Решение № 312 от 20.07.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Благоевград , 16.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Петър Узунов

Гюлфие Яхова

Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20211200500483 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „С.Д.“ ЕООД, чрез адв. Д.С., срещу Решение № 91805/27.02.2021г., постановено по гр. дело № 3079/2019г. по описа на Районен съд – Благоевград, в частта с която са уважени исковете за трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законните лихви, както и в частта с която дружеството – жалбоподател е осъдено да заплати дължими суми в полза на съда за държавни такси и възнаграждения за вещи лица. Сочи се, че атакуваният акт в обжалваните му части е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила, както и е необоснован. Неправилни са изводите на съда за това, че страните са били в трудово правоотношение. Между тях не е бил налице валиден трудов договор, тъй като същият не е подписан от работника, в каквато насока са ангажираните по делото доказателства. В случая е без значение дали ищецът реално е полагал труд при ответника. Прави се искане за отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на уважените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от СТ. Н. М., чрез адв.

В.Ц., назначена за процесуален представител по реда на ЗПП. Твърди се, че решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. От събраните доказателства се установява, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, установява се и това, че ищецът е полагал труд при ответното дружество. Прави се искане за потвърждаване на атакувания акт, претендират се и разноски.

Допълнително по делото е постъпила и въззивна жалба от „С.Д.“ ЕООД срещу Допълнително решение № 93530/19.04.2021г., постановено по гр. дело № 3079/2019г.

1 по описа на Районен съд – Благоевград. Твърди се, че обжалваното допълнително решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и е необосновано. Сочи се, че съдът е следвало да се произнесе с допълнителното си решение по оспорения документ – трудов договор по реда на чл. 193 ГПК, доколкото при произнасяне с диспозитива на съдебното решение се формира сила на пресъдено нещо относно истинността на документа. Прави се искане за отмяна на допълнителното решение, ведно с допълнителните последици от това.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от СТ. Н. М., чрез адв.

В.Ц.. Сочи се, че жалбата е неоснователна, а обжалваното допълнително решение правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени доводите на страните, при съобразяване на актовете, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено следното:

В исковата си молба ищецът С.Н. М. сочи, че е бил в трудови правоотношения с ответното дружество, като в подкрепа на твърденията си представя трудов договор от дата 16.09.2016г. и допълнително споразумение от дата 04.10.2016г. Видно от трудовия договор ищецът се е задължил да работи в ответното дружество на длъжността продавач - консултант с основно месечно възнаграждение в размер на 210 лв. при непълно работно време от четири часа. С допълнителното споразумение са договорени работна заплата от 420 лв. и пълно работно време от осем часа, а останалите условия са непроменени. В писмения отговор по чл. 131 ГПК ответникът твърди, че между страните не е възникнало валидно трудово правоотношение, тъй като трудовият договор не е подписан от работника. Свидетелство за това било и отбелязването на гърба на документа, че работникът не е съгласен. Оспорват се по реда на чл. 193 ГПК подписите за работник, положени в трудовия договор и допълнителното споразумение.

С определение на районния съд е открито нарочно производство по оспорването им.

Във връзка с възраженията на ответника е назначена СПЕ, по която вещото лице дава заключение, че подписът положен върху трудовия договор не е на работника, а подписът в допълнителното споразумение най-вероятно е на ищеца. В о.с.з пред районния съд вещото лице уточнява, че е посочил вероятност при допълнителното споразумение с оглед на това, че е изследвал копие от документа, а не оригинала, иначе е категоричен, че подписът е на работника.

Като доказателство е представен болничен лист, видно от който въззиваемият е бил в отпуск по болест за периода 14.06.2019г.-27.06.2019г. В болничния лист като работодател е посочен „С.Д.“ ООД.

По повод на сигнал от ищеца от страна на Дирекция Инспекция по труда гр.

Благоевград /ДИТ/ е извършена проверка на дружеството – работодател. В писмо, адресирано до автора на сигнала, е посочено, че при извършената проверка работодателят не е представил трудовото досие, разчетно-платежна ведомост за 2019г., както и документи, доказващи заплащане на трудово възнаграждение. Посочено е също така, че в писмени обяснения работодателят е посочил, че лицето което е ангажирано с изплащане на възнагражденията за работниците и организиране на трудовия процес на територията на гр. Благоевград е именно ищецът С.М..

Като доказателство е представена справка от ТД на НАП София - данни за осигуряване на работника С.М. за периода от месец септември 2016г. до месец август 2019г., вкл. от която е видно, че работодателят „С.Д.“ ООД, в качеството на 2 осигурител, е подавал справка за работника до месец август 2019г.

С оглед оспорваниятa на исковите претенции пред районния съд са приети основно и допълнително заключение по съдебно икономическа експертиза, от които се установява, че размерът на трудовото възнаграждение за процесния период е 2382,60 лв., а обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2017г. и 2018г. за общо 40 дни е 850 лв. В допълнително заключение вещото лице сочи, че начисленото възнаграждение е в размер на 1782,60 лв. при отработено време от четири часа, както и че няма данни за изплащано възнаграждение и за ползван платен годишен отпуск. В о.с.з. вещото лице посочва, че достъп до счетоводните документи на работодателя не е предоставен, въпреки указанията на съда в тази насока. Експертизите са изготвени на база приложените по делото доказателства, вкл. и от справка от ТД на НАП София.

Като свидетел пред първата инстанция е разпитана Соня М.а, която е съпруга на ищеца. Пoсочва, че заедно със съпруга й са работили в ответното дружество.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Решението на първата инстанция се обжалва в частите, с които предявените искове за заплащане на трудово възнаграждние и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск са уважени и работодателят е осъден да заплати държавна такса и възнаграждения за вещите лица в полза на съда.

Единственото възражение във въззивната жалбата /релевирано и в писмения отговор по чл. 131 ГПК/ е за това, че страните не са били обвързани от трудово правоотношение и в този смисъл не се дължат процесните суми. Настоящата съдебна инстанция не споделя това възражение.

Действително рапоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ изисква трудовият договор да се сключи в писмена форма, като тя се счита за спазена, когато е съставен документ, съдържащ двете насрещни воляизявления и същият е подписан от страните. В случая се установи, че трудов договор, съдържащ съществените елементи на трудово правоотношение, е съставен в писмена форма, но не е подписан от работника, а само от работодателя. Липсата на подпис обаче не води до извода за липса на валидно трудово правоотношение. Съгласно практиката на ВКС съществуването на трудовия договор може да се установи с писмени доказателства, които съдържат съществените параметри на трудовия договор – място на работа, наименование на длъжността, характер на работа, както и определено трудово възнаграждение. За процесния трудов договор, в който са уговорени основните елементи на трудовото правоотношение, няма спор, че носи подписа на работодателя. Установи се и това, че допълнителното споразумение е подписано от двете страни по спорното трудово правоотношение. В посочения документ са уговорени промяна на основно месечно трудово възнаграждение и продължителност на работното време, посочено е изрично, че другите условия по трудовия договор остават непроменени. От изложеното следва да се направи извод, че е налице писмено съвпадение на две насрещни воляизявления – на работодателя и работника, с които се установяват основните елементи на трудовото правоотношение.

Отделно от това по делото се съдържат и други писмени данни – справка от ТД на НАП София и отговор от ДИТ, които също доказват съществуващо трудово правоотношение. Видно от справката от ТД на НАП София, работодателят ежемесечно, в качеството си на осигурител, е подавал информация до съответната 3 дирекцията относно осигуреното лице – въззиваемия С.М.. В отговора на ДИТ е посочено, че по данни на работодателя документи, доказващи заплащане на трудови възнаграждения се намират у самия ищец.

При това положение съдът намира, че по делото са налице категорични писмени доказателства, вкл. и такива носещи подписа и на двете страни, доказващи възникнало трудово правоотношение. Такова е същестувало и към правно-релевантния период – края на месец юни 2019г., което се установява от справката на ТД на НАП София и заключенията по счетоводните експертизи. От страна на работодателя доказателства за по-ранно прекратяване на трудовото правоотношение не са ангажирани, а и лиспват твърдения в тази насока.

След като е налице валидно възникнало трудово праоотношение, по което ищецът е престирал работната си сила /няма твърдения и доказателства в обратна насока/, то и работодателят е следвало да изпълни задължението си да му заплати полагащото се трудово възнаграждение, така както повелява разпоредбата на чл. 128, ал. 2 КТ.

Съгласно основното заключение на вещото лице дължимото трудово възнаграждение за процесния период е 2382, 20 лв., изчислено на база осемчасов работен ден, така както е договорено по силата на допълнително споразумение.

Липсват доказателства работодателят да е изпълнил задължението си, плащайки дължимото възнаграждение на работника. За посочената сума, ведно със законната лихава, предявеният иск е уважен от районния съд, поради което в тази му част обжалваното съдебно решение е правилно и следва да се потвърди.

Решението е правилно и в частта, с която е уважен искът по чл. 224 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 800 лв. за 2017г. и 2018г. за 40 работни дни. По делото липсват доказателства работникът да е ползвал отпуск за посочения период, поради което и след прекратяване на трудовото му правоотношение /последният факт е посочен в исковата молба и не е оспорен от работодателя/ на работника се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Съгласно заключението на вещото лице отпускът за 2017г. и 2018г. е в размер на общо 40 дни и дължимото обезщетение за неизползването му е 850 лв. Предявеният иск е за 800 лв., както е уважен и от районния съд, ведно с дължимата лихва. Поради изложеното и в тази част съдебният акт на първата инстанция следва да се потвърди.

Съобразно изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК работодателят е осъден да заплати ДТ и възнаграждения за вещите лица в полза на съда, поради което и в тази му част актът е правилен и подлежи на потвържаване.

С отделна въззивна жалба се атакува допълнителното решение на съда, с което е отхвърлено искането да се признае оспореният документ – трудов договор, за неистински.

Пред първата инстанция в предвидените за това преклузивни срокове отвeтникът по реда на чл. 193 ГПК е оспорил авторството на трудовия договор, с твърдения, че не носи подписа на работника. Във връзка с направеното оспорване сезираният съд е открил производство по оспорването му. От приетата СПЕ се установява, че документът не е подписан от работника, поради което се явява неистински. В мотивите на основното решение районният съд е направил констатации, приемайки документа за неистински, като не се е произнесъл с нарочен акт /определение/ по оспорването. Според практиката на ВКС, която е цитирана в 4 обжалваното допълнително решение, оспорването на писмен документ по реда на чл.