Присъда № 25 от 17.02.2026, Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 25/17.02.2026 година по НОХД № 444/2025 година по описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с който срещу подсъдимия М. А. /M A/, роден на ********** г. в гр. Халеб, Сирия, гражданин на Сирия, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, с адрес: гр.

Халеб, Сирия, без документи за самоличност, е повдигнато обвинение в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 07.05.2024 година, в района на гранична пирамида №272, находяща се в землището на село Лесово, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия, с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкриване на обективната истина по делото и правото му на защита в настоящото производство е надлежно обезпечено, посредством участието на назначения му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия М. А. /M A/ обвинение като намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.279, ал.1 от НК и за същото му бъде наложено наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, като при определяне на наказанието съдът вземе предвид от една страна високата степен на обществена опасност на деянието, а от друга страна чистото съдебно минало на подсъдимия и пълните му самопризнания, спомагащи за разкриването на обективната истина. Конкретно предлаганото от прокурора наказание е една година лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено за срок от три години, ведно с глоба в размер на 255.65 евро.

Служебният защитник на подсъдимия - адв. С. Г. от АК – Ямбол в хода на съдебните прения изразява становище обвинението да е доказано. Моли съдът да определи наказание на подзащитния й при условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдим по делото е пълнолетният М. А. /M A/, роден на ********** г. в гр.

Халеб, Сирия, гражданин на Сирия, с основно образование, с адрес в гр. Халеб, Сирия.

Подсъдимият от около седем години преди м.май 2024 година живеел в република Турция. В началото на 2024 година подсъдимият решил да замине за Федерална република Германия при свои роднини, не по установения ред. Във връзка с това си решение подсъдимия се свързал с неустановени по делото лица, които срещу парично възнаграждение се ангажирА. да помогнат на подсъдимия да се придвижи до република Сърбия, като част от пътя му към Федерална република Германия, като влезе и преминава през Република България, без знанието и разрешението на българските гранични власти.

В изпълнение на договореното около 02 – 03 май 2024 година, подсъдимия заедно с други осем мъже, също имащи намерени да влязат в република България не по установения от закона начин, пристигнал в гр. Одрин, република Турция.

1

На 06.05.2024 година подсъдимия заедно с другите осем мъже и двама водачи бил придвижен в близост до българо – турската граница. През нощта на 06.05.2024 година срещу 07.05.2024 година групата нощувала в гората в близост до турско - българската граница. На 07.05.2024 година водачите на групата срязА. оградата на възпрепятстващото съоръжения на турско - българската граница в района на 272 гранична пирамида, в землището на с. Лесово, обл.Ямбол с метална ножица и направили отвор във възпрепятстващото съоръжение. След това подсъдимия минал през образувА.я се отвор във възпрепятстващото съоръжение и по този начин на 07.05.2024 година влязъл от република Турция в република България. ОстанА.те лица от групата и двамата им водачи влезли на територията на страната ни по идентичен начин по същото време. След влизането си в страната ни подсъдимия и останА.те лица от групата, водени от двамата водачи, продължили движението си към вътрешността на страната, движейки се към определено място на пътя между селата Лесово и Мелница, от където трябвало да ги вземе автомобил и ги извози.

След пристигането им на предварително определеното място на пътя между селата Лесово и Мелница, община Елхово, подсъдимия и осемте му спътника се насочили към автомобила, водачът на който ги чакал, за да ги транспортира. По същото време били забелязани от свидетеля Д. В. В. – служител на ГПУ-Елхово при РДГП – Елхово, който изпълнявал служебните си задължения по граничен контрол, извършвайки обход и проверка по пътя Мелница - Лесово за нарушения свързани с нелегалната миграция. Свидетеля В. на място пристъпил към извършването на полицейска проверка на лицата. При същата се установило, че никое от лицата, вкл. подсъдими не притежава документи удостоверяващи разрешение за влизане в република България, а също и никое от лицата, вкл. подсъдимия, не носел лични документи.

След установяването им, подсъдимия и останА.те осем лица от групата с която се движел, без водачите им, били задържани в ГПУ - Елхово.

Във връзка със случая на 07.05.2024 г., свидетелят И. М. А. – служител на ГПУЕлхово при РДГП-Елхово, старши полицай, извършил проверка на възпрепятстващото съоръжение на българо - турската граница, при която установил мястото на влизане на групата, в която бил подсъдимия, а именно в района на 272 гранична пирамида, в землището на с. Лесово, община Елхово, обл.Ямбол.

От приложената по делото справка за съД.ст на подсъдимия се установява, че подсъдимият М. А. /M A/, не е осъждан.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите Д. В. В. и И. М. А., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с останА.те доказателства, същите съдържат твърдения относно времето и механизма на извършване на деянието, както и относно формата на вината, поради което и доколкото не се опровергават от останалата доказателствена съвкупност съдът ги цени с доверие. Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с останА.те доказателства, дадени са от лица незаинтересовани от изхода на делото, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни.

Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими към мястото, времето и механизма на осъществяване на престъпното деяние, както и към действията на подсъдимия след влизането му в република България. Писмените доказателствени източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се 2 кредитират от съда.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият М. А. /M A/ е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 07.05.2024 година, в района на гранична пирамида №272, находяща се в землището на село Лесово, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

НА.це е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимият М. А. /M A/ е осъществил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля В.. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница, индиция, за което е и мястото и начина, по който същият е влязъл на територията на Република България. Подсъдимия е съзнавал, че влиза в страната ни без знанието на граничните власти и без съответното изискуемо се по закон разрешение, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира крайната си цел - да достигне територията на трета държава преминавайки през Република България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Не са нА.це доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му по произход – Сирийската Арабска република, или в държавата от която осъществява фактическото си преминаване в страната ни, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Напротив поведението на подсъдимия след влизането му в страната ни свидетелства за намерението му да избегне полицейска проверка и да се укрива, и това поведение е несъвместимо с поведението което подсъдимия би имал, ако търсеше убежище или закрила. Неносенето на документи за самоличност също свидетелства за намерението на подсъдимия да се укрива.

Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия М. А. /M A/ за виновен в престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.

За престъплението, в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет 3 хиляди лева.

При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид като отегчаващо вината му обстоятелство обществена опасност на деянието, която е висока.

Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът отчете добросъвестното му процесуално поведение в хода на досъдебното производство, спомагащо за разкриване на обективната истина по делото, чистото му съдебно минало и мотивите му за извършване на деянието, а именно намирането на по – добри условия на живот.

При тези фактически констатации и при нА.чието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът, приемайки че и най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко на извършеното от подсъдимия престъпление определи наказание на последния при условията на чл.55 от НК, а именно лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предвиден от закона предел, а именно - пет месеца лишаване от свобода и глоба в полза на държавата в размер на 255.65 евро.