Решение № 206 от 20.12.2024, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Административно наказателно дело 890/2024
- Вид
- Решение № 206
- Подписан
- 20.12.2024
- В сила
- 11.06.2025
- Състав
- Добринка Димчева Кирева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1, изр.второ · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.26,ал.2,т.2 ,буква Б · Закон за пътищата
- чл.53, ал.1 · Закон за пътищата
- чл.14, ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14, ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.54,ал.1 ,предл.2 · Наредба за специално ползване на пътищата
- чл.8,ал.1 и ал.2 · Наредба за специално ползване на пътищата
- чл.8,ал.1 и ал.2 · Наредба за специално ползване на пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 206 гр. Свиленград, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20245620200890 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №ТКО-3 от 02.09.2024година на Директор на ОПУ -Хасково, с което на „ИВЕТ-05” ЕООД с ЕИК 126745080 със седалище и адрес на управление: гр.Харманли ,ул. Сакар планина №16А ,представлявано от Лидия Стойчева Митрева за нарушение на чл.26,ал.2,т.2 ,буква Б от Закона за пътищата /ЗП/ вр с чл.8,ал.1 и ал.2 от Наредба за специално ползване на пътищата на основание чл.54,ал.1 ,предл.2-ро вр с чл.53, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/ е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ ” в размер на 5000,00 лв.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останало дружеството жалбоподател,поради което обжалва същото в законоустановения срок,като моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.Твърди се в жалбата,че имало допуснати процесуални нарушения,както при съставяне на акта за установяване на административно нарушение,така и при издаването на обжалваното НП,като подробно се мотивира в тази насока. Твърди се ,че АУАН бил съставен извън тримесечния срок предвиден в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН ,доколкото проверката била извършена на 12.03.2024г. ,а АУАН бил съставен на 26.06.2024г. Оспорва извършеното нарушение,като твърди,че не било извършено,както и че имало неяснота относно обекта,както и че дружеството не било извършило посоченото отстраняване на оградната мрежа на магистралата. Намира още,че неправилно била определена имуществената санкция на наказаното 1 дружество,като излага доводи в тази насока. Твърди,че АНО неправилно е ангажирал адм.наказателната отговорност на дружеството,вместо на ФЛ допуснало нарушението.По изложените доводи моли съда да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно,а в условията на алтернативност да намали санкцията до минимално предвиденият от закона размер. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание чрез процесуалният си представител подържа жалбата.По същество подробно аргументира доводите си за допуснати процесуални нарушения в предоставени по делото писмени бележки.
Административнонаказващият орган /АНО/ - Директора на ОПУ Хасково изпраща представител ,който оспорва жалба и счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено. В съдебната фаза ангажира доказателства.
Претендира присъждане на юр.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на В. М. К., В. П. М., М.Д.Г. и Т. А. Д. се установява,че при направен обход от горепосочените четирима свидетели на 12.03.2024година на пътна връзка към АМ А-4 при км.0+880,дясно ,община Свиленград след село Капитан Андреево,свидетелите установили,че представители на дружеството –жалбоподател ,са обслужвали пътнико-потока като срещу заплащане на определена сума пари в лева и в евро , са предоставяли застрахователни услуги-издавали са сертификат „зелена карта“,задължителен за водачите при излизане извън границата на държавата,включително и по време на извършване на проверката от служителите на АНО.
В процеса на проверката било установено,че проверяващите констатирали,че търговският крайпътен обект, находящ се на горепосоченото място бил експлоатиран от дружеството-жалбоподател, без да притежава валидно разрешение за специално ползване на пътя,съгласно изискванията на чл.8,ал.1 и ал.2 от Наредба за специално ползване на пътищата.
Незаконният търговски крайпътен обект, представлявал „каравана“ ,за позиционирането на която умишлено била отстранена част от оградната мрежа на магистралата, собственост на Агенция Пътна инфраструктура гр.София и която служи за предпазване на участниците в движението от случайно излизане на диви животни на пътното платно и предотвратяване на тежки ПТП-та.
Проверяващите служители измерили с ролетка и установили,че експлоатирания от дружеството търговски обект се намирал на 5метра и 2
20см.измерено хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края на неговия обхват в обслужващата зона на пътя,поради което приели,че дружеството следва задължително да има валидно Разрешение за специално ползване на пътя, респективно извършило нарушение на чл.26,ал.2,т.2,б.Б от ЗП във вр.с чл.8,ал.1 и ал.2 от Наредба за специално ползване на пътищата.
Във връзка с установеното бил съставен Констативен протокол №1/12.03.2024г. от свидетеля К. ,в присъствието на свидетелите М. и Д.,като М.Д.Г. удостоверил чрез подписа си,че нарушителя отказва да получи екземпляр от констативния протокол.
С последният/КП/ е предписано в 7дневен срок от съставянето и връчването му да се прекрати извършването на търговска дейност и да се възстанови предпазната оградна мрежа на магистралата.
Постъпила е молба от дружеството ,с която се иска да им бъде вречен процесния констативен протокол,поради което с писмо с изх.№53-00379/21.03.2024г. същият е изпратен за връчване и получен от дружеството на 11.04.2024г. лично от управителя/видно от известие за доставяне/.
На 19.04.2024г. свидетелите К.,Д. и М. констатирали,че предписанията не били изпълнени от задълженото дружество и съставили Констативен протокол №2/19.04.2024г.
Срещу първоначалния КП е подадена жалба от дружеството до АНО с искане да не се вземат предвид направените в него констатации.
Изпратена е покана с изх.№53-00-650/07.05.2024г. до дружеството за съставяне на АУАН на 14.05.2024г.,като поканата е връчена на 27.05.2024г. на служител,поради което е изпратена повторна показана с изх.№11-0084/10.06.2024г. за явяване на дата 26.06.2024г.,като поканата е получена на 19.06.2024г. чрез ССЕВ
На 26.06.2024г. е бил съставен от св.К. АУАН №0000758 без присъствието на представител на дружеството , в присъствието на свидетелите М. и Д. . За нарушена е била посочена чл.26,ал.2,т.2,б.Б от ЗП.
АУАН е бил изпратен за предявяване и връчване на дружеството с писмо с изх.№11-00-107/01.08.2024г.,като е получен чрез ССЕВ на 02.08.2024г.
На 08.08.2024г./в 7дневния срок/ по ССЕВ е изпратено писмено възражение от дружеството жалбоподател срещу съставения АУАН,което възражение е входирано в регистратурата на АНО на 13.08.2024г. с вх.№5300-1061, но липсва произнасяне по него от страна на АНО.
Издадено е обжалваното Наказателно постановление /НП/ №ТКО-3 от 02.09.20124година на Директор на ОПУ -Хасково, с което на „ИВЕТ-05” ЕООД с ЕИК 126745080 със седалище и адрес на управление: гр.Харманли ,ул. Сакар планина №16А ,представлявано от Лидия Стойчева Митрева за нарушение на чл.26,ал.2,т.2 ,буква Б от Закона за пътищата /ЗП/ вр с чл.8,ал.1 и ал.2 от Наредба за специално ползване на пътищата на основание чл.54,ал.1,предл.2-ро вр с чл.53, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/ е наложено 3 административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ ” в размер на 5000,00 лв.
Същото е редовно връчено чрез ССЕВ на пълномощника на санкционираното дружество на 19.09.2024година,като срещу същото на 03.10.2024г./в 14 дневния срок/ по ССЕВ е изпратена жалба от пълномощника на дружеството,входирана в регистратурата на АНО на 07.10.2024г.
Видно от приетите като доказателства по делото Пълномощно№П-261 от 29.09.2023година на Председателя на УС на Агенция Пътна инфраструктура, с която упълномощава
С.М. А. временно преназначена на длъжностна
Директор на ОПУ Хасково да издава НП по ЗП до завръщането на титуляра инж.Р.Л..
Съгласно Заповед №РД-11-87/10.10.2022г. на Директора на ОПУ Хасково, тримата горепосочени свидетели /В. М. К., В. П. М. и Т. А. Д./ са надлежно упълномощени да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗП.
По искане на дружеството –жалбоподател по делото бе допуснат и разпитан в качеството на свидетел-Н.Й.М.,който твърди,че караваната стопанисвана от дружеството,собственост на неговата съпруга се намирало в нива на лице,на което заплащали наем и не се намирала на територията на магистралата,като отрича ,служители или работници на дружеството да са отстранявали оградната мрежа на магистралата. Твърди,че имали видеозаписи на които ясно личало кои лица отстраняват мрежата и това възражение били направили пред АНО,не същият не желаел да му бъдат предоставени записите , поради което към настоящият момент същите не били запазени.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени по съответния процесуален ред, в хода на производството, които са напълно безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Тяхната доказателствена стойност, не се оспори от страна на жалбоподателя, който и не е ангажирал насрещни доказателства, в подкрепа на твърденията си по жалбата.
Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – В. М. К., В. П.
М., М.Д.Г. и Т. А. Д., съдебният състав кредитира изцяло с доверие, предвид липсата на противоречия помежду им, тяхната систематика и взаимно допълване, като те са в цялостна корелация и с писмените доказателствени средства. Според начина на формиране показанията им се основават на преки, непосредствени възприятия на свидетелите, т.е. представляват пряко, първично доказателство, като в съдържимата се в тях информация е с ясна и точна конкретика за фактите. Поради това и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите, съдът даде вяра на показанията на същите и ги възприема за достоверни. А досежно доказателственият им ефект, същите са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му, като потвърждават ,че на пътна 4 връзка към АМ А-4 при км.0+880,дясно ,община Свиленград след село Капитан Андреево ” , експлоатирания от дружеството търговски обект се намирал на 5метра и 20см.измерено хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края на неговия обхват в обслужващата зона на пътя,като собственика експлоатирал търговски крайпътен обект :”каравана„ ,без да има разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на търговски обекти и пътни връзки към тях в обхвата на пътя и в обслужващите зони и разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти от Областно пътно управление Хасково/АПИСофия/ и което представлявало нарушение на чл.26,ал.2,т.2 ,буква Б от Закона за пътищата /ЗП/ във вр.с чл.8 ,ал.1 и ал.2 от Наредба за специално ползване на пътищата.
Идентична правна оценка се налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните, като съдът също ги кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти.
Що се отнася до показанията на разпитания по делото св.Н.Й.М., що се отнася до твърденията му ,че караваната собственост на дружеството жалбоподател била позиционирана в нива,собственост на ФЛ на което плащали наем и на попадала в обхвата на магистралата,доколкото показанията му не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал,в частност не бяха ангажирани доказателства за сключен наем за конкретния имот и разположението на същият спрямо магистрала /като например скица на имота,документ за собственост и т.н./ ,то в тази му част показанията като изолирани от останалия доказателствен материал не се кредитират от съда и респективно съда не изгражда правни изводи въз основа на тях. В останалата им част,в която свидетеля отрича служители или работници на дружеството да са премахвали оградната мрежа на магистралата,а твърди че тези действия били извършени от водачи на МПС и други непознати за него лица, доколкото не се ангажираха насрещни доказателства от страна на АНО оборващи същите,съдът намира същите за допустими и съотносими,поради което ги ползва в настоящото производство