Решение № 690 от 05.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 690 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Н.

Членове:

Силвия Б. Русева

Василена П. Мидова при участието на секретаря Донка М. Шулева в присъствието на прокурора К. К. като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100603942 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 378, ал.5, вр. гл. ХХІ от НПК.

Инициирано е по постъпила въззивна жалба от подс. Д. С. И., чрез защитника му - адв. Д. Б., срещу Присъда № 294 от 13.05.2024г. по НОХД № 14928/2022г., по описа на Софийски районен съд, НО, 14-ти състав, с която съдът е признал подс. Д. И. за виновен в това, че на 07.06.2022 г., около 14:30 часа, в гр. София, по бул. „Васил Левски“, с посока на движение от площад „Сточна гара“ към бул. „Княз Александър Дондуков“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф“ с рег. номер СВ **********4 МР, след употреба на наркотични вещества по смисъла на чл. 3. ал. 1. т. 1 и ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВПА, а именно: метадон, включен в Приложение № 2 - Списък II - „Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични към Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите; клоназепам, включен в Приложение № 3 - Списък III "Рискови вещества" от Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични към Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, установено по надлежния ред. - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като на основание чл. 343б, ал.3, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за изпитателен срок от ТРИ години, както и на наказание „Глоба“ в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева.

На основание чл. 343г, във връзка с чл. 343б, ал. 3, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 1 от НК, съдът е лишил подс. Д. И. от правото да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият Д. С. И. е бил задържан по реда на ЗМВР И НПК.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият Д. С. И. е бил с отнето свидетелство за управление на МПС.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия Д. С. И. да заплати по сметка на СДВР сумата от 286 /двеста осемдесет и шест/ лева, представляваща направени разноски в хода на досъдебната фаза на процеса, както и сумата от 5,00 /пет/ лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на ИЛ в полза на СДВР.

Във въззивната жалба и допълнението към нея се излагат аргументи за неправилност, незаконосъобразност и явна несправедливост на присъдата и се моли за нейната отмяна и оправдаването на подсъдимия. Оспорва се приетата от първата инстанция фактическа обстановка. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че изложеното в обвинителния акт е доказано. Защитата счита, че при постановяване на присъдата не са били изследвани доказателствата, подкрепящи защитната теза, поради което съдът е поставил присъдата необективно. Излагат се твърдения, че подс. И. е провеждал медикаментозна терапия с метадон и е на лечение в медицински център „Хоризонт“ от 2013г. Също така, според защита, от медицинско удостоверение е видно, че подс. И. не употребява незаконно наркотични вещества и непредписани медикаменти, както и, че след употребата на метадон, може да управлява автомобил. За това обстоятелства подсъдимият се е информирал от лекуващия си лекар. На следващо място се сочи, че е правено искане за разпит на лекуващия лекар, което неоснователно е било оставено без уважение. Според защитата, в този случай не е налице управление на автомобил след употребата на наркотично вещество или аналог по смисъла на чл. 343б, ал.3 от НК, а управление на МПС след употреба на медикамент – метадон хидрохлорид по предписание и под контрола на лекуващ лекар и то, след преценка и относно годността му да шофира. От изложеното се прави извод за липса на субективния елемент. В заключение се моли за отмяна на атакуваната присъда.

В хода на производството пред настоящата инстанция не е провеждано въззивно съдебно следствие.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция, прокурорът заявява, че счита жалбата за неоснователна, като твърди, че първоинстанционният съдебен акт не страда от пороци. Намира, че той е постановен след обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка. Според прокурора са били обсъдени относимите към състава на престъплението обстоятелства и с оглед на това е наложено наказание, което не се явява явно несправедливо с оглед конкретния случай. В заключение, моли за постановяване на съдебен акт, с който да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

В съдебното заседание пред СГС, защитникът на подс. И. – адв. Б. моли въз основа на изложеното в жалбата и допълнението към нея, първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен, а подсъдимия да бъде оправдан. Според защитата липсва съставомерност на деянието, липсва умисъл и това е доказано от удостоверение от медицински център „Хоризонт“.

Подс. Д. И. поддържа казаното от защитника си и заявява, че има нужда да шофира, за да ходи на работа, тъй като е инвалид, както и, че няма проблеми с шофирането и след непосредствена употреба на инкриминираното вещество и това му 2 е позволено от лекар.

В предоставената му последна дума, подс. И. моли съда да реши, като посочва, че той желае оправдателна присъда.

Съдът, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и в рамките на пределите на проверката по чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Подсъдимият Д. С. И. е роден на ****г. в гр. София, ЕГН **********, българин, български гражданин, средно образование, неженен, реабилитиран, пенсионер по болест, с постоянен адрес: гр. София, кв. „Орландовци“, ул. „****“ № ****.

На 07.06.2022 г., около 14:30 часа, в гр. София, подсъдимият Д. С. И. управлявал лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Голф” с рег. номер СВ **********4 МР, като се движел по бул. „Васил Левски“, с посока на движение от площад „Сточна гара“ към бул. „Княз Александър Дондуков“. Пред № 101 на булеварда бил спрян за рутина полицейска проверка от АП 99-01. В този момент, полицейските служители - св. А.А. и Р.К. изпълнявали служебните си задължения именно в посочения автопатрул.

Двамата свидетели извършили проверка на подсъдимия за употреба на алкохол.

Пробата му била отрицателна. Поради странното поведение на подс. И. – накъсана реч и блуждаещ поглед, полицейските служители го тествали с техническо средство "Дрегер DRUG TEST" 5000 № ARPK-0016, проба № 055, която дала положителен резултат за употреба на метадон. На подс. И. бил съставен акт за административно нарушение серия G A , № 55454. Полицейските служители го съпроводили до ВМА за медицинско изследване на кръв и урина. След като дал необходимите проби, подс. И. бил отведен и задържан в 05 РУ – СДВР.

Взетите биологични проби били изследвани със съдебна-химико-токсологична /токсикохимична/ експертиза, от която било установено наличието на метадон и клоназепам в предоставените за анализ биологични проби.

По делото било установено, че подс. И. страдал от наркотична зависимост.

Същият бил включен в програма за лечение на агонисти и антагонисти – агонисти на лице с опиева зависимост. Подсъдимият е бил на метадонова терапия. По делото е налична декларация, която подсъдимият е подписал и, с която е бил запознат със страничните ефекти на терапията.

Въззивният съд намира, че фактите по делото са били правилно установени от първата инстанция и в съответствие със събрания доказателствен материал по делото, а именно – показанията на св. А., св. К., св. И., св. А., св. С.; писмените доказателства – протокол за изследване на водача, талон за изследване, справка-картон на водача, справка съдимост; заключението на СХТЕ.

Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд коректно е анализирал доказателствата, които са от решаващо значение за установяване на фактите от обективната действителност, свързани с предмета на доказване. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, а в мотивите му са обсъдени всички събрани по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В допълнение и във връзка с направено от страна на защитата възражение, настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняването на предмета на делото доказателства и не е ограничил страните при упражняване на процесуалните им права и е уважил наистина относимите доказателствени искания.

3

При така установените и от въззивния съдебен състав факти, правилни се явяват изводи на първата инстанция от правна страна, за това, че подс. Д. С. Н. е осъществил, от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл. 343б, ал.3 от НК.

В отговор на направените възражения за липса на субективния елемент на деянието у подс. Н., въззивната инстанция намира за необходимо да посочи, че в разпоредбата на чл. 343б, ал.3 от НК е инкриминирано шофираното след употреба на наркотични вещества. Ирелевантни са начинът и подбудите, поради които веществото е било употребено. Забраната за употреба на наркотични вещества и несъвместимостта на употребата им с управление на МПС е абсолютно категорична. Законодателят не е предвидил изключение от това правило, било то и свързано с употребата на метадон с лечебна цел. Неоснователно е оплакването за субективна несъставомерност на престъпление. В настоящият казус е доказано, със средства и способи по реда на НПК, че към момента на извършване на деянието, в организма на подсъдимия са били открити не едно, а две наркотични вещества – метадон и клоназепам. Начинът, по който деецът се е сдобил с веществото и подбудите за неговата употреба остават извън предмета на доказване и са без значение за съставомерността на деянието, тъй като в закона не се прави разлика дали метадонът е бил приеман от дееца с лечебна цел или по други причини. Тоест, в най-обобщен план, няма пречка лице, лекуващо се по метадонова програма да бъде годен субект на престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК. /в този см. Решение № 316 от 03.06.2024г., н.к., III н.о на ВКС/. В тази насока, първата инстанция правилно е акцентирала на съдържанието на декларацията, подписана от подс. Н. при включването му в метадоновата програма, с която той е бил уведомен, че метадонът е наркотично вещество.

В обобщение на всичко гореизложено, обоснован е извода, че подс. Н. е извършил инкриминираното деяние с пряк умисъл, тъй като в съзнанието му е имало представи, че употребява вещество, което е класифицирано като наркотично, както е имало и представи, че е налице законова забрана за шофиране след употреба на наркотици и какви ще са последствията от това, в случай, че шофира и, въпреки всичко, на инкриминираната дата, в посочения час и място, Н. управлявал МПС. С това подсъдимият категорично е изпълнил обективните и субективни елементи, включени в състава на престъплението по смисъла на разпоредбата на чл. 343б, ал.3 от НК, която въвежда безусловна забрана за шофиране след употреба на наркотични вещества. Подсъдимият безспорно е нарушил тази генерална забрана. Без правно значение е обстоятелството, че метадонът е бил приеман от дееца с лечебна цел.

При индивидуализацията на наказанието, първоинстанционният съд е направил балансирана преценка на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Коректно е отчел, че липсват смекчаващи вината обстоятелства, а като отегчаващо правилно е отчел, че подс. Н. е управлявал МПС под въздействието на два вида наркотични вещества. Наложеното наказание отговаря на степента на обществена опасност на деянието и на дееца и е в пълно съответствие с целите на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК, поради което не са налице основания за намесата на въззивната инстанция.

Разпечатката съдържа 35 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7ca1b879-b697-4be7-b26f-59380634d57d