Решение № 216 от 17.07.2026, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 345/2026
- Вид
- Решение № 216
- Подписан
- 17.07.2026
- В сила
- 27.10.2026
- Състав
- Пламен Добринов Кючуков
Цитирани разпоредби
- чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 150а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, ал. 1 или 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 69а · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 216 гр. Сливен, 17.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IX СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен Д. Кючуков при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИЛ. БОНЕВА като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20262230200345 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от С. Е. П. с ЕГН ********** от гр. София, против Наказателно постановление № 25-0804008030 от 03.02.2026 г., издадено от ВПД Началник група в ОД на МВР Сливен, Сектор "Пътна полиция" - Сливен, с което му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 153, 39 евро (300, 00 лева) на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
В с. з. жалбоподателят, редовно призован не се явява, не изпраща представител, Видно от жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено като неоснователно и незаконосъобразно.
В с. з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител, който да изрази становище по жалбата.
По делото е постъпило писмено такова, чрез процесуален представител, с което изразява становище по хода на делото и моли съда да измени НП, като коригира правното основание за налагане на административното наказание от чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. При евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение в случай че е поискано присъждане на такова.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 28.12.2025 г. свидетелите М. М. и П. В. – полицейски служители Сектор "ПП" при ОД на МВР – Сливен работили на бул.Цар Симеон до ресторант Версай гр.Сливен спрели лек автомобил мерцедес и била извършената проверка на водача, за това че се движил без поставени 1
2бр.регистрационни табели. При проверката водачът не могъл да представи СУМПС, като заявил че по-рано същия ден му било отнето СУМПС. След справка с ОДЧ било установено, че номерата на автомобила и СУМПС са били отнети в гр.Нова Загора поради служебно прекратена регистрация на автомобила от 23.12.2025г. като била приложена ЗППАМ № GPAM1972052/28.12.2025г. и бил съставен АУАН серия GA №4766953.
На 28.12.2025 г. бил съставен АУАН, серия GA №3441310 против жалбоподателя за това, че на 28.12.2025 г. около 15, 00 часа в гр. Сливен, на бул. "Цар Симеон" до ресторант Версай управлява лек автомобил "ГЛК" без регистрационни табели и отнето и иззето СУМПС поради прекратена регистрация от гаранционния фонд, които са отнети с АУАН GA 4766953, ЗППАМ № 4766953. Водачът е неправоспособен. В акта било посочено, че е нарушил разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП-управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. Актът бил връчен на жалбоподателя, като било отразено „нямам възражения“.
Въз основа на акта било издадено процесното НП № № 25-0804-008030 от 03.02.2026 г., издадено от ВПД Началник група в ОД на МВР - Сливен, Сектор "Пътна полиция" Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 153, 39 евро (300, 00 лева) на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
В НП било отразено, че в случая деянието е типично за вида си, то не се отличава от останалите такива; изпълнителното деяние на нарушението засяга обществените отношения, свързани с правилата за движение по пътищата и изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по пътищата, а и конкретните обстоятелства по извършването му не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените нарушения от този вид. НП било връчено лично на жалбоподателя на 05.03.2026 г.
От приложеното по делото заверено копие от ЗППАМ № GPAM1972052/28.12.2025г. се установява, че същата е издадена на жалбоподателя и е наложена на основание чл. 171, ал. 1, б. "з", "гг" от ЗДвП за нарушение на чл.
175, ал. 3 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай тази доказателствена сила на акта не беше оборена от събраните в хода на съдебното дирене доказателства. От показанията на разпитаните по делото актосъставител и свидетели по акта се установява, че жалбоподателят на 28.12.2025 г. около 15, 00 часа в гр. Сливен, на бул. "Цар 2
Симеон" до ресторант Версай управлява лек автомобил "ГЛК" без регистрационни табели и отнето и иззето СУМПС поради прекратена регистрация от гаранционния фонд, които са отнети с АУАН GA 4766953, ЗППАМ № GPAM-1972052/28.12.2025г. В разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т.4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Безспорно е установено, че с ЗППАМ № GPAM-1972052/28.12.2025г. СУМПС на водача е отнето на основание чл. 171, ал. 1, б. "з", "гг" от ЗДвП, т. е. жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС. С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, поради което същият следва да понесе предвидената в ЗДвП административнонаказателна отговорност.
Възражението в жалбата, че не е посочено на какво конкретно основание водачът е „неправоспособен водач“ е неоснователно. Към момента на проверката на жалбоподателят му е било отнето СУМПС по-рано през деня от други полицейски служители, с приложена ЗППАМ № GPAM1972052/28.12.2025г., която удостоверява, че същият след като не притежава валидно СУМПС не е правоспособен водач. Валидното свидетелство, удостоверява правоспособността на едно лице за управление на МПС от съответната категория и липсата му обуславя съставомерността на деянието на П. по чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Съдът намира за неоснователно и твърдението в жалбата, че поради грешно квалифицирано изпълнително деяние е наложено административно наказание на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а не по т. 2 от същата норма, което съставлява самостоятелно нарушение и основание за отмяна на обжалваното НП. В нормата на чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е предвидено, че се ангажира административнонаказателната отговорност на водач, който управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. В обстоятелствената част на акта и НП не са отразени обстоятелства касаещи лишаване на жалбоподателя да управлява МПС по съдебен или административен ред. Както е посочено в акта и в НП, нарушението се изразява в това, че на водача е отнето СУМПС със ЗППАМ № GPAM-1972052/28.12.2025г., която е издадена на основание чл. 171, ал. 1, б.
"з", "гг" от ЗДвП. Тази хипотеза е предвидена от законодателя в разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, където е предвидено да се наложи наказание "Глоба" в размер на 300, 00 лева на водач, който управлява МПС след като свидетелството му за управление на МПС е временно отнето по реда на чл.
171, ал. 1 или 4 от ЗДвП.
В тази връзка съдът съобрази, че съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, I и II колегия, в производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН, районният съд 3 има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, в която е посочено, че съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Ето защо съдът намира, че следва да измени обжалваното наказателно постановление в тази част, като преквалифицира основанието за налагане на административното наказание на такова по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
В настоящия случай не намира приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Действително извършеното нарушение е за първи път, но не може да се приеме, че неговата тежест не е голяма и извършеното представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. ЗДвП урежда обществените отношения свързани с правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване и изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, като законодателят е предвидил по – тежки санкции за нарушенията, с които те се засягат, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0804-008030 от 03.02.2026 г., издадено от ВПД Началник група в ОД на МВР - Сливен, Сектор "Пътна полиция" - Сливен, с което на С. Е. П. с ЕГН ********** от гр. София му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 153, 39 евро (300, 00 лева) на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150а, ал.
1 от ЗДвП, като преквалифицира основанието за налагане на наказанието от чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и ПОТВЪРЖДАВА размера на наложеното административно наказание "Глоба" в размер на 153, 39 евро (300, 00 лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5