Решение № 81 от 23.01.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Варна, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Владислав П. Великов като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20233110203100 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Мавродилиеви“ ЕООД, ЕИК 204189244, със седалище и адрес на управление гр.Варна, против НП № 03-2300176/15.03.2023год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушаване нормата на чл. 63, ал.2 от КТ.

В жалбата си въззивникът твърди, че не е съгласен с така издаденото НП, че същото е незаконосъобразно и е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Отделено от това сочи, че в НП липсвали мотиви досежно размера на наложеното наказание което било в размер на минималния. Моли НП да бъде отменено, а алтернативно да бъде намален размера на на наложеното наказание до минималния предвиден в закона.

В съдено заседание за въззивното дружество, редовно призовано, представител не се явява.

Процес. представител на въззиваемата страна във фаза по същество заявява, че оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като прави и възражение за прекомерност ако от отсрещната страна е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на 1 съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 23.01.2023год. между въззивното дружество като работодател и св.

А. Е. Ц. като работник – строителство бил сключен ТД № 00141/23.01.2023год. Съгласно договора св. Ц. трябвало да постъпи на работа на същата дата 23.01.2023год..

На същата дата от страна на въззивното дружество било изпратено и уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ до НАП досежно сключения ТД като завереното от НАП копие било връчено на св. Ц. на същата дата. По указание на работодателя си св. Ц. не започнала работа на датата на която било посочено в ТД – 23.01.2023год.. На следващия ден (24.01.2023год.) от страна на въззивника било изпратено ново уведомление до ТД на НАП за заличаване на ТД сключен със св. Ц.. ТД обаче не бил прекратен.

На 03.02.2023год. св. Ц. била повикана на работа от въззивното дружество като същата била изпратена да полага труд в х-л „Адмирал“ в к.к.“Златни пясъци“, където се извършвали строителни дейности.

На същата дата около 11:00ч. служители на Дирекция „ИТ“, сред които свидетелите Д. Д. и М. М., Варна извършили проверка по работни места в хотел „Адмирал“ в к.к. „Златни пясъци“ – гр.Варна. Проверката била по сигнал, че на обекта се наемали лица без трудови договори. При влизането си в обекта проверяващите възприели множество работници да полагат труд като една от работничките, която боядисвала, била св. Ц.. На установените работници в това число и на св. Ц., били предоставени декларации по чл. 402 от КТ. В декларацията си св. Ц. посочила, че работи за въззивното дружество като строителен работник от 03.02.2023год. с работно време от 08:00ч. до 17:00ч., че има сключен трудов договор и уговорено трудово възнаграждение в размер на 780лв., че почива в събота и неделя и по 1 час в рамките на работния ден, както и че е получил заверено копие от уведомление и екземпляр от ТД.

В последствие в хода на документалната проверка и след като се запознала с декларацията попълнена от св. Ц. както и с представените от въззивното дружество документи - ТД № 00141/23.01.2023год. сключен между „Мавродилиеви“ ООД като работодател и А. Е. Ц. като работник – строителство, както и две справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.

62, ал.5 от КТ, св. Д. констатирал, че ТД е бил регистриран в ТД на НАП на 23.01.2023год., но на 24.01.2023год. е бил заличен като Ц. е била допусната до работа на 02.03.2023год. без да е било изпратено ново уведомление за регистрация на ТД в НАП. При тези факти св. Д. приела, че въззивното 2 дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ, тъй като на 03.02.2023год., като работодател е допуснало до работа А. Е. Ц.

ЕГН ****, да полага труд в негова полза, изпълнявайки трудовите функции на „работник строителство“ в хотел „Адмирал“ в к.к. „Златни пясъци“ – да извършва специализирани строителни дейности, преди да й е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ заверено от ТД на НАП Варна.

За това нарушение на 28.02.2023год. св. Д. съставила срещу въззивното дружество АУАН № 03-2300176, който бил подписан, предявен и връчен на единия от представляващите дружеството – П.И., без възражения.

Такива в писмен вид не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН и на 15.03.2023год., въз основа акта, АНО издал атакуваното НП ***, като е възприел изцяло констатациите описани в него, приел е че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ и му е наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 3000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ.

В съдебно заседание като свидетели са разпитани актосъставителката Д.

Д. и свидетелката вписана в акта М. М. – Ж., които в показанията си възпроизвеждат възприятията констатациите отразени в акта с нужната конкретика.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дала и св. А.

Ц., която сочи, че е имала подписан ТД с въззивника, но не е започнала веднага работа, че първият й работен ден е бил в деня на проверката.

Като писмени доказателства към АНП са приложени АУАН, декларация по чл. 402 от КТ изходяща от А. Е. Ц., ТД № 00141/23.01.2023год., 2бр. справки за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ, искане на основание чл. 62, ал.4 от КТ, 2бр. пълномощни, както и Заповед № 30693/15.08.2022год. на ИД на ИА „ГИТ“.

Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на всички събрани по делото доказателства ,както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание съдът, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане.

При извършена служебна проверка на представените по делото акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление 3 съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова разпоредба като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Както в АУАН така и в НП изчерпателно са посочени и доказателства в подкрепа на адм. наказателното обвинение. Действително в НП не са посочени отегчаващи съответно смекчаващи отговорността обстоятелства взети предвид при определяне размера на санкцията каквото изискване е предвидено в нормата на чл. 57, ал.1 т. 8 от ЗАНН. Горното обаче не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не води по никакъв начин до нарушаване правото на защита на въззивника, в частност не го лишава от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен и при какви приети за установени факти.

Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила съдът не констатира.

Въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, тъй като като работодател на 03.02.2023год. е допуснало до работа А. Е. Ц. / работник строителство /, преди да й предостави документ по ал. 1 на същия член (копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП).

В тази насока са всички събрани по делото доказателства като с особена важност сред тях са показанията на св. Ц., ТД № 0014/23.01.2023год, както уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ изх.№ 03388233010108/24-.01.2023год..

Видно от посочените доказателства ТД сключен със св. Ц. е бил заличен от въззивника още на следващия ден след пописването му, а Ц. е започнала работа на 03.02.2023год. без де а е било подадено ново уведомление до НАП за регистриране на договора, съответно без такова уведомление да е й е било връчено. Вярно е, че в деня на подписване на ТД въззивника е изпратил до НАП уведомление и връчил заверено такова на св. Ц.. Доколкото обаче същата не е започнала да изпълнява трудови функции, а уведомлението за сключен ТД е било заличено в НАП по инициатива на въззивника още на следващия ден (именно той е подал уведомление за заличаване на предходното уведомление за наличен ТД) каквото уведомление съобразно Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда се подава само когато работникът или служителят не постъпи на работа в уговорения срок, каквито са и доказателствата по настоящото дело, то преди започването на работа на св. Ц. на 03.02.2023год. въззивникът е следвало да подаде ново уведомление до НАП и съответно да връчи заверено такова от НАП на същата, ако и ТД не е бил прекратен.

4

В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл. 414, ал.3 от КТ като е наложил на въззивното дружество адм. наказание имуществена санкция в размер над минималния предвиден в закона - 3000лв..

Като отчете, че в НП липсват каквито и да било мотиви досежно размера на наложеното наказание от една страна и от друга като отчете, че нарушението е първо за въззивника предвид липсата на данни за противното, прецени, че така наложеното наказание е завишено. Счете, че в случая дори наказание наложено в минимален размер би постигнало целите на адм.наказания предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което и прецени, че следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание имуществена санкция от 3000лв. на 1500лв.

Доколкото в КТ е налице специална разпоредба изключваща приложението на чл. 28 от ЗАНН за това нарушение – нормата на чл. 415в от КТ съдът не дължи коментар по този въпрос, но намира за нужно да отбележи, че това становище е последователно застъпвано в практиката на съдилищата в това число и такава със задължителен характер - Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на ВАС по т. д. № 7/2010 г. Съгласно цитираното ТР специалният състав по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. В случай на "маловажни" нарушения, установени п о чл.

415в

КТ не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание – имуществена санкция, но в многократно по–нисък размер. В случая втората алинея на посочения текст (чл. 415в, ал.2 от КТ) изрично изключва възможността да бъдат квалифицирани като маловажни нарушенията на чл.61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 и следователно тежестта на нарушението в тази насока не следва да се обсъжда. В горната насока е налице и достатъчно константна практика на Адм.Съд - Варна - Решение № 195 от 22.02.2022г. по к. а. н. д. № 25/2022г.; Решение № 182 от 21.02.2022г. по к. а. н. д. № 2685/2021г.; Решение № 427 от 6.04.2022г. по к. а. н. д. № 273/2022г. Решение № 257 от 4.03.2022г. по к. а. н. д. № 183/2022 г. Решение № 503 от 20.04.2021г. по к. а. н. д. № 320/2021г. и мн.др.