Решение № 74 от 27.04.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Варна, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20263001000082 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, представляван от юрисконсулт Ц. Б. срещу решение № 63/26.11.2025 година по търг. дело № 75/2024 година на ТОС, в неговото осъдително произнасяне, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати в полза на ищеца Е. Б. И. сумата от 76693,78 евро (равностойността на 150 000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди – причинени при ПТП на 17.08.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.10.2024 година до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Във въззивната жалба решението в обжалваната част се смята за незаконосъобразно. Твърди се, че не са налице правните и фактически основания за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди в определения от съда размер. Съдът не е обсъдил изцяло и в пълнота събраните доказателства, като е достигнал до небосновани изводи. Основните възражения на страната са свързани с приложението разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и наличието на принос от страна на пострадал а т а за настъпване на вредоносния резултат. Соченият от въззивника принос на пострадалата се изразява в твърдяно неползване на предпазен колан, возейки се в процесния лек автомобил и че същата е провела неправилно лечение, съобразно настъпилите травми и увреждания.

Определеният от съда справедлив размер на обезвреда се смята за 1 завишен и несъобразен с установените по делото факти и съдебната практика по приложението разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Инкорпорирано във въззивната жалба е и искане за редуциране на адвокатското възнаграждение.

Насрещната страна, уведомена посредством упълномощен процесуален представител, не е подала писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

В проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция страните не се явяват лично или чрез процесуален представител. От въззиваемата страна е подадено становище по хода на делото и по съществото му, както и са отправени искания за присъждане на разноски.

След като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон Варненския апелативен съд възприема следната фактическа и правна обстановка:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС), съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК и съответстват на предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Производството е допустимо с оглед изпълнената абсолютна процесуална предпоставка по чл. 380, ал. 1 КЗ. Посредством въведените във въззивните жалби оплаквания, предмет на въззивно обжалване е решението в неговата осъдителна част. Основни спорни моменти пред настоящото производство са свързани с размера на дължимото обезщетение и поддържаното и пред настоящата инстанция възражения за принос на пострадалото лице, което се изразява в непоставяне на предпазен колан.

В постоянната си практика ВКС е приема, че съдът е длъжен непосредствено да събере доказателства с участието на страните в процеса като изследва механизма на ПТП, което ще е от значение за изводите му относно степента на съпричиняване и размера на имуществената отговорност.

Информация за механизма на процесното ПТП се носи от съставения констативен протокол за ПТП и от допуснатите по делото съдебни експертизи.

Независимо дали процесното ПТП е реализирано в присъствието на длъжностното лице съставило протокола или не, констативният протокол е останал неоспорен (по въпроси свързани с автентичността на акта, удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда за съставяне на акта) от страна на ответника-застраховател с неговия отговор на исковата молба. Поради това настоящата инстанция намира, че въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация в първоинстанционното решение за необоснована само при наличие на оплакване във въззивната жалба за необоснованост на решението в тази му част. По арг. от текста на чл. 125, т.1, предл. 2 ЗДвП фактът на съставянето на въпросния протокол имплицитно предпоставя, че при описаното в него произшествие е имало ранен човек и затова с материална доказателствена сила, обвързваща решаващия съд, се ползва именно тази част на същия официален свидетелстващ документ.

В съзвучие със съставения констативен протокол и изготвената подробна план-схема на ПТП (чл. 3, ал. 1 Наредба № I3-41), са и данните от САТЕ. Установява се, че водачът на автомобила не се е съобразил пътните условия (пътен участък) и е управлявал процесния автомобил с висока скорост. Произшествието е настъпило през тъмната част на денонощието, 2 пътят е бил сух, но при навлизането с висока скорост в крива, задната част на автомобила занася и излиза от пътя (в този смисъл е и посоченото в констативния протокол). Дясното предно колело се е счупило и автомобилът започнал да се претъркаля. Скоростта е била от около 120 km/h, което е превишаване с 30 km/h на ограничението за пътния участък – 90 km/h. По данни от експертизата (потвърдени и в провелото се о.с.з. пред първата инстанция) ищцата е пътувала на предната дясна седалка, била е с поставен предпазен колан и е била заспала. След удара, движението на тялото е било хаотично, ударът е бил страничен, а предпазните колани не са особено ефективни при такъв удар. При преобръщането на колата са последвали удари на тялото, а без поставен предпазен колан тя е щяла да излети извън колата, защото предното ветроупорно стъкло било паднало.

Безспорно е, че причинените увреждания на ищцата са вследствие на настъпилото произшествие, причина за което е управлението на процесния автомобил от застрахования при ответника водач, с несъобразена скорост.

След претърпяната злополука ищцата е била настанена по спешност в болнично заведение. Била е в състояние на кома, което е продължило 2 дни, дошла е в съзнание на 19.08.2024 година. Ищцата е приета в болницата с тежка черепно-мозъчна травма с вентрикулен кръвоизлив, в травматичен шок и установена съчетана травма на гръден кош, бял дроб и дясна ръка, глава, шия (бълджинг на диска на ниво C5-С6), корем, крайници, множество охлузни рани. Както пояснява КСМЕ с кръвоизливи на очите около двете орбити, т.нар. „травматични очила“ и мидриаза (широка зеница) с мудна реакция на дясното око. Получила е още фрактури на ребра, контузия на десния бял дроб, фрактури на поясен прешлен и тежки травми на дясна мишница и предмишница.

Имуществената обезвреда на претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се определи съобразно правилата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Константна е практиката по приложението на материалната норма, като понятието за справедливост следва да се отнесе към конкретни критерии и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се установят по делото и съобразят от съда при всеки конкретен случай.

Определянето на справедлив паричен еквивалент на понесените вреди предполага съобразяване на понесените от ищцата болки и страдания, протеклото лечение и възстановяване, влиянието, което събитието е указало върху нейния личен свят (битов, психологичен, емоционален), характера и последиците от създаденото неприятно преживяване на пострадалия, начина по който са преживени събитията, възприемането на създалите се неудобства, изпитаните затруднения в ежедневието.

На първо място следва да се отбележи, че вследствие на произшествието ищцата е получила множество и тежки физически наранявания. Несъмнено сериозността на увреждането се потвърждава и от обстоятелството, че тя е приета по спешност, в интензивно отделение на болница и е била в състояние на кома в продължение на два дни. Единодушни са вещите лица-медици, че уврежданията са причинили разстройство на здравето временно опасно за живота. Било е необходимо извършването на оперативна намеса – поставянето на интеркостален дрен чрез торакоцентеза на нивото на 7-мо ребро. Експертите установяват изразена периферна парализа 3 на мускулите на дясна предмишница със сериозно ограничаване на активните движения, обезпечавани от тях. Липсват движения на пръстите на дясна ръка, няма свиване и отпускане на юмрук, няма активни движения в китката, тя е неизползваема. За ищцата е настъпило трайно затруднение в движението на снагата, обусловено от счупването на напречния израстък и на дъгата на втория поясен прешлен, за срок по-голям от един месец, средно за около 45 дни. Травмите на гръдния кош и на дясна мишница са били съпроводени от интензивни и постоянни болки в рамките на 1-2 месеца след ПТП. Според експертите причинените болки и страдания са продължили за период на един до два месеца. Акцентира се, че по повод травмите в десния горен крайник е необходима консултация със специалист, съответно избор на лечение и действия по рехабилитация, в противен случай двигателните нарушения в дясна ръка, вероятно ще останат трайни. За да се обезпечи предприетото лечение да произведе действие и да се стигне до подобряване е насочена от вещото лице за консултация със специалист по хирургия на ръката и невролог.

По отношение на тези травми, дори и след предприето лечение, становището на експертите е, че възстановяването ще е много дълго.

В резултат на допусната съдебно – медицинска експертиза с вещо лице офталмолог се установява в процеса, че ищцата има слепота на дясното око, поради нанесени необратими промени в зрителния нерв, вследствие на черепно-мозъчната травма получена при ПТП. Посочена изрично и липсата на възможност за възстановяване на посочената загуба от пострадалата. Според данните от КСМЕ (изготвена от офталмолог и невролог), липсват данни за предходни заболявания на ищцата, които да доведат до зрителните или неврологични увреждания и които да са причинили извън травмите от процесното ПТП констатираната слепота на окото. Тези данни съответстват и с установеното състояние, в което ищцата е приета в болница след инцидента – с кръвоизливи на очите, причинени от тежки черепно-мозъчни травми.

Пострадалото лице е млада жена – на 21 години към момента на произшествието, която за напред е белязана от състояние, което е необратимо – слепота на едното око. Активна, социална, работеща (по данни от гласните доказателства) до момента на ПТП. Случилото ще се отрази, както на нейното ежедневие, така и на нейното самочувствие като жена. Няма спор, че загубата на едно око е довела до качествена разлика по отношение на възможностите на увредената за работа и е безспорно, че ще даде отражения на нейния социален и личен живот.

Предвид общата, значителна увреда съвсем естествени са настъпилите психологични промени и влошено емоционално състояние, което вещото лице определя като нестабилно. В ищцата се наблюдават чувства на тревожност, депресия, когнитивни затруднения, емоционална лабилност и снижение в репродуктивната памет (затруднение да възпроизвежда вече научена или възприета информация. Тези обстоятелства са се отразили и ще продължат да се отразяват на качеството на живот на увредената, на функционирането й в социална и професионална среда. Съпътствана е от нарушение на съня, затруднена концентрация, затвореност и чувство на откъснатост от предишния ритъм на живот. Изложеното разкрива болки и страдания, надхвърлящи физическите и трайни промени в психиката на пострадалата. При достигане на своя краен правен извод, въззивната инстанция съобразява и практиката по 4 сходни увреждания, за ПТП настъпило през 2018 година, на по-младо лице (на 16 години) от процесния случай, обективирана в решение № 165 от 26.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 365/2024 г., I т. о., ТК.

В заключение, предвид възрастта на пострадалата към момента на инцидента (21 г.) обезобразяването на лицето и настъпилата слепота с едното око, съчетано с проблемите в краткосрочната и дългосрочната памет, предизвиканите страх, срам и нежелание за общуване, усложненията, които безспорно ще настъпят в професионалния път и реализацията на лицето, въззивната инстанция намира определеното от първоинстанционния съд обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 150 000 лева за съответно и справедливо. Ищцата е претърпяла тежки физически увреждания, опасни за живота, търпи психологични изменения и невъзможност за адаптация, чието развитие е с неясна прогноза и ще носи необратимите последици от загубата на едното си око.