Решение № 2755 от 07.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2755 гр. София, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20231100112782 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на В. С. К., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „********* чрез адвокат Д. Т., и съдебен адрес: гр. София, ул. „Х*********, срещу К. П. А., с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр. София, ж.к. „*********9, с която е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК, с който се да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищеца не му дължи сумата в размер на 45 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 12.12.2003г. до окончателното й изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 960 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.07.2013г., издаден въз основа на Присъда №130/ 26.11.2008г. по НОХД № 2161/2004г., по описа на Софийски градски съд, за което е образувано изпълнително дело №990/2015г., по описа на ЧСИ С.Я., поР. погасяване правото на принудително изпълнение в резултат на извършено плащане и опрощаване на вземанията по Споразумение с нотариална заверка на подписите с peг. №9440/2021г., сключено между страните по делото.

Ищецът твърди, че по молба на взискателя К. П. А. от 13.02.2015г. и въз основа на изпълнителен лист от 17.07.2013г., издаден въз основа на Присъда №130/ 26.11.2008г. по НОХД № 2161/2004г., по описа на Софийски градски съд е образувано процесното изпълнително дело №990/2015г., по описа на ЧСИ С.Я..

С процесния изпълнителен лист ищецът В. К. е осъден да заплати солидарно с лицата Т.И.Т. с ЕГН: **********, П.Й. И. с ЕГН:

********** и И.А.М. с ЕГН:********** на ответника К. П. А. сумата в размер на 45 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 12.12.2003г. до окончателното й изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 960 лева.

След период на преговори, на дата 20.12.2021г. между ищеца В. К. и взискателя К.

П. А. е сключено „Споразумение с нотариална заверка на подписите с peг. №9440/2021г.“ на 1 помощник-нотариус Т. Г. по заместване при нотариус В.В., с което страните доброволно уреждат отношенията си по повод на дължимите суми по изпълнителното дело. Съгласно същото ищецът се задължава да заплати на К. А. еднократно сумата в размер на 20 000 лева в деня на подписване на споразумението, като с плащане на сумата последният ще счита задължението на ищеца във връзка с издадения изпълнителен лист и заведеното изпълнително дело №990/ 2015г. за напълно погасено, че вредите са напълно компенсирани и, че ще прекрати изпълнителното дело спрямо него.

Съгласно постигнатото споразумение на 20.12.2021г. ищецът е заплатил уговорената сума по сметка на взискателя К. А., посочена в документа, като последният от своя страна е депозирал молба с вх. №59484/20.12.2021г. за прекратяване на процесното изпълнително дело.

Впоследствие ответникът оттегля депозираната от него молба от дата 20.12.2021г., като производството по изпълнителното дело продължава.

Ищецът твърди, че с процесното споразумение е извършено частично плащане от ищеца на сума от 20 000лв., като е налице опрощаване от ответника на разликата до пълната посочена сума по изпълнителния лист., поР. което е погасено правото на принудително изпълнение на процесния изпълнителен лист.

В законоустановения срок е подаден отговор от К. П. А., с който е изразено становище, че исковата молба е нередовна. При условията на евентуалност оспорва иска по основание, като иска отхвърлянето му като неоснователен. Твърди, че процесното споразумение от 20.12.2021г. е нищожно и не следва да бъде вземано предвид от съда, като факт настъпил след издаване на изпълнителното основание. Твърди, че при подписване на споразумението е договаряно директно с неговия клиент, въпреки че същият е имал упълномощен процесуален представител по изпълнителното производство.

Същото споразумение е нищожно на основание чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД, а именно поР. противоречие на закона: забранено е опрощаване на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които К. А. е претърпял при опита му за умишлено умъртвяване.

Същото споразумение е нищожно на основание чл.26, ал.2, предложение второ от ЗЗД, а именно поР. липса на съгласие: обективираната воля не съответства на действителната такава. Вследствие на мозъчната контузия, която му е била нанесена ответникът не е бил в състояние да ръководи действията си. Ответникът

К. П. А. е с водеща диагноза:Разстройство на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък. Посткомоционен /посттравматичен/ органичен мозъчен синдром.

Същото споразумение е унищожаемо, поР. подписването му при крайна нужда. За лечението си К. А. е теглил кредити, като с оглед дългия период на възстановяване, не е могъл да работи, за да задоволява елементарните си нужди за живот и лечение, поР. което и същият е бил задлъжнял на кредитори, което го е принудило да подпише споразумението при крайна нужда, след като бил подведен от ищеца, че остатъкът от обезщетението му остава дължимо, но ще бъде изплащано на части, с по-малки суми.

Същото споразумение е унищожаемо, поР. измама на ответника да го подпише.

Възразява, че никъде в процесното споразумение няма опрощаване на остатъка, неплатен от ищеца. Твърди, че общата дължима сума по изпълнителния лист е в размер на 2

153 690,74лв.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл.439 ГПК е допустим и следва да се произнесе по същество.

Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Такива новонастъпили факти могат да бъдат давност, прихващане, опрощаване, сливане, новация, делегация, плащане и др., които могат да бъдат релевирани само пред граждански съд, тъй като съдебният изпълнител няма правораздавателни правомощия и не може, в случай на материалноправен спор между страните в изпълнителното производство, да събира доказателства и да извършва преценка дали наистина са настъпили факти с погасителен ефект. В процесния случай ищецът твърди, че са налице частично плащане и опрощаване, които са новонастъпили факти обуславящи процесуалната легитимация на ищеца, като е въпрос по същество дали тези факти са действително осъществени.

По основателността:

С Присъда №130/ 26.11.2008г. по НОХД № 2161/2004г., по описа на Софийски градски, влязла в сила на 01.02.2013г., ищецът В. К. е признат за виновен в това, че на 12.12.2003г., като съизвършител заедно с Т.И.Т., П.Й. И. и И.А.М., е направил опит умишлено да умъртви ответника К. П. А..

Въз основа молба на взискателя К. П. А. от 13.02.2015г. и въз основа на изпълнителен лист от 17.07.2013г., издаден въз основа на Присъда №130/ 26.11.2008г. по НОХД № 2161/2004г., по описа на Софийски градски съд е образувано процесното изпълнително дело №990/2015г., по описа на ЧСИ С.Я., копие от което е приложено като доказателство по делото.

С процесния изпълнителен лист ищецът В. С. К., Т.И.Т., П.Й. И. и И.А.М. са осъдени солидарно да заплатят на ответника К. А. сумата от 45000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2003г. до окончателното плащане, както и сумата от 960лв. разноски по делото.

Видно от „Споразумение с нотариална заверка на подписите с peг. №9440/2021г.“ на помощник-нотариус Т. Г. по заместване при нотариус В.В., от 20.12.2021г., сключено между ищеца В. К. и взискателя К. П. А., находящо се на лист 11 и 12 от делото/, страните доброволно уреждат отношенията си по повод на дължимите суми по изпълнителното дело.

Съгласно същото ищецът се задължава да заплати на К. А. еднократно сумата в размер на 20 000 лева в деня на подписване на споразумението, като с плащане на сумата последният ще счита задължението на ищеца във връзка с издадения изпълнителен лист и заведеното изпълнително дело №990/ 2015г. за напълно погасено, че вредите са напълно компенсирани 3 и, че ще прекрати изпълнителното дело спрямо него.

Видно от вносна бележка от 20.12.2021г. /лист 8 от делото/ ищецът е заплатил уговорената сума от 20 000лв. по сметка на взискателя К. А., посочена в документа.

С молба с вх. №59484/20.12.2021г. ответникът е поискал прекратяване на процесното изпълнително дело.

Впоследствие ответникът оттеглил депозираната от него молба от дата 20.12.2021г., като производството по изпълнителното дело продължава.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна:

Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

За да бъде уважен предявеният иск трябва да се установят всички елементи на фактическия състав на правната норма: 1. / съществуване на изпълнително основание, установяващо вземане срещу ищеца; 2. / образувано изпълнително дело от кредитора срещу длъжника по изпълнителното основание; 3. / новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, които обосновават несъществуване на правото на принудително изпълнение на вземането.

В процесния случай съдът намира, че първите две предпоставки са безспорно установени.

Няма спор, а и то приетите по делото доказателства е видно, че ищецът е превел по банков път сума от 20 000лв. по сметка на взискателя К. А.. Като основание за плащане е посочено процесното споразумение.

Налице е спор относно наличието на споразумение от 20.12.2021г., както и относно неговия правен ефект.

Съгласно Решение № 32 от 30.05.2016г. по т. д. № 95/2015г., т. к., I т. о. на ВКС/, както и посочената в него съдебна практика, опрощаването е договор между кредитора и длъжника, с който кредиторът се отказва от вземането си. Предмет на опрощаване е вземане /задължение/, но не и бъдещо задължение, или правни очаквания. За да настъпи погасителният ефект на опрощаването, между страните следва да бъде постигнато съгласие относно конкретното задължение, определено по основание и размер, което се опрощава.

Предвид горепосочената практика съдът намира, че за да настъпи погасителен ефект на опрощаването не е необходимо в съглашението изрично да се съдържа думата „опрощаване“, като е достатъчно правните последици на съглашението да съвпадат с тези на правния институт по чл.108 ЗЗД. Съдът намира, че принципно споразумение като процесното може да представлява договор за опрощаване доколкото взискателят е заявил, че 4 ще счита задължението на ищеца във връзка с издадения изпълнителен лист и заведеното изпълнително дело №990/ 2015г. за напълно погасено, че вредите са напълно компенсирани и, че няма да претендира плащане на непогасения остатък.

Договорите могат да страдат от различни пороци, водещи до тяхната недействителност. 3аконът разграничава видовете недействителност, като предвижда конкретните основания и последиците на недействителността. В процесния случай ответникът е направил множество възражения за недействителност на процесното споразумение.

Съгласно постоянната и непротиворечива практика на ВКС, намерила израз и в Решение № 51/01.07.2021г. по гр.д.№ 1854/2020г. на ВКС, І Г. О, се допуска възможността с довод или възражение в спорния предмет да се въведе преюдициално правоотношение за недействителност на сделка, от която насрещната страна черпи права.