Решение № 1048 от 16.10.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1048 гр. Бургас, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20232100500037 по описа за 2023 година

С Решение № 2570/15.11.2022г., постановено по гр. дело № 3861/2022г. по описа на Районен съд- Бургас са отхвърлени исковете на А. Ж.

П. от гр.Б. за осъждане на ГД „Гранична полиция“ на МВР да му заплати сумата от 4 320 лева, представляваща сбор от неплатени добавки за храна в размер на 120 лева, дължими за периода от 25.02.2019г. до 15.06.2022г., ведно със сборна мораторна лихва в размер на 500 лв., начислена върху всяка неплатена месечна добавка, за периода от съответния падеж до 15.06.2022г.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от А.

Ж. П., ЕГН **********, чрез адв. Деян Костов –БАК, с която се изразява недоволство от постановеното решение и се претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат уважени.

Твърди се, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. В жалбата се изразява несъгласие с изложеното в мотивите на решението за неприложимост нормата на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР по отношение на ищеца. Излага се становище във връзка с правния статут на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Посочва се, че 1 общите разпоредби следвало да се прилагат само при липсата на изрично специално правило в ЗМВР. Развиват се съображения относно хипотезата на трансформирано провоотношение при държавните служители в МВР и методиката на формиране на основната заплата. Твърди се, че районният съд достигнал до неправилни изводи, диференцирайки отделните категории служители в МВР. Навеждат се доводи за приложимост на нормата на чл.

181, ал. 1 от ЗМВР по отношение на всички служители в МВР. Претендира се атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново решение по съществото на спора, с което предявените искови претенции да бъдат уважени.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът А. П. лично и чрез своя процесуален представител поддържа въззивната жалба и счита, че следва да бъде уважена, като бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените искове.

Ответната страна по въззивната жалба - ГД „Гранична полиция“ на МВР, чрез юрисконсулт Красимира Иванова, депозира по делото писмен отговор и сочи, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде потвърдено. Навеждат се доводи за погасени по давност искови претенции. Твърди се и недопустимост на предявения иск, тъй като за периода от 04.05.2022г. до 15.06.2022г., ищецът не бил служител в МВР. Развиват се подробни съображения във връзка с категориите служители в МВР. Излага се становище, че статута на въззивника се регламентира от ЗДСл, като специалния ЗМВР касаел единствено държавните служители по чл. 142, ал. 1 от ЗМВР. Подчертава се, че с Наредба № 8121з-733/01.07.2015г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите в МВР се конкретизира кръга от правоимащите лица. Посочват се отделните компоненти, формиращи брутната работна заплата на държавните служители със статут по ЗДСл в МВР. Твърди се, че получаването на левовата равностойност за храна от тази категория 2 служители, би поставило държавните служители с аналогични длъжности в други администрации в дискриминационно положение.

Претендира се атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два обективно съединени иска от А. Ж. П. от гр. Б., к-с „Б. М.“, бл. *, вх. *, ет. *, с адрес за призоваване – гр. Бургас, ул. „Цар Симеон І“ № 111, вх. Б, ет. 1, ап. 2 – адвокат Деян Костов против Главна дирекция „Гранична полиция“ – гр. София, с които претендира да бъде осъдена ответната страна да му заплати сума в размер на 4 320 лева, представляваща месечна равностойност за храна в размер на 120 лева месечно, за периода от 25.02.2019г. до предявяване на иска, ведно със сума в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху всяка една от главниците от по 120 лева за периода от датата, на която е било заплатено съответното възнаграждение, в което е следвало да бъде включена и равностойността на храната до предявяване на иска. В исковата молба се посочва, че със Заповед № 8121К – 2234/14.06.2016г. на Министъра на вътрешните работи ищецът е назначен на длъжност - Началник сектор „Човешки ресурси“ към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Бургас към ГД „Гранична полиция“ – МВР и до датата на предявяване на иска заема тази длъжност. В исковата молба се посочва, че съгласно разпоредбата на чл.

181, ал. 1 от ЗМВР на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност, като чл. 142 от ЗМВР регламентира кръга лица, които съгласно този закон са служители на МВР и в тази категория попадат както 3 служители по закона за МВР, така и лица, работещи по трудово правоотношение, така и държавни служители със статут по ЗДС и в този смисъл ЗМВР се явява специален по отношение на категорията служители с правоотношение, уредено по Закона за държавния служител, тъй като категорията служители на МВР се ползват с изрична привилегия.

Ответната страна по предявените искове – Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР депозира писмен отговор, в който оспорва предявените искове и счита, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Посочва се, че за периода от 25.02.2019г. до 01.06.2019г. претенцията е погасена по давност, а за периода от 04.05.2022г. до 15.06.2022г. претенцията е недопустима, тъй като ищецът не е бил служител на МВР.

Изрично в отговора на исковата молба се посочва, че ответната страна не оспорва обстоятелството, че ищецът е бил държавен служител в РД „ГП“ - Бургас за периода от 23.06.2016г. до 04.05.2022г., като на тази длъжност е бил назначен въз основа на Заповед № 8121к – 2234/14.06.2016г. на Министъра на вътрешните работи на основание чл. 9 и чл. 10д, ал. 4 от Закона за държавния служител на длъжност – „Началник сектор „Човешки ресурси“, считано от датата на встъпване в длъжността – 23.06.2016г. Посочва се, че статутът на ищеца през целия период от време се регламентира от разпоредбите на Закона за държавния служител, в които законодателят не е предвидил изплащане на левовата равностойност на храна.

За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР не е сред изчерпателно изброените разпоредби на ЗМВР, приложими към статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, поради което същата не е приложима спрямо ищеца.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, като съдът счита, че липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

4

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните.

По делото не се спори между страните, че по силата на постановена Заповед № 8121к – 2234 от 14.06.2016г. от страна на Министъра на вътрешните работи А. Ж. П. е назначен за държавен служител на длъжността „Началник сектор „Човешки ресурси“ към РД „Гранична полиция“ – Бургас при ГД „Гранична полиция“ – МВР, считано от датата на встъпване в длъжност.

По делото не се спори, че ищецът е встъпил в длъжността на дата – 23.06.2016г.

По делото не се спори и относно обстоятелството, че по силата на постановената Заповед № 8121к – 3694 от 21.04.2022г., постановена от Министъра на вътрешните работи е прекратено служебното правоотношение на А. Ж. П. на длъжността „Началник сектор „Човешки ресурси“ към РД „Гранична полиция“ – Бургас при ГД „Гранична полиция“ – МВР, считано от 04.05.2022г., тоест – по делото като обобщение следва да се приеме, че за периода от 23.06.2016г. до 04.05.2022г. – ищецът е изпълнявал длъжността, на която е бил назначен – „Началник сектор „Човешки ресурси“ към РД „Гранична полиция“ – Бургас при ГД „Гранична полиция“ – МВР и за периода от 25.02.2019г. до датата на предявяване на иска – 15.06.2022г. претендира да му бъде изплатена левовата равностойност на храна, която му се полага, но не му е била предоставяна.

На основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност. На основание ал. 3 от цитираната разпоредба на служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се осигурява левовата й равностойност. На служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за което се полагат ободряващи напитки, се осигурява левовата им равностойност.

На основание чл. 142, ал. 1 от ЗМВР (в сила от 01.04.2015г.) служителите на МВР са:

1. държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна 5 безопасност и защита на населението;

2. държавни служители;

3. лица, работещи по трудово правоотношение.

На основание чл. 142, ал. 4 от ЗМВР (в сила от 14.10.2016г.) статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител и с чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл.

185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и 233 от този закон.

Съдът намира, че правният статут на служителите по чл. 142, ал. 1, т.

2 от ЗМВР се урежда както от общия Закон за държавния служител, така и от специалния Закон за Министерство на вътрешните работи. Това следва от изричния текст на специалния закон, който в чл. 1 от ЗМВР , който има характер на обща разпоредба, определяща предметния обхват на закона, и гласи, че ЗМВР урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на МВР и статута на служителите в него. Тази разпоредбата дава основание останалите текстове на специалния закон да се тълкуват с оглед и във взаимовръзка с нея. Ето защо разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от ЗМВР, която казва, че статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т.

2 се урежда със ЗДСл, също следва да е тълкува във връзка с чл. 1 от ЗМВР .

Следователно общите разпоредби относно статута на държавния служител ще се прилагат по отношение на служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР само и единствено при липсата на изрично специално правило в ЗМВР, което би дерогирало общия закон. Изключването изцяло на статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР от приложното му поле би противоречало на основните принципи на управление на държавната служба в МВР, посочени в чл. 141 от ЗМВР .

С оглед представените по делото доказателства – съдът приема, че по делото безспорно се установява, че ищецът по делото – А. Ж. П. е назначен на посочената по-горе длъжност след проведен конкурс и въз основа на Заповед № 8121к-2234 от 14.06.2016г. на Министъра на вътрешните работи – тоест – служебното правоотношение на ищеца е възникнало след влизане в сила на цитираната разпоредба на чл. 142, ал. 1 от ЗМВР (в сила от 01.04.015г.) и следва категорично да се приеме, че същият има статут на служител на МВР и същевременно е държавен служител по смисъла на чл.