Решение № 192 от 02.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Пловдив, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова при участието на секретаря Боряна Д. Козова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20245300900012 по описа за 2024 година

Обективно кумулативно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.

429, ал. 3 от КЗ.

Подадена е искова молба от С. В. Д., с ЕГН **********, с адрес в **, действащ чрез процесуалния си представител адв. М. М. против “Застрахователно дружество Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482.

Ищецът твърди, че на 26.02.2019 г., около 19:00 часа в гр. Пловдив, на кръстовището между бул. “България“ и ул. “Дилянка“, при управление на л.а.

“Ситроен“, модел С5, с рег. №**, водачът З. Д. З. предприел завой надясно от бул. “България“ към ул. “Дилянка“, не реагирал своевременно с намаляване на скоростта и/или спиране, за да пропусне движещия се насрещно и направо по велосипедната алея С. Д., поради което настъпил сблъсък върху разположената на платното за движение велоалея, като непосредствено преди настъпване на сблъсъка последният бил достигнал около средата на платното за движение на ул. “Дилянка“, а водачът на лекия автомобил имал пряка видимост към Д.. При настъпилото пътно-транспортно произшествие на ищеца били причинени счупване на тялото /диафиза/ на тибията, закрито фрактура диафизис тибия декстра. Д. постъпил по спешност в Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ “Свети Георги“ ЕАД. Освен фрактурата, били налице кръвонасядания, охлузвания и отоци и по левия долен крайник. В болницата били направени множество изследвания, като престоят там продължил една седмица, през която на ищеца било извършено закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, тибия и фибула и му бил поставен гипсов крачол. При последващ контролен преглед било 1 установено, че костта не може да се възстанови без остеосинтеза, поради което на 15.03.2019 г. Д. отново бил приет в болница и му било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибула и фибула.

Престоят в болницата продължил 7 дни, назначено му било съответно лечение с медикаменти. По време на възстановителния период ищецът провеждал амбулаторна физиотерапия, а впоследствие бил насочен към хоспитализационна такава, поради което на 24.06.2019 г. постъпил в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина към МБАЛ “Централ хоспитал“ ООД, където провел кинезитерапия и електролечение. Въпреки че състоянието му бавно се подобрявало, към онзи момент ищецът се придвижвал с помощни средства, носил ортеза, а походката му била затруднена. Имал оток, ограничени и болезнени движения, мускулен дисбаланс. Посочено е още, че на 14.07.2020 г. С. Д. постъпил в МБАЛ “Св.

Каридад“ с цел отстраняване от костта на имплантирани уреди – тибия и фибула. Периодът на възстановяване бил придружен с множество физически болки, неудобства и дискомфорт, емоционален и психически стрес.

Настъпили промени в ежедневието на ищеца, свързано с активен спорт и подготовка за спортни мероприятия, участието му като доброволец в **, както и с негови хобита и социален живот. След настъпване на ПТП ищецът прекарвал възстановителния си период от поне 3-4 месеца на легло, бил зависим от родителите си при ежедневните дейности вкъщи, не можел да се занимава с нито една от предишните си учебни, спортни или доброволчески дейности. Изпитвал силни болки и дискомфорт вследствие на претърпяната травма и извършените оперативни интервенции, както и болки от застояване в гърба и глутеуса. Изпитвал страх, че може да не се възстанови напълно от травмата и бил емоционално потиснат от обстоятелството, че ако не успее да се възстанови достатъчно добре, може да отложи или да се откаже от заминаването си за ** и използването на спечелената вече стипендия.

На следващо място, посочено е в исковата молба, че към датата на настъпване на ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. Ситроен, модел С5, с рег. №** била застрахована с договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен между ответното дружество и собственика на лекия автомобил.

По-нататък в исковата молба се твърди, че на 31.08.2023 г. Д. отправил писмена молба до застрахователното дружество с искане за определяне и изплащане на обезщетение по доброволен ред, като към датата на депозиране на исковата молба последният не бил получил плащане от застрахователя.

По отношение на водача на процесния автомобил било налице влязло в сила Решение № 394/19.10.2023 година по въззивно административно наказателно дело № 2043/2023 година по описа на 2-ри състав на Окръжен съд - гр. Пловдив, с което подсъдимият З. Д. З. бил признат за виновен в това, че при управление на моторно превозно средство лек автомобил с марка Ситроен, модел С5, с per. № **, е нарушил правилата за движение по пътищата и с това по непредпазливост причинил на ищеца средна телесна 2 повреда, изразяваща се в счупване на големия пищял на дясната подбедрица в средната му част, наложило наместване и имобилизация, довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 50 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания вследствие на преживения инцидент, както и сумата от 1985.85 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени прегледи за специалисти, изследвания, лечение и медикаменти, описани подробно в исковата молба, ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от датата на получаване от ответника на застрахователната претенция до окончателното изплащане на сумите. Претендира сторени в производството разноски.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗД “БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1407, р-н “Лозенец“, бул. “Джейм Баучер“ №87, представлявано от изпълнителния директор С.С.П., действащи чрез адв. М. Г. депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище, че предявените искове са допустими, но оспорва предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди по размер.

Не оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка относно настъпилото ПТП и участниците в него, както и че при пътния инцидент е пострадал ищецът. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на ПТП по отношение на процесния лек автомобил, управляван от З. З.. Навежда твърдения, че е налице съпричиняване при настъпването на ПТП. Твърди, че ищецът се е движил в нарушение на ЗДвП, като е управлявал МПС по велоалея, без да има правото да прави това. Управляваният от ищеца лонгборд “WOWGO“ бил с електрическо задвижване – с наличен електромотор, задвижващ се с батерии – с електрически двигател. Към момента на настъпване на процесното ПТП не бил уреден статутът на това средство за придвижване и съобразно даденото в закона определение в нормата на пар. 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, същото представлявало моторно превозно средство. Тази му природа поставяла изискване към Д. да съобразява поведението си, както другите водачи на МПС, да се движи по платното за движение – в случая по южната пътна половина на бул. “България“, посока запад-изток, а не по велоалеята, северно от лентата за движение на водача на МПС. Твърди, че скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от З., е била в рамките на разрешената за движение в населеното място и за конкретния пътен участък – до 50 км/ч, в населено място. За процесния пътен участък не съществувала никаква особеност в атмосферните и пътни условия, т.е. скорост от порядъка на 28 км/ч се явявала, както разрешена от закона, така и съобразена с него. Навежда твърдения, че с оглед конкретното поведение на ищеца, който приближавайки кръстовището ускорил скоростта си до 16 км.ч., и при скорост на лекия автомобил под 28 км/ч, сблъсъкът с лонгбордиста бил неизбежен. В случая опасната зона за спиране на лекия автомобил „Ситроен”, управляван от 3 делинквента, била 15.30 метра. Опасността от пресечна точка между лекия автомобил и лонгборда настъпила в момента, в който автомобилът започнал да се отклонява за извършване на маневра надясно и постепенно направленията на двамата водачи започнали да се пресичат. С внезапното изскачане на моторното превозно средство лонгборд от велоалеята на кръстовището, което следвало да се движи по южната част на платното за движение, управлявано от ищеца Д. с около 15 км/ч, без механизъм за ефективно спиране, липсата на отличаващи го светлоотразителна жилетка и светлинен сигнал, присъщи за ППС, движещи се по всяка велоалея, както и настъпилата вече тъмна част от денонощието, макар с налично изкуствено осветление - безспорно било съпричинило ПТП еднакво с поведението на делинквента, тъй като лишило последния от възможността да възприеме своевременно лонгбордиста. Счита, че при посочените обстоятелства конкретният принос на ищеца бил в размер на 50 %, с който следва да се намали определеното за справедливо обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от него увреждания. Оспорва и размера на предявения иск, както и това, че всички твърдени телесни и душевни увреди са намерили реално и обективно отражение при ищеца. Счита, че адекватно обезщетение за получените травматични увреждания е сумата от 40 000 лева предвид данните от представената медицинска документация, която след редуциране на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се определи на 20 000 лева. Оспорва и иска за имуществени вреди, като твърди, че не всички имуществени вреди са в пряка връзка с процесния пътен инцидент, а част от тях са направени по желания на ищеца, без да е имало необходимост от тях.

В срок и на основание чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва направеното от ответника възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

С депозирания на осн. чл. 373 от ГПК отговор ответното дружество заявява, че поддържа оспорването на предявените обективно съединени искове, както и възражението си за съпричиняване.

Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.

380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.

496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

4

В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран, но без удовлетворителен за ищеца резултат. Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.

Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“.

Следователно предмет на установяване в настоящия процес са следните материалноправни предпоставки: деликт и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.

На страните е указано, че обстоятелствата относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца - предмет на влязлата в сила присъда/решение по образуваното по случая НОХД/НАХД, не се нуждаят от доказване, а и не подлежат на пререшаване от гражданския съд. Изрично се признава от ответника и обстоятелството, че към момента на настъпване на процесното ПТП – 26.02.2019 г., е налице валидно застрахователно правоотношение между виновния за произшествието водач и ответното застрахователно дружество.