Решение № 159 от 24.09.2024, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Оряхово, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.В.к.с. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от И.В.к.с. Гражданско дело № 20241460100194 по описа за 2024 година

От „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.“Люлин“ 7, бул.“Д–.Н.“ № 28, ет.2, офис40-46, представлявано от Г.Т.Т.-изп.директор, чрез пълномощника си юр.к.М. К. К. против А. С. Л., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Софрониево, ул.“Х.Д.“ № 34, е предявен иск за приемане за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 1 540.65 лв.

/хиляда петстотин и четиридесет лева и шестдесет и пет ст./ - задължение по Договор за паричен заем № 4276407/30.09.2021 г., , от които главница в размер на 1 497.38 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и седем лева и тридесет и осем ст./, възнаградителна лихва за периода 06.01.2022 г. до 07.07.2022 г. в размер на 43.27 лв. /четиридесет и три лева и двадесет и седем ст./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.11.2023 г. датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 418/14.12.2023 г. по ч.гр.д. № 749/2023 г. на ОРС.

Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски в настоящето и заповедното производство

В исковата молба се твърди, че на 30.09.2021 г. ищеца А. С. Л. в качеството му на заемател, е сключил с „Изи Асет Мениджмънт" АД в качеството му на заемодател, Договор за паричен заем № 4276407, по силата на който „Изи Асет Мениджмънт" АД е предал в собственост на А. С. Л. сумата от 2109.00 лв., а ответникът е задължил да я върне при посочените в Договора условия, а именно - на 20 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 109,81 лв., платими на равни периоди и с падежи, указани изрично в чл. 2, т. 5 от Договора. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер на 10 %, въз основа на който размерът на общо дължимата възнаградителна лихва за срока на Договора възлиза на 87.78 лв.. Общата дължима сума, съгласно чл. 2, т. 7 от Договора, възлиза на сумата от 1

2196,18 лв. Първата дължима вноска е следвало да бъде заплатена на 14.10.2021 г., а последната - на 07.07.2022 г., до която дата цялата дължима по договора сума е следвало да бъде погасена.

Сочи се, че ищецът А. С. Л. не е изпълнявал надлежно задължението си за своевременно заплащане на цялата дължима главница и начислена върху нея възнаградителна лихва, съгласно уговорените в договора падежи. Към датата на подаване на настоящата искова молба заплатената част от главницата възлиза на 611,62 лв., а погасената лихва е в размер на 40,40 лв. Незаплатените суми респективно са в размери както следва неплатена главница - 1497,38 лв. и неплатена възнаградителна лихва - 43,27 лв., видно от Таблица 1. Поради това за „Изи Асет Мениджмънт" АД е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на дължимостта на така посочените суми.

В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв, с който заявява че признава иска изцяло исковата претенция на ищеца и желае съдът да се произнесе с решение при признание на иска.

В съдебно заседание за ищеца редовно призован, не се явява представител. С молба преди откритото съдебно заседание, пълномощника на ищеца ст.юр.к. М. К. е направено искане с оглед признанието на иска от страна на ответника, съдът да постанови решение по чл. 237 ГПК-при признание на иска.

Ответника редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът намира предявеният иск за допустим - предявен е от и против надлежни страни по спора при наличие на положителните процесуални предпоставки за правото на иск и отсъствие на отрицателни такива.

Допустими са и направеното признание на иска и искането на ищеца за постановяване на решение при признание на иска.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. чл.124 ГПК, като с него се цели установяване на вземането на ищеца против ответника за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 418/14.12.2023 г. по ч.гр.д. № 749/2023 г. на ОРС.

Както вече се посочи претенцията на ищеца се признава от ответника, а ищецът иска съдът да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК.

От доказателствата по делото безспорно се установи, че между ищеца и ответника е бил сключен Договор за паричен заем № 4276407/30.09.2021 г., с който му е предоставен кредит в размер на 2 109.00 лв. /две хиляди сто и девет лева.

Съдът, като съобрази становищата на страните, намира, че са налице предпоставките за произнасяне на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ал.1 ГПК, тъй като 2 ответника признава иска, а ищецът чрез пълномощника си, изрично е поискал съдът да се произнесе с решение при признание на иска.

Спазени са изискванията на чл.237 ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, а от друга страна е такова с което страната може да се разпорежда.

Настоящето решение се основава на признанието на иска от страна на ответника по делото. Съдът приема от фактическа и правна страна, че предявеният иск е допустим и основателен, съответно признат от ответника и следва да бъде уважен.

С оглед направеното признание на иска и установеното от фактическа страна а именно: че между страните е бил сключен Договор за паричен заем № 4276407/30.09.2021 г., който не противоречи на морала и закона. Настоящият съдебен състав и с оглед разпоредбата на чл.

237 ал.2 ГПК намира, че не е необходимо да мотивира същото.

На осн. чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски, които възлизат в общ размер на 810.00 лв., които – сумата в размер на 425.00 лв. – адвокатско възнаграждение и платена д.т. в заповедното производство и 385.00 лв. в исковото производство за платени д.т. и адвокатско възнаграждение. Признанието на ответника не е достатъчно, за да бъде освободен от отговорността за разноски, тъй като не са налице кумулативните изисквания на чл. 78, ал.2 от ГПК, а именно с поведението си да не е дал повод за завеждане на иска и да го признава.

Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, Оряховският районен съд РЕШИ:

ПРИЕМА за установено по отношение на А. С. Л., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Софрониево, ул.“Х.Д.“ № 34, че същият дължи на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.“Люлин“ 7, бул.“Д–.Н.“ № 28, ет.2, офис40-46, представлявано от Г.Т.Т.-изп.директор, чрез пълномощника си юр.к.М.

К. К., сумата от 1 540.65 лв. /хиляда петстотин и четиридесет лева и шестдесет и пет ст./ задължение по Договор за паричен заем № 4276407/30.09.2021 г., , от които главница в размер на 1 497.38 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и седем лева и тридесет и осем ст./, възнаградителна лихва за периода 06.01.2022 г. до 07.07.2022 г. в размер на 43.27 лв.

/четиридесет и три лева и двадесет и седем ст./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.11.2023 г. - датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 418/14.12.2023 г. по ч.гр.д. № 749/2023 г. на ОРС.

ОСЪЖДА А. С. Л., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Софрониево, ул.“Х.Д.“ № 34, ДА ЗАПЛАТИ на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.“Люлин“ 7, бул.“Д–.Н.“ № 28, ет.2, офис40-46, 3 представлявано от Г.Т.Т.-изп.директор, чрез пълномощника си юр.к.М. К. К. направените по делото разноски в размер на 810.00 лв., които – сума в размер на 425.00 лв. в заповедното производство и 385.00 лв. в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________

4