Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4692 от 27.11.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 1629/2021
Вид
Решение № 4692
Подписан
27.11.2024
В сила
17.03.2026
Състав
Анна Димитрова Дъбова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4692 гр. Пловдив, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330101629 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от „Финансова къща РУМ“ ООД против Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ – с. Първенец осъдителен иск с правно основание чл. 512, ал. 4 ГПК да заплати – в качеството му на солидарно задължено лице, заедно с длъжника Й.М.П. по изп.д. № ........., сумата от 8 884 лв. (след прието с Определение от 24.09.2024 г. изменение на иска на основание чл. 214 ГПК чрез намаляване на неговия размер), представляваща неудържана от страна на ответника – в качеството му на трето задължено лице – работодател на длъжника по изпълнителното производство, сума за периода от 15.01.2018 г. до 15.01.2021 г. по наложен на 15.01.2018 г. запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Й.М.П., получавано при ответника, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 29.01.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че е взискател по ...... с район на действие Окръжен съд – Пловдив, образувано против длъжника Й.М.П.. Твърди, че на 15.01.2018 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до работодателя на длъжника ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – с. Първенец, с което го е уведомил за наложения запор върху трудовото възнаграждение на Й. П.. Твърди, че 1 въпреки изпратените напомнителни съобщения ответникът не е превел никакви суми по наложения запор. Претендира секвестируемия минимум от 300 лв. за периода от 15.01.2018 г. до 15.01.2021 г. Сочи, че поради неизпълнение на задължението на ответника по запора, за последния е възникнала солидарна отговорността с длъжника на основание чл. 512, ал. 4 ГПК. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените в производството разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – с. Първенец е депозира отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че по отношение на трудовото възнаграждение на Й.М.П. е наложен запор, като по силата на запора последното е изплащано по сметката на длъжника, открита при „УниКредит Булбанк“ АД по отношение, на която също е наложен запор.

Сочи, че по сметката на длъжника е преведена сума, която е в по-голям размер от претендираното вземане, и която е в разпореждане на съдебния изпълнител, като няма сведение как постъпилата сума е разпределена от съдебния изпълнител. Поддържа, че е постъпило запорно съобщение за задължение в размер от 5 000 лв. и разноски от 974 лв., като същото е изпратено от .......... Твърди, че решението, по силата на което длъжникът е осъден, е обжалвано и не е влязло в сила. Сочи, че по отношение на ответника е образувано наказателно производство. Поддържа, че по сведение на длъжника по запорираната банкова сметка е налична сума, надвишаваща размера на дълга. По така изложените съображения счита, че кредиторът няма правен интерес за образуване на настоящото производство, тъй като претендираната от последния сума се събира и изплаща от страна на съдебния изпълнител.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 512, ал. 4 ГПК.

При така релевираните твърдения възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. ищецът да е носител на вземане срещу длъжника, за принудителното събиране на което е образувано изпълнително 2 производство, по което ищецът е взискател; 2. по отношение на трудовото възнаграждение на длъжника, получавано при ответника, да е наложен запор;

3. ответникът да е работодател на длъжника; 4. ответникът в качеството му на работодател и трето задължено лице, да не е удържал и превеждал по сметката на съдебния изпълнител, посочената от последния сума, респ. такава в размер на секвестируемия минимум.

Установяване на първите три предпоставки е в тежест на ищеца.

Ответникът, следва при условията на пълното и главно доказване, да установи, че е изпълнил задължението си да удържа и превежда по сметката на съдебния изпълнител сумата пи наложения запор.

Съгласно чл. 512, ал. 4 ГПК лицето, което плати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума солидарно с третото задължено лице.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение № 4/11.03.2019 г. по т. д. № 4/2017 г. ОСГТК, лицето, платило трудовото възнаграждение на длъжника въпреки наложения запор, без да удържи сумата по запора, няма качеството на трето задължено лице, но отговаря лично пред кредитора наред с третото задължено лице /чл. 512, ал. 3 ГПК, сега със ЗИДГПК, ДВ, бр.86/2017 г., чл. 512, ал. 4 ГПК/. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че съгласно чл. 507, ал. 3 ГПК след получаването на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми. В чл. 512, ал. 4 ГПК се урежда видът отговорност - „солидарна" - спрямо взискателя лично, за лицето, което плати трудовото възнаграждение на длъжника, заедно с третото задължено лице. Това обаче може да стане единствено след снабдяване с изпълнителен лист. Неизпълнението на задълженията за пазене не превръща лицето, платило трудовото възнаграждение на длъжника въпреки наложения запор в по-задължено лице от „третото”. Това лице не може да се поставя в понеблагоприятно положение от третото задължено лице.

Предвидената в закона солидарна отговорност на същото лице не му придава качеството на длъжник в изпълнителното производство, тъй като не е обхванато от субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист.

От представените в производството по делото доказателства се 3 установява, че по молба на „Финансова къща РУМ“ ООД от 22.06.2015 г. е образувано изп.д. № ..................... против длъжниците „Даппер“ ЕООД и Й.М.П.. Установява се, че изпълнителното производство е образувано на основание Изпълнителен лист № 5557/15.06.2015 г., издаден на основание Заповед № 3706/15.06.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 6982/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, по силата на който е ряазпоредено длъжниците „Даппер“ ЕООД и Й.М.П. да заплатят солидарно на кредитора „Финансова къща РУМ“ ООД сумата от 5 000 лв. – частично от общо дължима сума в размер от 78 244, 27 лв., по запис на заповед, издаден на 10.08.2012 г. в гр.

Пловдив от Ж. Д. Д. – в качеството му на у. на „Даппер“ ЕООД, с падеж на 10.02.2013 г., плащането на която ценна книга е обезпечена с поръчителство, дадено от Й.М.П., ведно със законна лихва от 10.06.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 974 лв. – разноски по делото, в това число 100 лв. за държавна такса, 4 лв. банкова такса и 870 лв. адвокатско възнаграждение.

В производството по делото е приложено копие от изп. д. № ........................ и район на действие Окръжен съд – Пловдив.

От приложеното изпълнително производство се установява, че последното първоначално е образувано като изп. д. № ..................... с рег. № ... и район на действие Окръжен съд – Пловдив – по молба на взискателя „Финансова къща Рум“ ООД против длъжниците „Даппер“ ЕООД и Й.М.П. на основание Изпълнителен лист № 5557/15.06.2015 г. по ч.гр.д. № 6982/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с който е разпоредено длъжниците „Даппер“ ЕООД и Й.М.П. да заплатят солидарно на кредитора „Финансова къща Рум“ ООД сумата от 5 000 лв. – част от общо дължима сума от 78244, 27 лв. по Запис на заповед, издаден на 10.08.2012 г. в гр. Пловдив от Ж. Д. – в качеството му на у. на „Даппер“ ЕООД, с падеж на 10.02.2013 г., плащането на която ценна книга е обезпечено с поръчителство, дадено от Й.М.П., и законна лихва от 10.06.2015 г. до изплащане на вземането, и сумата от 974 лв. – разноски, в това число 100 лв. за държавна такса, 4 лв. за банкова такса и 870 лв. за адвокатско възнаграждение. Изпълнителният лист е издаден на основание Заповед № 3706/15.06.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6982/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

В хода на изпълнителното производство е осъществена справка за 4 сключени трудови договори с длъжника Й.М.П., от която се установява, че на 01.04.2008 г. последният е започнал работа в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Първенец.

Със запорно съобщение № 5679/02.07.2015 г. по изп.д. № ..................... е наложен запор по отношение на трудовото възнаграждение, получавано от Й.М.П. при работодателя ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Първенец, като в запорното съобщение е посочено, че към датата на неговото изготвяне вземането е в размер на сумата от 7 913, 29 лв. (л. 78 по делото).

Видно от представеното известие за доставяне е, че запорното съобщение е получено от третото задължено лице – ответникът, на 03.07.2015 г. (л. 83 по делото).

Установява се, че на длъжника Й.М.П. е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение, на 31.07.2015 г., като в поканата е посочено, че размерът на задълженията към момента на изпращането й е в размер на сумата от 8 509, 96 лв., като длъжникът е уведомен за осъществените изпълнителни действия – за наложен запор по отношение на трудовото му възнаграждение, запор върху вземания по банкови сметки и възбрана.

По делото е представено уведомление от Районен съд – Пловдив от 11.09.2015 г. по ч.гр.д. № 6982/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което частният съдебен изпълнител е уведомен, че изп.д. № ...... е спряно по силата на закона по отношение на длъжника Й.М.П..

С Разпореждане от 22.07.2016 г. по изп.д. № ..... , постановено по молба на взискателя от 18.07.2016 г., изпълнителното дело е прехвърлено на основание чл. 427, ал. 2 ГПК на ...................., като последното е върнато с придружително писмо от 28.07.2016 г. от ............... на ........., поради липса на законово основание за прехвърляне.

С молба от 29.08.2016 г. от взискателя е направено искане за прехвърляне на изпълнителното дело на ................. и район на действие СГС, като е разпоредено от съдебния изпълнител делото да се изпрати.

С молба от 14.09.2016 г. е направено искане за прехвърляне на делото на ................ и район на действие Окръжен съд – Пловдив.

С Постановление от 14.09.2016 г. ................. и район на действие СГС е продължил изпълнителното производство по изп.д. № ...... под № .... г., като е постановил изп.д. № .... г. да се изпрати по подсъдност на ................ и район на 5 действие Окръжен съд – Пловдив.

С Постановление от 04.10.2016 г. ................ и район на действие Окръжен съд – Пловдив е образувала изпратеното изп.д. № ..... като изп.д. № ..... Постановено е продължаване на действията и са изискани справки.

Видно от постъпилата по изп.д. № ..... . справка НАП за наличие на трудови договори е, че на 01.04.2008 г. длъжникът Й.М.П. е започнал работа в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Първенец. Установява се, че по изп.д. № ...... е изпратено напомнително писмо от 02.11.2016 г. до работодателя на длъжника П. - ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Първенец, в което е посочено, че по изп.д. № ..... . е наложен запор по отношение на трудовото възнаграждение на длъжника, като работодателят е уведомен, че изп.д. № ...... е преобразувано в изп.д. № ...... по описа на ..............., като е посочена банкова сметка на съдебния изпълнител, по която следва да бъде внесена дължимата сума, определена по реда на чл. 446 ГПК. Работодателят е предупреден, че при неизпълнение на запора – носи отговорност по реда на 452, ал. 3 ГПК и чл. 512, ал. 3 ГПК. С писмото е направено искане до работодателя да посочи дали признава вземането и има ли претенции от други лица и наложени запори по други дела. Във връзка с получаване на писмото е приложено известие за доставяне от ЧСИ .., връчено на 29.11.2016 г. – при отказ (л. 321 по делото), като на л. 322 е представено удостоверение от „Български пощи“ АД, че пратката се е върнала като непотърсена.