Решение № 267 от 12.09.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 121/2022
- Вид
- Решение № 267
- Подписан
- 12.09.2023
- Състав
- Магдалена Кръстева Недева, Даниела Димова Томова, Диана Димитрова Митева
Цитирани разпоредби
- чл.180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.297 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.416 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.464 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.38 · Закон за задълженията и договорите
- чл.38 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.3 · Закон за ограничаване на плащанията в брой
- чл.14 · Закон за счетоводството
- чл.625 · Търговски закон
- чл.694, ал.2 · Търговски закон
- чл.694, ал.2, т.1 и т.2 · Търговски закон
- чл.694, ал.2, т.1 и т.2 · Търговски закон
- чл.694, ал.7 · Търговски закон
- чл.694, ал.8 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 267 гр. Варна, 10.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Магдалена Кр. Недева
Членове:
Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20223001000121 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Д. А. Д., с ЕГН **********, от гр.Варна, ул.“Оборище“ № 7 против решение № 260169/01.11.2021г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 785/19г. в частта, в която са отхвърлени предявените от него, в качеството му на кредитор с прието частично вземане в производството по несъстоятелност по т.дело №1742/2017г. на ВОС, ТО на „АГРОБУЛС“ ООД, ЕИК 148065471, с.Аврен, обл.Варна искове за установяване на вземането му с главница 260 000лв по 26 броя договори за заем със заемодател „Булинвестмънт – 2000“ ЕООД, ЕИК 148065471, по които вземането е прехвърлено на Д. Д. по договор за цесия от 22.04.2016г., ведно с неустойките, законни лихви и разноски; в частта, в която са отхвърлени исковете за заплащане на следните суми : 157 295,34лв – по договор за продажба на вземане от 19.12.2017г., сключен с „В“ ЕООД;
457 228,66лв – по договор за продажба на вземане от 02.04.2018г. пак с „В“ ЕООД и в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на неустойки по 16 1 броя договори за заем за сумата от 155 000лв, сключен между Д. Д. като заемодател и „Агробулс“ ООД като заемател в периода от 01.03.2016г. – 21.02016г. Предметът на обжалване по т.1 от въззивната жалба е уточнен, въз основа на дадени указания на администриращия съд, с молба вх. № 271185/06.12.21г. Изложени са подробни доводи и съображения за изразеното в жалбата несъгласие с изводите на първоинстанционния съд. Направено е искане решението в обжалваните части да бъде отменено и вместо негопостановено друго, по съществото на спора, с което предявените искови претенции бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна С. И. Р. – трето лице – помагач на длъжника, счита жалбата за неоснователна и моли съда същата да бъде оставена без уважение. Направено е и възражение за нищожност на клаузата за неустойка във връзка с вземанията по договор за разсрочване на парично задължение от 22.04.2014г. с „Булинвестмънт 2000“ ЕООД - 124 800лв и по 16 бр. договори за заем – 941 700лв поради накърняване на добрите нрави и нормалната търговска практика. В условията на евентуалност се иска договорените неустойки да бъдат намалени поради прекомерност до размера на законната лихва, тъй като кредиторът Д. Д. не е имал качеството на търговец.
Въззиваемата страна „Агробулс“ ООД / в несъст./ също счита жалбата за неоснователна и необоснована, поради което моли същата да бъде оставена без уважение.
Постъпила е и въззивна жалба от „АГРОБУЛС“ ООД, ЕИК 148065471, с.Аврен, обл.Варна, представлявано от управителя И. В. Т. против същото решение, но в частта, в която е прието за установено, че в полза на Д. А. Д. с ЕГН ********** от гр.Варна, в качеството му на кредитор с прието частично вземане в производството по несъстоятелност по т.дело №1742/2017г. на ВОС, ТО, СЪЩЕСТВУВА вземане от длъжника по несъстоятелността „АГРОБУЛС“ ООД, ЕИК 148065471, с.Аврен, обл.Варна, за следните суми:
155 000 лева, представляващи главници, дължими въз основа на 16 бр. договора за заем и договор за разсрочване на парични задължения от 22.04.2016г., подписани в периода от 01.03.2016г. до 21.03.2016г. между „Агробулс“ ООД, представляван от З Ж, като заемател и Д. Д., като заемодател, от които 15 договора за по 10 000 лева и 1 договор за 5 000 лева, 2 ведно със законните лихви върху двете главници, за които са издадени заповед за изпълнение по ЧГД № 5114/2016г. и по ЧГД № 5628/2016г. на ВРС, а именно: 12 264.63 лева -лихва върху главницата от 50 000 лева по първото ЧГД, за периода от 09.05.2016г. до 09.10.2018г. както и лихва в размер на 24 223.38 лева, върху главница от 100 000 лева по ЧГД № 5628/2016г. на ВРС, за периода 20.05.2016г. до 09.10.2018г., или общо 36 488.01 лева както и присъдените съд.разноски по заповедните дела за уважените суми, в общ размер /по двете цит.ЧГД/ от 3 682 лева, на основание чл.694, ал.2 ТЗ. Въззивникът счита решението в обжалваната част за неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложени са подробни аргументи за това. Направено е искане решението в обжалваната част да бъде отменено.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и иска от съда същата да бъде оставена без уважение.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :
Предявени са положителни установителни искове в двете хипотези на чл.694, ал.2, т.1 и т.2 ТЗ.
Ищецът Д. А. Д. с ЕГН ********** от гр.Варна, в качеството му на кредитор с прието частично вземане в производството по несъстоятелност по т.дело №1742/2017г. на ВОС, е предявил искове за установяване съществуване на вземания по отношение на длъжника по несъстоятелността „АГРОБУЛС“ ООД, ЕИК 148065471, с.Аврен, обл.Варна, при задължително участие на синдика Л Б., в размер на: 1 029 523.98 лева - главници по посочените множество договори – 16 договора за заем и договор за разсрочване от 22.04.2016г.; 26 бр.договори за заем и договор за разсрочване по същите от 22.04.2016г., договор за цесия от 22.04.2016г. с „Булинвестмънт 2000“ ЕООД; договор за цесия с „В“ ЕООД от 19.12.2017г. на вземания по 16 бр.анекси, договор за цесия с „В“ ЕООД от 02.04.2018г. на вземания по 16 бр.анекси; неустойки в размер на 1 547 600 лева /по договорите за разсрочване 2 бр. от 22.04.2016г./; лихви присъдени по реда на чл.417 ГПК, в размер на 8 278 лева; законна лихва по 4 бр.изп.листи върху главница от 260 000 лева до окончателното изплащане на главниците както и разноски в принудителното изпълнение от 27 990.18 лева общо по всички изп.дела, които 3 вземания са включени в списъци на неприетите вземания на кредитори, одобрен от съда с определение №1635/25.04.2019г. и обявен в Търговски регистър по партидата на длъжника на 07.05.2019г.
По претенцията за предоставен на несъстоятелния длъжник паричен заем по 16 броя договори за заем с главница 155 000лв :
От представените с исковата молба 16 бр. договори за паричен заем, сключени между Д. Д. като заемодател и „Агробулс“ ООД, представлявано от З Ж, като заемополучател, придружени с ПКО за внасяне на сумите в касата на дружеството, се твърди наличието на валидно възникнало заемно правоотношение в периода 01.03.-21.03.2016г. Заемната сума по 15 от тях е в размер на по 10 000лв, а по шестнадесетия договор е в размер на 5 000лв.
Падежът на задължението по всички договори е 20.04.2016г.
Поради неплащане на падежа по никой от договорите, на 22.04.2016г. е сключен Договор за разсрочване на парични задължения – л.160-2, с който дългът е разсрочен на две вноски : първа вноска от 100 000лв с падеж 27.04.16г. и втора вноска от 55 000лв с падеж 03.05.16г., ведно с всички дължими лихви и неустойки до момента. Договорена е неустойка при забава на длъжника в размер на 1 % дневно от целия размер на задължението до окончателното му изплащане.
Предвид липсата на изпълнение и по този договор кредиторът е предприел принудително изпълнение, чрез иницииране на заповедно производство, като се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист от 14.05.16г. – л.217 по ч.гр.д. № 5114/2016г. на ВРС, 16 св за сумата от 50 000 лева, представляващи част от първа вноска от задължение в общ размер 155 000 лева, с падеж 27.04.2016г., ведно със законна лихва от 09.05.2016г. до окончателното изплащане на задължението /264,15лв/, както и сумата от 18 600 лева – неустойка за забава в изплащането на главницата от 50 000 лева в размер на 1% на ден за периода от 28.04.2016г. до 09.05.16г. и разноски от 1 372лв. По ИЛ е образувано изп.дело № 369/16г. на ЧСИ Д П Я, а в последствие – изп.дело № 496/16г. на ЧСИ С Д – л.230.
Инициирано е и второ заповедно производство по ч.гр.д. № 5628/16г. на ВРС, по което ищецът се е снабдил със ЗНИ и Изпълнителен лист от 01.06.16г. – л.225 за заплащане на сумата от 115 500 лева, частична главница в размер на 100 000 лева и 15 500лв - неустойка за забава в размер на 1% 4 дневно, за периода от 10.05.16г. до подаване на заявлението на 20.05.2016г., изчислена върху сумата от 155 000 лева ведно със законна лихва и 2 310 лв разноски. По този ИЛ е образувано изп.дело № 493/16г. на ЧСИ С Д – л.230.
В настоящото производство е прието като доказателство по делото Удостоверение изх.№ 2821/3001.23г. на ЧСИ С Д с рег. № 718 на КЧСИ – л.184 по изп.дело № 496/16г., съгласно което на 30.06.16г. на взискателя Д. Д. са преведени 19 391,11лв. Съдът намира, че установеното с това ново писмено доказателство обстоятелство е неотносимо към предмета на настоящия спор.
От заключението на основната ССчЕ – л.432, се установява, че съгласно приложените по делото счетоводни регистри и предоставените от З Ж такива за периода 01.01.16г. – 31.03.16г. в „Агробулс“ ООД са постъпили общо 335 000лв в брой от Д. Д., от които 155 000 лв по процесните договори за паричен заем, отчетени като задължение по счетоводна сметка 151 Получени краткосрочни заеми. Установява се още, че до м.май 2016г. счетоводството на дружеството е водено от управителя и съдружник З Ж – майка на ищеца, а след това – от „МК Акаунт“ ЕООД. В счетоводството на „Агробулс“ ООД, водено от „МК Акаунт“ ЕООД през 2016г. не са отчетени предоставени в брой парични заеми от Д. Д., видно от данните по сметки 151 и 159.
Счетоводният баланс на „Агробулс“ ООД към 31.12.2016г., изготвен въз основа на данните от текущото отчитане, представени подробно в аналитичната оборотна ведомост за 2016г., не съдържа задължения към Д. Д..
След проверка на заключението по приетата СТЕ по т.д. № 1742/17г. на ВОС се установява, че в състава на задълженията към 31.12.2016г. по Алтернативен Счетоводен баланс към 31.12.16г. са включени задължения към кредитора Д. Д. за 663 430,10лв, от които 582 278лв главници и 51 152,10лв лихви, определени на базата на изпълнителни листи, издадени през м.юни 2016г. и описани подробно в исковата молба по настоящото дело.
В заключение, след проверка на текущото счетоводство на „Агробулс“ ООД и на ГФО на дружеството за 2016г., както и на материалите по т.д. № 1742/17г. на ВОС, експертизата не е в съС.ие да потвърди, че парични заеми в размер на 155 000лв са предоставени на „Агробулс“ ООД и дължими на Д. Д..
Заключението на повторната ССчЕ също установи, че предоставените от ищеца Д. Д. заеми са намерили счетоводно отражение в регистрите при 5 ответника на датите на договорите, т.е. – до м.май 16г., когато счетоводството на дружеството е било водено от З Ж. В представения счетоводен регистър на „Агробулс“ ООД за периода 01.01.- 30.06.16г., съставен от „МК Акаунт“ ЕООД, водил счетоводството на дружеството след горепосочената дата, получените краткосрочни заеми от Д. Д. не са намерили счетоводно отражение. Според обяснението на „МК Акаунт“ ЕООД при него не са постъпили данни от предходното счетоводство, при него липсва информация за предоставени заеми от Д. Д. на „Агробулс“ ООД през 2016г.у, предвид на което такива не са счетоводно отразявани. В заключение в.лице приема, че не е налице приемственост при предаване на документацията на дружеството, водена от двете му счетоводства през 2016г., което представлява нарушение на чл.14 от ЗСч и поради което еднозначен отговор на въпроса дали договорите за заем за намерили счетоводно отражение в счетоводството на „Агробулс“ ООСД до м.май 2016г. не може да бъде даден.
В.лице е констатирало още, че ГФО за 2016г. не е гласуван на ОС на съдружниците, поради което е налице отказ от обявяването му в ТР. Съгласно представените от „МК Акаунт“ ЕООД регистри, процесните 16 бр. договора за заем не участват в салдата към 31.12.2016г. по сметките от група 15 Задължения по получени заеми, респ. в счетоводния баланс към тази дата, вкл. и за издадените изпълнителни листи в полза на Д. Д. въз основа на тези договори. За заемите вещото лице е установило наличието на първични счетоводни документи. Издадените срещу „Агробулс“ ООД изпълнителни листи не са намерили отражение в отчета му. Не може да се проследи по отделни аналитични партиди получаването, погасяването и дължимите суми по договорите за заем, в това число по хронология и стойност. При извършване на тези стопански операции не е съблюдавано и изискването на закона /чл.3 от Закона за ограничаване плащанията в брой/, плащането на суми равни или по-големи от 10 000 лева да се извършва само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Като краен резултат в.лице заключава, че не е налице редовност при отчитане и водене отчетността на процесните договори за заем.