Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260038 от 08.10.2020, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно гражданско дело 224/2020
Вид
Решение № 260038
Подписан
08.10.2020
Състав
РАЛИЦА ИВАНОВА ХАДЖИИВАНОВА, МИРОСЛАВ ГЕОРГИЕВ МАРИНОВ, СОНЯ АНГЕЛОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.587 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.5 · Закон за наследството
  • чл.9 · Закон за наследството
  • чл.77 · Закон за собствеността
  • чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.27 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№260038 гр.

Шумен, 08.10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:М.Маринов

Членове:1.Р.ХаджиИ.

2.мл.с.С.Стефанова при секретаря Т.Кавърджикова, като разгледа докладваното от съдия .Хаджииванова в.гр.дело №224 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение

№81 от 12.03.2020г. по гр.д.№1397/2019г. на НПРС, е признато за установено спрямо ответниците Д.Е.М. и Б.М.М., че ищецът О.Е.М. е собственик по наследство от общия наследодател М.М. Т., поч. на 14.07.1969 г. в с. Б., обл. Ш., на 1/8ид.ч. от следния недвижим имот, находящ се в землището на с. Г., обл. Ш., представляващ: поземлен имот с идентификатор ***, местност „*“, площ 19004 кв.м, категория на земята четвърта, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване - нива, при съседи: ***, ***, ***, ***, *** и ***. Отменен е, на основание чл.537 ал.2 от ГПК, нотариалният акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство №, том дело /2015 г. на нотариус №*, за размера от 1/8 идеална част. Присъдени са и следващите се разноски.

Недоволни от така постановеното решение останали ответниците Д.Е.М. и Б.М.М., които го обжалват изцяло. Сочат, че същото се явявало неправилно, тъй като било постановено в нарушение на материалния закон и в разрез със събраните по делото доказателства, респ. погрешната им интерпретация. Съдът не съобразил своите правни изводи с приетото от него за установено и доказано фактическо положение, сочещо на наличие на придобивна давност, на която се позовавали. От 1995г., когато земята била възстановена на наследниците на М. Т. до 2009г., жалбоподателите лично обработвали нивата, като я засявали с различни селскостопански култури и прибирали плодовете. Не били заплащали наем или арендни вноски, тъй като я владeли за себе си. През стопанските

2009/2010г., 2010/2011г., 2011/2012г., 2012/2013г. ответникът отдавал имотите под наем на свид.К.М., а през следващите 2013г., 2014г., 2015г. бил сключил договори за отдаване под наем на процесните земи със съпругата си, съответно през следващите години 2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г. сключил едногодишни договори за наем с „АЗИС-2016“ООД-с.Г., които действия сочели на явно, необзепокоявано и непрекъснато упражняване на фактическата власт от ответниците за период 1997г. до датата на снабдяването им с нотариален акт.

Предвид това и следвало да се приеме, че правото на собственост било придобито от тях, като владението им се осъществявало почти десет години преди откриване на наследството на Е.М. и е продължило след неговата смърт. Сочат също, че след заминаването на ищеца за РТурция през 1989г. до 2018г. , последният не проявил интерес относно процесния недвижим имот, нито бил демонстрирал претенции за наследствения си дял. Същият бил наясно с действията на родителите си, които приживе били дали имотите на ответниците да ги ползват, стопанисват и владеят, както намерят за добре. Жалбоподателите излагат също, че било достатъчно само, че са демонстрирали явно и по отношение на всички намерението си да своят своята част на невладеещия собственик и да придобият правото на собственост върху тази част по давност, тъй като в случая между страните процесът на узнаване и възприемане на обективиране намерението да владеят частта на ищеца за себе си, не можел да бъде обективно осъществен. Молят съдът да отмени решението и вместо него постанови друго, с което заявената установителна претенция бъде изцяло отхвърлена.

Въззиваемият взема становище по неоснователността на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, достигна до следните изводи:

Ищецът

О.Е.М. и първият ответник Д.Е.М. са братя, единствени наследници, низходящи от първа степен на Е.М.М., поч на 14.03.2007г. и съпругата му З.И.

М., поч. на 15.03.2009г./удостоверение за наследници

№ГР-30-35-172/05.08.2019г./. Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че Е.М.М., заедно с Р.М. И., Ю.М.М.и М.М.М.ови, са наследници на М.М.Т. – поч. на 14.07.1969 г. в с. Б., обл. Ш. и А.Ю.М.– съпруга, поч. през 2009 г. в РТурция/удостоверение за наследници №ГР-30-43/15.04.2014г./.

С решение №0005/13.02.1995 г. на ПК–гр.

Каолиново, на наследниците на М. М.Т. е възстановено правото на собственост върху два земеделски имота, находящи се в землището на с. Г., обл. Ш.ска, съгласно плана за земеразделяне, а именно: 1/нива с площ от 19дка, ІV кат., в местността „*“, представляваща имот и 017005 по плана за земеразделяне, а съглассно КК, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване - нива, при съседи: ***, ***, ***, ***, *** и ***.; и 2/нива от 4,

993дка, ІV кат., в местността „*“, представляваща имот №040005 по плана за земеразделяне, при съответните граници. Видно от отразеното в решение, същото е издадено по преписка №4Д от 12.09.1991г. със заявител Е.М. М..

Съгласно отразеното в нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство №, том дело /2015 г. на нотариус с №*, на 03.11.2015г.,ответникът бил признат за собственик по давностно владение и наследство на горепосочения имот-нива с площ от 19004кв.м. с идентификатор

***. Видно от протокол от 03.11.2015г. пред нотариуса се явили трима свидетели/С.Я., Н.Х.и Д.О./, които заявили, че в период повече от 10 години ответникът владее процесния имот като свой, без претенции от страна на други лица.

Не се спори между страните по делото,че двамата ответници Д.Е.М. и Б.М.М. са съпрузи.

По делото са представени 6 бр. договори за наем, по силата на които ответникът е отдал за временно палзване процесната нива на К.М. през стопанската 2009/2010г., на съпругата си през 2014 г и 2015 г. и на „Азис-2016“ ООД през 2016г.,

2017г. и 2018г..

От показанията на свидетелите и на двете страни се установява, че до смъртта на наследодателите Е. и З.М.през 2007г., съответно 2009г., ответниците са живели в едно домакинство с тях. Ищецът през 1989г. се изселил в РТурция, където живее и до настоящия момент. След снабдяване с български документи през 2000г., започнал епизодично да си идва в България.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Заявена е претенция с право основание чл.124 от ГПК – ищецът претендира да бъде признато за установено, че се явява собственик на 1/8ид.ч. от процесния имот.

Ищецът излага конкретен юридически факт, въз основа на които се легитимира като собственик на сочените идеални части от процесния имот – наследствено правоприемство от наследодателя М. М.Т. и съпругата му А.Ю.М., съответно от баща си Е. М. М./син на първите двама/ и .майка си З.И. М..

По делото се установи, а е и безспорно между страните, че ищецът е наследник по закон на Е.М.М. и З.И. М./негови родители/, съответно Е.М. е син на М.Т. и А.М.ова, както и че на наследниците на Т. е било възстановено правото на собственост върху процесната нива от 19004кв.м.. Решението на ПК е позитивно такова и по чл.27 от ППЗСПЗЗ , възстановяващо собственост върху индивидуално определени имоти от влезлия в сила план за земеразделяне, и е годно основание за придобиване собствеността върху възстановената земя по смисъла на чл.77 от ЗС. Предвид това и с оглед разпоредбата на чл.5 и чл.9 от ЗН, след смъртта на наследодателя Т., съответно на неговата съпруга, общо 1/4ид.ч. от имота е преминала в патримониума на сина му Е.М., а след смъртта на последния и след това на съпругата му, 1/8ид.ч. е преминала в патримониума на ищеца и 1/8ид.ч. в патримониума на ответника, по наследство.

Ответниците оспорват правото на собственост на ищеца твърдейки, че се явявали собственици на целия имот по силата на осъществено давностно владение от 1995г. до 2015г., за което са се снабдили и с констативен нотариален акт №, том дело /2015 г. на нотариус с №*.

С ТР№11/2012г. на ОСГК е даден отговор на въпроса чия е доказателствената тежест при оспорване на констативен нотариален акт, издаден при обстоятелствена проверка, като е посочено, че констативният нотариален акт по чл.587 от ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота . Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл.587 от ГПК може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик, като оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра, така и опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта.

Предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право, а когато и двете страни в правния спор легитимират правото си на собственост с нотариални актове, то разпределението на доказателствената тежест се извършва по правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право., т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.

Тъй като в настоящия случай и двете страни се легитимират с надлежни документи за правото си на собственост касателно процесните идеални части - ищецът с решение на ПК на своя наследодател/влязлото в сила решение има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота/., а ответниците с констативния нотариален акт за придобиване на имота по давност, то всяка от тях трябва да докаже фактическия състав на съответното придобивно основание.

Не е спорно между страните, че на наследниците на праводателя М. Т. е възстановено правото на собственост върху процесната нива. Това право, съгласно наследствените му права е преминало в патримониума на ищеца след смъртта на баща му/през 2007г./ и майка му/2009г./.

Относно соченото от ответниците основание: С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство №, том дело /2015 г. на нотариус с №*, първият ответник бил признат за собственик на имота по давност и наследство, на 03.11.2015г.. Предвид това и страната, позоваваща се на соченото основание-ответната, следва да докаже изтекла в нейна полза придобивна давност.

Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години. За придобиване по давност е необходимо да бъде установено владение върху конкретен имот, като същото следва да отговаря на определени условия - да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя.

В настоящия случай надлежни доказателства досежно наличието на всички изискуеми предпоставки не бЯ. ангажирани.

Не е спорно между страните, че праводателят им Е.М. е придобил правото на собственост върху съответна идеална част-1/4ид.ч. от процесния имот по наследство от своя баща М. Т.. Установи се също, че в периода 1995г.-до 2007г., съответно 2009г. ответникът и съпругата му са живели заедно с Е.М. и З.М. /родителите на първия/ в едно домакинство, в жилището на последните в с.Г., Ш.обл., като процесната нива, находяща се в землищено на същото село, е била обработвана или след 2009г. предоставяна за обработване от Д.М. на други лица, до датата на завеждане на настоящата искова молба. Т.е., през правнорелевантния период фактическа власт върху нивата, включително и по отношение на спорните 1/8ид.ч. безспорно е била осъществявана от Е.М. и съпругата му.