Определение № 3546 от 28.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3546 гр. Варна, 28.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Деница Славова мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20253100501500 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от Н. К. С., ЕГН **********, и М. Я. С., ЕГН **********, двамата чрез адв. К., срещу постановления за разноските, обективирани в покани за доброволно изпълнение от 30.05.2025 г. по ИД №1509/2025 г. по описа на ЧСИ Людмил С., с peг. №895 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт. Жалбоподателите Н. К. С. и М. Я. С. поддържат, чрез адв. К., че не били дали повод за възлагане в тяхна тежест на разноските по изпълнението, защото двукратно поискали от съда да задължи насрещната страна да посочи банковите си сметки, по които да бъдат заплатени задълженията, за чието събиране било образувано изпълнителното производство, но такава информация не получили от взискателите преди образуване на изпълнителното дело. Отправят искане за отмяна на обжалваното постановление.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК взискателите А. П. К., ЕГН **********, и Д.

М. К., ЕГН **********, са депозирали писмено възражение, чрез адв. Т., с което изразяват становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност, на депозираната жалба. Навеждат доводи, с които обосновават правилност и законосъобразност на обжалваното постановление, и отправят искане за оставяне на жалбата без уважение.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Людмил С. е приложил към жалбата копие от изпълнителното дело, както и мотиви на обжалваното действие, в които се поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

1

Изпълнителното производство е образувано на 20.05.2025 г. под дело №1509/2025 г. по описа на ЧСИ Людмил С., с рег. №895 КЧСИ, район на действие: ОС - Варна, по искане на А. П. К., ЕГН **********, и Д. М. К., ЕГН **********, и въз основа на изпълнителен лист №886/02.05.2025 г., издаден по гр. д. №12215/2023 г. по описа на РС - Варна, с който длъжниците Н. К. С., ЕГН **********, и М. Я. С., ЕГН **********, са осъдени да заплатят на кредиторите А. П. К. и Д. М. К. сума в размер на 2400 лв., представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение пред РС – Варна.

В молбата за образуване на изпълнителното производство е отправено искане за събиране на сумата по ИЛ, заедно с таксите в изпълнителното производство и адвокатски хонорар от 600 лв.

С разпореждането от 20.05.2025 г. за образуване на изпълнителното дело ЧСИ е разпоредил изпращане на съобщение до НАП, връчване на ПДИ, извършване на справки, възбрана върху конкретен имот и запор върху вземания на длъжниците по банкови сметки.

На 21.05.2025 г. са изходирани ПДИ към всеки от двамата длъжници, в които е посочено, че задължението на всеки от тях по изпълнителното дело възлиза на 1802 лв., от които 1200 лв. присъдени разноски, 300 лв. разноски по изпълнителното дело, 302 лв. такси по ТТРЗЧСИ, от които т. 26 в размер на 180 лв. с ДДС, дължими към 04.06.2025 г.

ПДИ от 21.05.2025 г. е връчена на длъжника Н. К. С. на 21.06.2025 г., а по отношение на длъжника М. Я. С. е изпълнена процедурата по чл. 47 ГПК.

На 30.05.2025 г. е постъпила молба от процесуалния представител на длъжниците, с която възразяват срещу посочения хонорар на процесуалния представител на взискателите и отправят искане същият да бъде намален до минималния размер съобразно извършените действия.

На същата дата ЧСИ е определил разноски за адвокатски хонорар в размер на 400 лв. на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК. Изходирани са ПДИ към всеки от двамата длъжници, в които е посочено, че задължението на всеки от тях по изпълнителното дело възлиза на 1781,52 лв., от които 1200 лв. присъдени разноски, 200 лв. разноски по изпълнителното дело, 381,52 лв. такси по ТТРЗЧСИ, от които т. 26 в размер на 168 лв. с ДДС, дължими към 13.06.2025 г.

Поканите са връчени на 30.05.2025 г. на процесуалния представител на длъжниците.

Видно от приложените към изпълнителното дело справки за движения по набирателната сметка на съдебния изпълнител, на 22.05.2025 г. Н. С. е наредил превод на сума в размер на 1802 лв., а на 30.05.2025 г. М. С. – на 1787 лв.

С изпълнено на 10.06.2025 г. разпореждане съдебният изпълнител приключва изпълнителното дело поради погасяване на дълга.

Изискано по настоящото дело е гр. д. №12215/2023 г. по описа на РС – Варна.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът е легитимиран да обжалва постановлението за разноски, като според чл. 436, ал. 2 ГПК жалбата следва да бъде подадена в двуседмичен срок от деня на съобщението. Според 2 приетото в т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС на обжалване по чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

В настоящия случай жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащи на обжалване действия, поради което е допустима.

Възражението на взискателите за недопустимост на жалбата поради прекратяване на изпълнителното производство и съответно загубване на качеството длъжници от страна на жалбоподателите е неоснователно. Жалбата е насочена срещу актове на съдебния изпълнител, с които се възлагат в тежест на длъжниците разноски във връзка с изпълнително дело, съответно тези актове имат характер на разпореждане за разноските, което засяга интересите на всеки от длъжниците.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Отговорността за разноски в изпълнителното производство е уредена в чл. 79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.

433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той дължи всички разноски, направени след образуване на изпълнителното дело.

Специалната разпоредба на чл. 79 ГПК по отношение на разноските в изпълнителното производство изключва приложение на нормата на чл. 78, ал.

2 ГПК, предвиждаща, че разноските са за сметка на ищеца, ако ответникът не е дал с поведението си повод за завеждане на иска или признае същия.

Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем и предпоставки.

В настоящия случай нито се твърди, нито се установява, длъжниците да са платили преди образуване на изпълнителното производство, поради което не са налице горепосочените предпоставки.

Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателите, че не са могли да изпълнят задължението си, тъй като са били възпрепятствани от взискателите.

Забавата на кредитора не освобождава длъжника от задължението за изпълнение, който може да се освободи по предвидените в чл. 95 ЗЗД начини.

Само заявяването на готовност за изпълнение за плащане, без плащане или предаване на сумата за пазене, не съставлява изпълнение.

Не са наведени твърдения за връчване на разпореждането на съда, с което е указано на взискателите – ответници в производството, в което е издаден изпълнителния лист, послужил за образуване на настоящото изпълнително производство, да посочат банкова сметка, по която да бъдат преведени от насрещната страна възложените в нейна тежест разноски. От надлежно отбелязаното от връчителя в съобщение от 12.05.2025 г. по гр. д. №12215/2023 г. по описа на РС – Варна същото, заедно с текста на разпореждането на съда от 09.05.2025 г., е връчено на ответниците на 20.05.2025 г., т. е. не се установява взискатели да са узнали за съдебния акт преди депозиране на 3 молба за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ. Поради това не може да се възприеме тезата на жалбоподателите за наличие на забава на кредитора, която да ги освобождава от задължението за разноски по изпълнителното производство.

Тъй като залегналите в чл. 78 ГПК норми не намират приложение в изпълнителното производство, съдът приема, че законосъобразно разноските са възложени в тежест на длъжниците, поради което жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, Н. К. С., ЕГН **********, и М. Я.

С., ЕГН **********, двамата чрез адв. К., срещу постановления за разноските, обективирани в покани за доброволно изпълнение от 30.05.2025 г. по ИД №1509/2025 г. по описа на ЧСИ Людмил С., с peг. №895 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от решението на ЧСИ Людмил С. за сведение и изпълнение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4