Решение № 59 от 07.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Пловдив, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20255000500048 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от К.о.н.** - С. против решение № 260000/20.03.2024 г., постановено по гр.д. № 60/2019 г. по описа на Окръжен съд - С.З., с което са отхвърлени предявените от нея против Д. С. М. и С. С.

М., конституиран на мястото на починалия С.В. М., искове за отнемане в полза на Д. на описаното незаконно придобито имущество и за обявяване на недействителност на договори. Жалбоподателят твърди, че решението на окръжния съд е неправилно относно приетото, че ответниците не са били уведомени за образуваното спрямо тях производство, че исковете против Д. М. за отнемане на недвижимите имоти в гр. С.З. са погасени по давност, че сделката от *** г. е безвъзмездна, а не договор за покупко-продажба, както и относно приетите доходи на проверяваното лице, техния произход и размер, за което излага подробни съображения, като моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо това да бъде постановено друго, с което да 1 бъдат уважени предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемите Д. С. М. и С. С. М. чрез процесуалните им представители адвокат С. Ч. и адвокат С.С. оспорват въззивната жалба като неснователна и молят съда да потвърди решението на окръжния съд. Претендират разноски за въззивното производство.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от К. за о. на ***/ К***/ - С. против С.В. М., починал в хода на производството и заместен от наследника си С. С. М., и Д. С. М. като наследници и свързани лица с К. С.

М., починал на ** г., искове по чл. 153 от ЗОНПИ във вр. с § 5, ал. 2 от ДР на ЗОНПИ за отнемане в полза на Д. на имущество на обща стойност 142 824,77 лв. Ищецът твърди, че с решение № 660/22.08.2018 г. било образувано производство за отнемане в полза на Д. на незаконно придобито имущество от К. С. М. въз основа на постъпило уведомление от Окръжна прокуратура - Б. от 27.01.2017 г. за привличането му като обвиняем по ДП № */* г. по описа на ОСлО при ОП – Б. и ДП № */* г. по описа на ОП - Б. за престъпление по чл.

255, ал. 3, т. 5 и т. 6 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, което попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ /отм./, била образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на К. М. за периода 30.01.2007 г. - 30.01.2017 г., в хода на проверката били извършени справки в различни държавни органи, банки и общини и било установено, че за проверявания период К. М. реализирал доходи в общ размер на 386 101,07 лв, обичайните и извънредните му разходи били общо 153 280,33 лв., което определя нетен доход от 232 820,77 лв, но е придобил имущество на обща стойност 1 289 118,82 лв., а установеното несъответствие е в размер на 1 056 298,05 лв. В хода на проверката проверяваното лице К. М. починало и негов единствен наследник бил баща му 2

С.В. М.. Предвид установеното значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ във вр. с § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ и доколкото са налице всички законови предпоставки, КОН** моли съда да постанови решение, с което да бъде отнето в полза на Д. принадлежалото на К. С. М. имущество на обща стойност 142 824,77 лв. на основание чл. 141 от ЗОНПИ, както следва: на основание чл. 151 от ЗОНПИ от С.В. М. имущество в размер на 500 лв., получени от продажбата на 5 000 дружествени дяла с номинална стойност 2 лв. всеки от тях от капитала на „П.м.е.к.“ ЕООД, на основание чл. 150 от ЗОНПИ от С.В. М. лек автомобил „**“ с рег. № **, придобит на 06.06.2014 г., на стойност 2 090 лв., на основание чл. 143, т. 1 от ЗОНПИ във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ да бъде обявен за недействителен по отношение на Д. за ½ ид.ч. от имота като извършен с незаконно придобито имущество договор за дарение, сключен с н.а. № *** г. на помощник нотариус А.Д. по заместване при Б.К., нотариус с рег.* на НК и с район на действие района на Б.кия районен съд, с който С.В. М. в качеството си на наследник на К. С. М. е дарил на Д. С. М. самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Б., на основание чл. 141 от ЗОНПИ от Д. С.

М. да бъде отнета ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Б., ведно с избена стая и таванска стая, 1/6 ид.ч. от общите части на сградата и 1/6 ид.ч. от поземления имот, върху който е построена сградата, на стойност 59 450 лв., на основание чл. 143, т. 1 от ЗОНПИ във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ да бъде обявен за недействителен по отношение на Д. като извършен с незаконно придобито имущество договор, сключен с н.а. № *** г. на нотариус А.К. с рег. ** на НК и с район на действие района на Районен съд – С.З., с който К. С. М. е дарил на племеницата си Д. С. М. самостоятелен обект с идентификатор ** по КККР на гр. С.З., предназначение - гараж в сграда, ведно със съответните идеални части от правото на строеж, както и самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. С.З., предназначение - жилище, апартамент, заедно с избено помещение № 23 и 2,32 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, и на основание чл. 141 от ЗОНПИ от Д. С. М. да бъде отнет самостоятелен обект с идентификатор ** по КККР на гр. С.З., ведно със съответните идеални части от правото на строеж, и самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. С.З., заедно с избено помещение № 23 и 2,32 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, на обща стойност 87 3

750 лв. Претендира разноски.

Ответниците С.В. М., починал в хода на производството и заместен от наследника си С. С. М., и Д. С. М. чрез процесуалния им представител адвокат С.С. считат, че предявените искове са недопустими и неоснователни и молят съда да ги отхвърли. Считат, че прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./, извън случаите на ал. 2 представлява абсолютна процесуална пречка за осъществяване и надлежно упражняване на правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на Д.. Правят възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковете за отнемане на описаните в исковата молба вещи и парични средства, като след изтичане на предвидената абсолютна давност се погасява правото на Д. да отнема имуществото, както и това, получено вследствие на трансформация. Претендират разноски.

С обжалваното решение са отхвърлени предявените от К.о.н.** - С. против Д. С. М. и С. С. М., конституиран на мястото на С.В. М., искове за отнемане в полза на Д. на имущество на обща стойност 142 824,77 лв. и за обявяване недействителност на договори, както следва: за отнемане в полза на Д. от С.В. М. на 500 лв., получени от продажбата на 5 000 дружествени дяла с номинална стойност 2 лв. всеки от тях от капитала на „П.м.е.к.“ ЕООД, за отнемане в полза на Д. от С.В. М. на лек автомобил, марка „**, модел „**“ с рег. № ** на стойност 2 090 лв., за обявяване за недействителна по отношение на Д. за ½ ид.ч. от имота на сделката, с която С.В. М. в качеството си на наследник на починалия си син К. С. М. дарил на внучката си Д. С. М. самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Б., с административен адрес: гр. Б., ул. „Ц.А.“ № ** като извършена с незаконно придобито имущество, за отнемане в полза на Д. от Д. С. М. на ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Б., с административен адрес: гр. Б., ул. „Ц.А.“ № **, предназначение - жилище, апартамент, площ от 66 кв.м,, ведно с избена стая с площ от 12 кв.м. и таванска стая с площ от 12 кв.м., както и 1/6 ид.ч. от общите части на сградата и съответните части от правото на строеж върху терена, както и 1/6 ид.ч. от поземления имот, върху която е построена сградата, на стойност 59 450 лв., за обявяване за недействителна по отношение на Д., тъй като проверяваното лице не е разполагало със законни средства за придобиването им, на сделката с недвижимите имоти, обективирана в н.а. № ** вх. рег. № ** г., за отнемане в 4 полза на Д. от Д. С. М. на самостоятелен обект с идентификатор ** по КККР на гр. С.З., предназначение - гараж в сграда, с площ от 19,13 кв.м., ведно със съответната част от правото на строеж върху мястото и за отнемане в полза на Д. на самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. С.З., предназначение - жилище, апартамент, с площ от 83,73 кв.м., заедно с 2,32 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, на обща стойност 87 750 лв., като К.о.н.** – С. е осъдена да заплати на Д. С. М. и на С. С. М. 8 171 лв. направени по делото разноски и КОН** е осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт от 5 713 лв. дължима държавна такса за производството.

Решението е обжалвано изцяло от ищеца и в пълен обем то е предмет на въззивното производство.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

Исковата молба е депозирана в Б.окръжен съд на 11.12.2018 г., като в нея исковете са били квалифицирани по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./.

Както правилно е посочил и самият ищец, този закон е бил отменен с обнародвания в ДВ бр. 7/19.01.2018 г., влязъл в сила на 23.01.2018 г., Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /ЗПКОНПИ/, впоследствие с променено наименование Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗОНПИ/. Първоначално в § 5, ал. 1 от ПЗР на този закон е предвидено, че неприключилите до влизането му в сила проверки и производства по ЗОПДНПИ /отм./ се довършват по досегашния ред от К.. С последващо измемение обаче /ДВ, бр. 1/03.01.2019 г./ е създадена нова ал. 2, според която неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на този закон.

При наличие на тази изрична правна норма неправилно окръжният съд е приел, че следва да преценява материалноправните предпоставки за отнемане на незаконно придобитото имущество по отменения закон, тъй като с нея са преуредени правоотношенията, възникнали при действието на отменения закон, чиито правни последици не са настъпили и спрямо тях той има несъщинско обратно действие или незабавно действие, доколкото при същинското обратно действие новият закон се прилага спрямо 5 правнорелевантните юридически факти, които са настъпили преди влизането му в сила и по отношение на които са настъпили окончателните правни последици, но новият закон ги преурежда по начин да настъпят нови правни последици и той засяга придобити вече права или погасени задължения.

Следователно с оглед новосъздадената разпоредба на чл. 5, ал. 2 от ПЗР на ЗОНПИ този закон е приложим при разглеждане на неприключилите пред съда производства по отменения ЗОПДНПИ, включително преценката на материалноправните предпоставки за отнемане на незаконно придобито имущество. В този смисъл са Р. № 86/ 11.06.2020 г. по гр.д. № 3930/2019 г. на ВКС и Р. № 380/19.06.2024 г. по гр.д. № 3698/2022 г. на ВКС.

Макар страните да не са навели изрични възражения за това кой е приложимият закон, доколкото за правилното приложение на императивни материалноправни норми въззивният съд следи служебно, следва да се приеме, че предявените искове трябва да се разгледат по реда на ЗОНПИ. От друга страна обаче доколкото предпоставките по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./, както и по чл. 21, чл. 22, ал. 1, чл. 62, чл. 64, чл. 71 и чл. 72 от ЗОПДНПИ /отм./ са идентични на тези по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ, съответно по чл. 107, чл. 108, ал. 1, чл. 141, чл. 143, чл. 160 и чл. 151 от ЗОНПИ, следва да се приеме, че първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените искове на наведените от ищеца основания и при отчитане на релевантните за спора обстоятелства относно отнемане на претендираното незаконно придобито имущество, макар да е дал погрешна правна квалификация на същите, поради което решението му е допустимо.