Решение № 1395 от 24.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1395 гр. Пловдив, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330106749 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, против Е. З. Н., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 197,31 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ***** г., сключен между „Стик – кредит“ АД и ответника Е. З. Н., вземанията по който са прехвърлени на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***** г.; 49,23 лева – договорна лихва за периода 22.01.2019 г. – 22.01.2020 г.; 356,53 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 22.01.2020 г. – 08.02.2025 г.;

1517,16 лева – неустойка по чл. 17 от Договор за потребителски кредит № ***** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 10.02.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми с Разпореждане № **** г., постановено по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд – Пловдив, ** гр. с., е отказано да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че между ответника Е. З. Н. и „Стик – кредит“ АД бил сключен Договор за потребителски кредит № ***** г., по силата на който на ответника била предоставена заемна сума в размер на 200 лв., при уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 36 % и годишен процент на разходите в размер на 42,59 %. Сключването на договора било осъществено от разстояние по реда на Закона за 1 предоставяне на финансови услуги от разстояние и при спазване изискванията на Закона за потребителския кредит. По силата на посочения договор за кредит ответникът се задължил да върне заемната сума, ведно с договорената възнаградителна лихва, в срок до 22.02.2020 г. на 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер от 62,69 лв. Посочва се, че съгласно клаузата на чл. 17 от договора за кредит, ответникът дължал и неустойка в размер на 1517,16 лв. Вземанията по процесния договор били прехвърлени на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***** г. Излагат се твърдения за уведомяване на длъжника за извършената цесия, като нарочно уведомление е приложено и към исковата молба. Твърди се, че ответната страна не е изпълнила в срок задълженията си по договора за кредит, поради което било начислено и обезщетение за забава върху главницата в размер на 356,53 лв. за горепосочения период. Предвид изложеното е направено искане да бъдат уважени така предявените осъдителни искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника Е. З. Н. (съобщение, ведно с препис от исковата молба и приложенията към нея, е редовно връчено на адреса на ответника, чрез пълнолетно лице от домашните му, съгласно чл. 46, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, на дата *** г. – л. 59 от делото).

С исковата молба ищецът изрично е поискал постановяване неприсъствено решение срещу ответната страна (л. 4 от делото). на

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Както вече бе посочено, ищецът с исковата молба отправя изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на дата *** г. на адреса на ответника, чрез пълнолетно лице от домашните му, съгласно чл. 46, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, когато страната е уведомена и за последиците по чл. 40, ал. 2 ГПК и чл. 41, ал. 2 ГПК (съобщение на л.

59 от делото). Допълнително, ответната страна е редовно уведомена за датата и часа на първото по делото открито съдебно заседание, като на дата 25.11.2025 г. лично ответникът Е. Н. е получила призовката, ведно с препис от исковата молба (видно от 2 отразеното в призовката – л. 73 от делото).

Макар и редовно призована и уведомена за последиците по чл. 238 ГПК, ответната страна не е проявила процесуална активност под каквато и да било форма.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал. 1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, макар и редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се извежда заключение за вероятната основателност на предявените искове.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, да бъдат уважени изцяло.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същият своевременно е претендирал присъждане на разноски. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба, размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 лв. до 450 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде определено възнаграждение в размер на 102,26 евро (равняващо се на 200 лв.) за осъщественото процесуално представителство на ищеца в настоящото производство. Представени са доказателства за заплатени от ищеца разноски за държавна такса в общ размер на 100 лв. за исковото производство (л. 43 и л. 52 от делото) и разноски за държавна такса в заповедното производство в размер на 25 лв. (л. 6 от кориците на ч гр. д. № 163/2025 г. по описа на Районен съд – Провадия).

Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищеца сума в общ размер от 166,17 евро (равняваща се на 325 лв.) – сторени разноски в рамките на заповедното и исковото производство.

Съдът констатира, че ищецът не е внесъл изцяло дължимата държавна такса в настоящото производство, която възлиза на сума в общ размер от 107,72 евро 3

(равняваща се на 210,69 лв.), съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Предявени са четири обективно кумулативно съединени иска, за всеки от които се дължи отделна държавна такса в размер на 4 % върху цената на иска, но не по-малко от 25,56 евро (50 лв.). След приспадане на платената от ищеца държавна такса в исковото и в заповедното производство, която е в общ размер на 63,91 евро (равняваща се на 125 лв.), то дължима остава сумата от 43,81 евро (равняваща се на 85,69 лв.). С оглед изхода на спора и на основание чл. 77 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 43,81 евро (равняваща се на 85,69 лв.), представляваща държавна такса за исковото производство, която ищецът би дължал, ако държавната такса бе предварително внесена по сметка на съда. За яснота и пълнота следва да се посочи, че на основание чл. 77 ГПК, съдът не само има право, но е и длъжен да събере дължимата държавна такса принудително от задължената страна (в тази връзка – Решение № 50265/10.01.2023 г. по гр. д. № 3517/2021 г. по описа на ВКС, IV г.о.).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Е. З. Н., ЕГН **********, с адрес: *******, да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ № 81 В, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ГПК, вр. чл.

99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, следните суми: 197,31 лева, равняваща се на 100,88 евро – главница по Договор за потребителски кредит № ***** г., сключен между „Стик – кредит“ АД и ответника Е.

З. Н., вземанията по който са прехвърлени на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***** г.; 49,23 лева, равняваща се на 25,17 евро – договорна лихва за периода 22.01.2019 г. – 22.01.2020 г.;

356,53 лева, равняваща се на 182,29 евро – обезщетение за забава върху главницата за периода 22.01.2020 г. – 08.02.2025 г.; 1517,16 лева, равняваща се на 775,71 евро – неустойка по чл. 17 от Договор за потребителски кредит № ***** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 10.02.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми с Разпореждане № **** г., постановено по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд – Пловдив, ** гр. с., е отказано да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА Е. З. Н., ЕГН **********, с адрес: *******, да заплати на „АПС 4

Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ № 81 В, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 166,17 евро –сторени разноски в рамките на исковото производство по гр. д. № 6749/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с. и заповедното производство по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд – Пловдив, *** гр. с.

ОСЪЖДА Е. З. Н., ЕГН **********, с адрес: *******, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, на основание чл. 77 ГПК, сумата от 43,81 евро, представляваща дължима държавна такса по гр. д. № 6749/2025 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд – Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5