Решение № 4754 от 18.07.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4754 гр. София, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20251100501315 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20108932 от 20.11.2023 г., постановено по гр. д. № 21047 по описа за 2021 г. на СРС, 143 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от Р. Н. В. и В. Н.

Г. против Л. Г. М., В. Н.а М., Б. Н. М., Е. К. С., А. М. К., К. М. К., К. М. К. и К. М. К. установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между страните, че Р. Н. В. и В. Н. Г. са собственици при равни квоти от по ½ ид.ч. (една втора) на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, общ. Столична, област София по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-183/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 05.12.2017 г., с адрес на поземления имот гр. София, район Витоша, ул. „П.С.“, с площ от 746 кв.м., трайно предназначение на имота: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10 м/, номер на предходен план: 1041, квартал 1, парцел XIV, при съседи: ***, ***, ***,***, който е идентичен с описания в изпълнителен лист от 15.05.2020 г. по гр.д. № 4312/2001 г. по описа на СРС - Недвижим имот с площ от 746 кв.м., съставляващ имот с пл. № 546, кад. лист 698 по кадастрален план от 1956 г. на Вилна зона „Драгалевци-Киноцентър II част“, одобрен със Заповед № РД-50-0977/16.03.1990 г., по-рано местността „Ридо“, част от парцел XIV, очертан с жълт контур по скицата на вещото лице Х., представляваща неразделна част от решението, по което се изпълнява, при граници : имот пл. № 1003, пл. № 552, пл. № 547 и с част от описаният в Нотариален акт №58/30.06.1971 г, том XVIII, дело 3112/1971 г. парцел- празно място от 1500 кв.м, съставляващо парцел XIV-TK3C от квартал 1 по плана на вилна зона I и II ч. Връзката Киноцентъра - София, като е отхвърлено като неоснователно и искането на основание чл.

537, ал. 2 ГПК съдът да отмени Нотариален акт за възстановено право на собственост върху земеделска земя в реални граници по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ и по наследство № 90, том 1

X /десети/, дело № 1971/1994 година на Нотариус Н. Гарчева при Софийска нотариална служба при Софийски районен съд.

С решение № 20132157 от 12.11.2024 г., постановено по гр.д. № 21047/2021 г. на СРС, 143 състав, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение от 20.11.2023 г., постановено по гр.д. № 21047/2021 г. по описа на СРС, ГО, 143 с-в, като диспозитива на решението да се чете:

Отхвърля като неоснователен предявения иск от Р. Н. В. и В. Н. Г. против Л. Г. М., В.

Н.а М., Б. Н. М., Е. К. С., А. М. К., К. М. К., К. М. К. и К. М. К. установителен иск с права квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се иска съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между страните, че Р. Н. В. и В. Н. Г. са собственици на основание наследствено правоприемство от Н.Б. В. и Р.Р. В.а и на основание давностно владение за период от повече от 10 години, считано от 1971 година, при квоти от по ½ ид.ч. на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София. общ. Столична. обл. София по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18¬3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК. последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 05.12.2017 г., с адрес на поземления имот гр. София, район Витоша, ул. „П.С.“, с площ от 746 кв.м. трайно предназначение на имота: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10 м/. номер на предходен план: 1041, квартал 1, парцел XIV при съседи: ***, ***, ***,***, който е идентичен с описания в изпълнителен лист от 15.05.2020г. по ф.д. № 4312/2001 г. по описа на СРС - недвижим имот с площ от 746 кв.м., съставляващ имот с пл. № 546. кад. лист 698 по кадастрален план от 1956г. на Вилна зона „Драгалевци-Киноцентър" II част, одобрен със Заповед № РД-50-09-77/16.03.1990 г., по-рано м. Ридо, част от парцел XIV, очертан с жълт контур по скицата на вещото лице Х., представляваща неразделна част от решението, по което се изпълнява, при граници: имот пл. № 1003, пл. № 552. пл. № 547 и с част от описаният в Нотариален акт № 58/30.06.1971г, том XVIII. дело 3112/1971 г. парцел-празно място от 1500 кв. м. съставляващо парцел XIV-TK3C от квартал 1 по плана на вилна зона I и II ч. Връзката - Киноцентъра - София, като отхвърля като неоснователно и искането на основание чл. 537, ал. 2 ГПК съдът да отмени нотариален акт за възстановено право на собственост върху земеделска земя в реални граници по чл.10. ал.1 ЗСГТЗЗ и по наследство № 90, том X, дело № 1971/1994 г. на нотариус Н. Гарчева при СНС при СРС.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство – Р. Н. В. и В. Н. Г., подадена чрез адв. В. Т. (пълномощни - л. 43-44 от делото на СРС). Въззивниците поддържат, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Излагат, че от представените доказателства става ясно, че ищците са наследници на починалите Н.Б.

В. (22.11.1987) и Р.Р. В.а (3.9.2016). По време на брака си, на 13.6.1971 г. те закупуват от ТКЗС „Витоша“ празно място с площ от 1500 кв.м – парцел XIV/четиринадесети от квартал първи по плана на вилна зона „I и II – Връзката – Киноцентъра“ в София. В закупения парцел, въз основа на издадено строително разрешение, е построена сграда с застроена площ от 63 кв.м и гараж, като недвижимият имот е идентичен в част с поземления имот с идентификатор *** (741 кв.м.) и е обособен в два имота – един от 775 кв.м. и друг от 741 кв.м. Вече от 1971 г. владението на имота е упражнявано от Н. и Р. В.и, а след смъртта на Н. през 1987 г. неговото стопанисване е поето от доверителите Р. В. и В. Н., които продължават да го владят безпрекословно и явно до настоящия момент. От друга страна, ответниците никога не са влизали във владение на имота или им е бил предоставян достъп. СРС отхвърляйки иска, се е позовал на решение от 21.12.2004 г., което не може да бъде приложено срещу ищците, тъй като те не са били страни по съответното производство.

Освен това, СРС е пренебрегнал доказателствата за трайното, явно и необезпокоявано владение на имота от страна на доверителите – факт, подкрепен от показания на множество свидетели, които документират, че още от 1971 г. имотът е бил ограден, обработван и 2 ползван от семейството В.и, като достъпът до него е бил ограничен с заключена входна врата и мерки за защита. Също така, се оспорват твърденията, че след 2005 г. владението е било доброволно отстъпено, тъй като доказателствата ясно установяват, че доверителите продължават да го стопанисват и да демонстрират намерението си да го държат като своя собственост. Действията на ответниците – включително опитите за осигуряване на достъп чрез изпълнителни производства и предаване на владение чрез предварителен договор за продажба – не могат да се считат за валидни, тъй като те се базират на неправилно интерпретирани решения и факти. В обобщение, доказателственият материал по делото ясно установява, че въззивниците са упражнявали непрекъснато, явно и необезпокоявано владение на спорния недвижим имот от 1971 г., включително и след влизането в сила на решения, които не ги засягат, а твърденията на ответниците за доброволно отстъпено владение са напълно опровергани.

Молят за неговата отмяна и уважаване на предявения иск. Претендират разноски за двете съдебни инстанции, съобразно изхода на спора.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците в първоинстанционното производство, подаден чрез адв. П. Г. (пълномощно л. 70 от делото на СРС). Въззиваемите страни оспорват основателността на съдържащите се във въззивната жалба доводи, като поддържат, че решението на СРС е правилно и законосъобразно и молят да бъде потвърдено. Излагат, че през 1971 г. е продадено от ТКЗС „Витоша – Симеоново“ на Н. В. празно място от 1500 кв.м – парцел XIV-TK3C от квартал 1 по плана на вилна зона I и II („Връзката – Киноцентъра – София“, дело 3112/1971). Съдът установява, че спорното място е част от бивша нива, внесена при образуването на ТКЗС „Драгалевци“, и с решение № 579/11.05.1994 на Общинската поземлена комисия „Драгалевци“ на наследниците на К. К. И. им е възстановено правото на собственост върху част от парцел XIV-546 с площ от 741 кв.м., за която е издаден констативен нотариален акт (дело № 1971/1994). На база заключението на СТЕ съдът установява, че процесният имот е идентичен с тази част и сега е обособен като поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 746 кв.м., намиращ се в гр. София, район Витоша, ул. „П.С.“, с постоянен урбанизиран статут и ниско застрояване. Имотът е нанесен още от 1956 г. в кадастралния план на Вилна зона „Драгалевци-Киноцентър“ II част и е вписан с всички приложими одобрения и решения. СРС разглежда основния спор относно установяването на фактическа власт върху имота от страна на ответниците и правомерността на тяхното владение. В този контекст се отчита, че по решение на СГС по дело № 175/2002 г. (влязло в сила през 2005 г.) наследодателката на ищците, Р. В.а, е признала, че ответниците са собственици чрез реституция на реалната част от парцел XIV-546 (сега ПИ с идентификатор ***), като са им наложени задължения да опразнят и предадат владението на присъдения имот на реституираните собственици. Другата част от имота (ПИ с идентификатор ***), извън реституцията, е застроена с вилна сграда от родителите на ищците и за нея ответниците не имат претенции. Свидетелските показания, дадени след влизането в сила на решението от 2005 г., доказват, че наследодателката Р. В.а доброволно е предала владението на ПИ с идентификатор *** (746 кв.м.) на възстановените собственици, които след това са го владяли и ползвали непрекъснато и необезпокоявано до нейното смърт. Липсата на ограждане не се тълкува като признавателна декларация за права на ищците, а като акт на добросъседство, който не подлежи на правна защита като владелческо действие. Съдът разглежда и действията по вписване на делба (2008 г.), искове за преминаване през чужд имот (12.03.2020 г.) и предварителния договор за продажба от 04.03.2020 г., които водят до конфликт за отграничаване на границите между обособените имоти. Въпреки това, доказателственият материал показва, че през целия разглеждан период (от 17.01.2005 г. до 14.04.2021 г.) ищците не са демонстрирали явно и трайно владение, необходимо за придобивна давност, а споровете се възникват едва след смъртта на Р. В.а. СРС също така потвърждава, че законът по чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ не позволява на придобивачите от ТКЗС да се позовават на придобивна давност за имот от 1500 кв.м. Всички обжалвани доводи за неправилно интерпретиране на свидетелските показания са отхвърлени, като съдът е дал вяра на едната група свидетели, които доказват свободния 3 достъп и ползването на имота до 2016 г., а твърденията на ищците за установено владение са признати за недоказани. В заключение, СРС основателно отхвърля твърденията, че ищците са придобили собствеността върху спорния имот чрез наследяване, тъй като техните наследници не са били собственици, както и че владението им не е демонстрирало необходимата яснота и непрекъснатост спрямо ответниците.

Молят съда да остави без уважение въззивната жалба. Претендират разноски.

Срещу решението № 20132157 от 12.11.2024 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство – Р. Н. В. и В. Н. Г., подадена чрез адв. В. Т., с която молят съда да отмени двете първоинстанционни решения по изложени в предходната въззивна жалба съображения.