бъдат присъдени в полза на “Ф.СБ” ЕООД, в това число и тези, които са сторени в настоящото производство.

В писмен отговор към жалбата ищцата Г. Д. намира обжалваното 1 определение за правилно, законосъобразно и обосновано. Възразява, че жалбоподателят не е посочил конкретно в какво се изразява според него незаконосъобразността на обжалваното определение. Отделно счита, че дори настоящият съдебен състав да уважи жалбата, то в настоящата инстанция не се дължали разноски в полза на жалбоподателя, като в тази връзка цитира и съдебна практика.

Настоящият съдебен състав, след извършена преценка на материалите по делото и като взе предвид становищата на страните, приема следното от фактическа и правна страна:

Производството пред Районен съд - Благоевград е образувано по искова молба на Г. С. Д., с която се иска от съда да бъде признато за установено спрямо ответника “Ф.СБ” ЕООД, че вземането му, подробно индивидуализирано в молбата до съда, е погасено по давност. Ищцата претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, като в тази връзка представя и договор за правна защита и съдействие (стр. 5 от делото), имащ значението на разписка за платено от последната адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. С отговора към исковата молба ответникът изрично признал исковата претенция, като на основание чл. 78, ал. 2 ГПК претендирал заплащане от страна на ищцата разноски, съставляващи заплатен от него адвокатски хонорар в размер на 500 лева. С Решение № 143/15.03.2023 г. първоинстанционният съдебен състав уважил исковата претенция на Г. Д. и осъдил ответното дружество да заплати сторените от насрещната страна съдебно - деловодни разноски, приемайки, че в процесния случай не е приложима нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК. В подкрепа на този си извод решаващият съд счел, че съществуването на изпълнителен титул в полза на “Ф.СБ” ЕООД, въз основа на който дружеството е поискало образуването на изпълнителното производство срещу ищеца, представлява по същността си повод за предявяването на иска от страна на Г. Д.. В развилата се процедура по реда на чл. 248 ГПК, резултатът от която е повод за образуването на настоящото въззивно производство, първоинстанционният съд не уважил искането на ответника разноските да бъдат присъдени в тежест на ищцата, подчертавайки, че независимо от прекратяване на изпълнителното производство, ответното дружество могло по всяко време да предприеме нови изпълнителни действия срещу ищцата.

2

Настоящият съдебен състав намира така посочените крайни правни изводи на първоинстанционния съд за правилни и законосъобразни, поради което и приема, че жалбата на “Ф.СБ” ЕООД, макар и допустима и редовна като подадена в срок от легитимирано лице, по същество е неоснователна.

Разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, на която се позовава жалбоподателят, предвижда две кумулативни предпоставки за освобождаване на ответника от отговорността за разноските, а именно когато с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Признание на иска от страна на ответното дружество е налице, тъй като именно при наличието на такова и при условията на чл. 237 от ГПК е постановено решението по делото. Но в унисон с приетото от районния съд и поддържаното от ищцата, настоящата съдебна инстанция счита, че ответникът е дал повод за завеждане на делото.

Това е така, тъй като, макар и действително да е налице молба от 22.03.2019 г. за прекратяване на изпълнителното дело от взискателя - сега ответник, а самото постановление за прекратяване на съдебния изпълнител да е от 17.02.2023 г., без да са налице данни за предприети впоследствие действия от страна на взискателя спрямо ищцата за събиране на вземането, изпълнителен титул за процесните вземания е налице, като е без правно значение къде фактически се намира самият изпълнителен лист. В тази връзка - правната сфера на ищцата е поставена в несигурност относно това дали последната дължи паричните задължения, обективирани в самия лист, като това е и дало повод за завеждане на иска, чрез който със сила на пресъдено нещо да се разреши окончателно неуредените отношения между страните, касаещи процесното вземане. Неоснователно жалбоподателят-ответник поддържа бездействието му по отношение събирането на процесните суми да е явен знак за дезинтересирането му по отношение на тези вземания и намерението му да се откаже от събирането им, доколкото такава негова воля не може да се предполага, а следва да бъде обективирана чрез съответния юридически способ, водещ до погасяване на задълженията, за да е налице яснота в отношенията, че такива вече не съществуват в тежест на ищеца (например договор за опрощаване на задължение). Само като допълнение следва да се посочи, че е неоснователно и възражението, че с това си поведение ищцата целяла да се обогати неоснователно за сметка на ответника чрез стойността на сторените съдебни разноски. Това е така, защото тези разноски са заплатени именно от ищцата и с присъждането им в тежест на ответното 3 дружество се възстановяват сторените вече от ищцовата страна разходи по водене на делото.

Изложеното обосновава извода за неоснователност потвърждаването на атакуваното определение. на жалбата и

По отношение на претендираните от страна на дружеството жалбоподател разноски, сторени от него в настоящото производство, следва да се отбележи, че дори молбата му да бе уважена, то такива в случая не се присъждат, тъй като производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на претендираните от страната разноски, без да се засяга по същество постановения съдебен акт (така Определение № 122 от 14.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1269/2020 г., ГК, III ГО на ВКС).

Водим от горното, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 712/27.04.2023 г. по гр.д. № 2580/2022 г. на Районен съд - Благоевград, с което е оставено без уважение искането на “Ф.СБ” ЕООД, ЕИК: ** за изменение на постановеното по същото дело решение в неговата част за разноските.

ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “Ф.СБ” ЕООД за присъждане в негова полза на съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.

Определението е окончателно, съгласно чл.248 ал.3 ГПК във вр.чл.274 ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4