Решение № 153 от 17.06.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Бургас, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Захарин П. Захариев

Членове:

Петя Кр. Георгиева

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Валентина Анд. Чакърова като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100600046 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба на подсъдимия А. Г. С., ЕГН **********, чрез упълномощения му защитник адв. Виктор Паскалев от АК-Бургас, против присъда № 46 от 20.12.2023г., постановена по НОХД № 790/2023г. по описа на Районен съд-Несебър. С присъдата първоинстанционният съд признал подс. С. за виновен в извършването на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което по реда на чл.58а от НК му определил и наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК отложил за срок от 3 години, осъдил го да заплати сторените в досъдебното производство разноски в размер на 253.69 лева и се произнесъл относно веществените доказателства.

Във въззивната жалба са изложени общи, неконкретизирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, и за несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, поради което се иска нейната отмяна.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като районният съд в достатъчна степен бил аргументирал извода си за наличието на хулигански подбуди при извършване на деянието. Предлага се съдебният акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

1

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс. С., редовно призован, се явява лично, доведен от органите на РД „Охрана“, и с упълномощения си защитник – адв. Паскалев, който поддържа жалбата и сочи, че било налице нарушение на материалния закон. Правната квалификацията на районния съд била неточна, което от своя страна лишило подс. С. от възможността да сключи споразумение по делото. Деянието не било осъществено по хулигански мотиви, поради което се иска изменение на присъдата, като подсъдимият бъде признат за виновен единствено за нанесена от него на пострадалия средна телесна повреда. Настоява се отмереното на подс. С. наказание да бъде намалено.

В последната си дума подс. С. поддържа изложеното от защитника си.

Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, въз основа на което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред районния съд е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, след направено от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371, т. 2 от НПК – признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. След направен обстоен и всестранен анализ на доказателствения материал, съобразен с диференцираната процедура, по която се е провело съдебното производство, съдът правилно преценил, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства и съблюдавайки правилата на чл. 372, ал. 1 от НПК се произнесъл с определение по ал.4 на същия член. Настоящият състав възприема фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд въз основа на признатите от подсъдимия факти, съгласно изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият А. Г. С., ЕГН **********, е роден в гр. *****, област *****, но живее в с.****, Община *****, област *****, ул. „******“ № ****.

Той е *****гражданин, *****, със *****образование, *****.

На 12.05.2022г., около 17:00 часа, пострадалият Д. Д. отишъл на плажа в 2 гр. ****, кв. „****“, до хотел „****“. Седнал на пейка на заведение, което не работело (преди заведението било известно с името „****“, а понастоящем е с имена „****ч“). След около час към него се приближили подс. С. и свид. В. Е., с куче, порода „питбул“, и седнали на около десетина метра от пострадалия.

Подс. С. носел двулитрова бутилка от бира, от която той и свид. Е. започнали да пият. След известно време пострадалият Д. решил да ги заговори, като се приближил до тях и ги попитал откъде са. Подсъдимият обяснил, че е от врачанския край и се казва А., както и, че със свид. Е. живеят в с. ****, Община ****. Тримата си говорели общи приказки от 18.00 часа до 21.30 часа и слушали музика. Подсъдимият и свид. Е. предложили бира на пострадалият Д., но той им отказал. Попитали го дали пие водка или текила, при което пострадалият решил и отишъл до магазина, откъдето закупил 500 мл текила, с която почерпил подсъдимия и приятелката му, като всички започнали да пият заедно. Както си говорели и слушали музика, подсъдимият и свид. Е. започнали да танцуват и да се целуват. Тогава пострадалият се пошегувал, като им казал „Не така, не така“, при което подс. С. спрял да танцува, насочил се директно към свид. Д., който стоял изправен, и му нанесъл удар с юмрук в областта на лявото око. Последвало сборичкване между тях, в хода на което пострадалият чул свид. Е. да казва на подс. С. да спре да бие Д.. В крайна сметка свид. Д. паднал на земята, след което подсъдимият започнал да го рита в главата и в областта на лявата страна на лицето му. Пострадалият се опитал да се прикрие с лявата си ръка, но подс. С. продължил да го рита в областта на лявата му ръка и в гърба. Пострадалият успял да се изправи, след което побягнал. Подсъдимият го подгонил и няколко секунди обикаляли около намираща се в непосредствена близост дървена греда. В един момент подсъдимият спрял и се върнал в обратната посока. По това време свид.Е. приближила пострадалия, за да провери състоянието му, обърнала се и догонила подс. С.. Малко по-късно при пострадалия дошли рускоговорящи хора, които се опитали да го изправят.

В същото време свид. И. Г., който се намирал в дома си, около 22:00 часа чул викове навън, поради което излязъл на терасата си, имаща изглед към буната на плажа в гр. ****. Когато излязъл на терасата видял пострадалият Д., когото не познавал, да лежи на земята, а мъж и трима души /мъж жена и дете рускоговорящи/, да стоят около него. Д. викал от болка при опитите на хората да го изправят. Свид. Г. разбрал от помагащата на Д. жена, че пострадалият 3 имал наранявания в областта на главата и ръката, поради което свид. Г. се обадил на ЕЕН 112 и съобщил за установеното. След около пет минути на място пристигнал автомобил на Спешна помощ, в който пострадалият отказал да се качи, въпреки че продължавал да лежи и да вика от болка. Автомобилът на Спешна помощ си тръгнал и пет минути по-късно дошла друга линейка, придружавана от полицейски автомобил. Пострадалият бил отведен в УМБАЛ-Бургас, където бил настанен за лечение, но на следващия ден поискал да бъде изписан.

Същата вечер – 12.05.2022г., около 22.00 часа, свид. С.С. се прибирал към дома си в гр. ****, кв. „*****“. Докато паркирал колата си на ъгъла на хотел „****“, забелязал пострадалия Д. да лежи на тротоара. Свид. С. слязъл от автомобила си, приближил се към него и установил наранявания в областта на ръката на Д. – костта на ръката била изместена. Свид. С. предположил, че ръката на мъжа вероятно е счупена, поради което се обадил на ЕЕН 112 и сигнализирал за случая.

В хода на разследването е била назначена съдебномедицинска експертиза, от заключението по която се установява, че пострадалият Д. е получил мозъчно сътресение, рани в областта на главата, белези от рани по гърба и охлузни рани по коленете, болки в гърба, лява ръка и долна челюст.

Според вещото лице няма медико-биологични данни мозъчното сътресение да е от степен, съставляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота и всички описани увреждания водели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Наред с тях, експертът е констатирал счупване на лява лакътна кост с разместване на фрагментите, довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от около 14-18 седмици, при обичаен ход на оздравителния процес. Установил и счупване на лява раменна кост, също с дислокация на фрагментите, което само по себе си също е довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от около два месеца, при обичаен ход на оздравителния период. Според вещото лице, уврежданията отговарят да са получени от действието на твърди тъпи предмети, каквито са и части от човешкото тяло.

Изложената по-горе фактическа обстановка, идентична с тази, възприета от първоинстанционния съд, се установява от направеното от подсъдимия А. С. самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, подкрепено 4 от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, а именно: показанията на свидетелите Д. Д., И. Г., И. К., В. Е., С. С., протокол за оглед на веществени доказателства от 02.06.2022г. и приложения фотоалбум към него, съдебномедицинска експертиза № 525/2022г., фоноскопна експертиза № 112 от 16.06.2022г., съдебномедицинско удостоверение № 224/2022г., протоколи за доброволно предаване от 02.06.2022г. и 09.06.2022г., лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 12.05.2022г., консултативен лист от 13.05.2022г., справки от мобилни оператори, справка за съдимост по отношение на подс. С., докладни записки, писма и други.

Доказателствената съвкупност е събрана по съответния процесуален ред и е изцяло непротиворечива, а предвид реда, по който е протекло съдебното производство пред първоинстанционния съд, задълбоченото й обсъждане е безпредметно. Показанията на посочените свидетели, в частност тези на пострадалия и свид. Енева установяват по безспорен начин авторството на деянието и позволяват да се проследят в пълнота всички относими към предмета на доказване по делото действия на подсъдимия, сторени преди, по време и след извършване на деянието, поради което правилно са използвани от районния съд при изграждане на фактическите обстоятелства по делото.

Получените от пострадалия увреждания също са несъмнено установени, посредством заключението по изготвената съдебномедицинска експертиза, което следва да се оцени като пълно, ясно, обосновано, и изготвено от автор, в чиято компетентност и безпристрастност настоящият състав не намери основания да се съмнява.

При правилно установените факти, районният съд е достигнал до законосъобразен извод, че с деянието си подс. А. С. е осъществил от обективна и субективна страна всички елементи от състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.129, ал.2 НК. На инкриминираните по делото дата и място, чрез нанасянето на множество удари с крака в областта на лявата ръка, подс.

С. причинил на пострадалия Д. счупване на лява лакътна кост, с разместване на фрагментите, и счупване на лява раменна кост с дислокация на фрагментите. Причинените увреждания на пострадалия, които са в причинноследствена връзка с поведението на подсъдимия С., са довели до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срокове съответно от 14 седмици до 18 седмици (счупването на лакътната кост) и за около 2 месеца (счупване на раменната кост), при обичаен ход на оздравителния процес, и 5 несъмнено, съобразно постулатите, заложени в т.10 от Постановление № 3/27.09.1979г. - надлежно приложени от районния съд, следва да се квалифицират като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.

Изцяло в корелация с установените фактически положения съдът е извел и субективната страна на деянието. Несъмнено то е извършено умишлено, при форма на вината „пряк“ умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предл. първо от НК.

Подс. С. напълно е съзнавал всички обективни елементи от състава на престъплението, а във волеви план е искал настъпването на съставомерния резултат. Целенасочено е отишъл при пострадалия, нанесъл му удар с юмрук в лицето, след което нанесъл множество удари с крак в ръката и тялото му.