Решение № 7172 от 26.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7172 гр. София, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20251100512570 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника ЗД „Бул Инс“ АД срещу постановление от 13.08.2025 г. по изпълнително дело № 20258500400623 по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850, с което е отказано намаляването на приетите в изпълнителното производство разноски, представляващи адвокатски хонорар в полза на взискателите по изпълнителното дело до размер на 200 лв.

Жалбоподателят поддържа от една страна, че доказателства за заплащане на претендираното от взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение не били представени, а от друга, че същото било завишено, тъй като не било съобразено с фактическата и правна сложност на делото, а също и не бил отчетен фактът, че от страна на процесуалния представител на взискателя не били извършени действия с цел удовлетворяване на процесното вземане освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело. Сочи, че предвид направеното на основание чл. 78, ал. 5 ГПК възражение, адвокатското възнаграждение следва да се начисли в минимален размер съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащо в размер на 200 лв. Сочи, че подал възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение, но съдебният изпълнител отказал да го намали. Жалбоподателят намира за неприложима разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1, доколкото взискателят единствено е подал молба за образуване на изпълнително дело.

1

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата от страна на процесуалния предствител на взискателя адв. Н.Х.. Същата представя доказателства за регистрация по ДДС.

В мотивите си във връзка с обжалваното действие ЧСИ Б. излага съображения, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Изпълнително дело № 20258500400623 по описа на ЧСИ Б., рег. № 850 в регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба вх. № 11756/07.08.2025 г., подадена от Н.Д. чрез адв. Х. срещу ЗД „Бул Инс“ АД за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя сума в размер на 30846.63 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, държавна такса от 5 лв., съгласно изпълнителен лист от 06.08.025 г. На съдебния изпълнител е възложено да наложи запор върху сметките на длъжника.

Представен е изпълнителен лист от 06.08.2025 г., издаден от Окръжен съд, град Търговище въз основа на решение № 50 от 28.08.2025 г. по т. дело № 41/2023 г., видно от който длъжникът е осъден да заплати на взискателя 30846.63 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, държавна такса от 5 лв.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя и адв. Х. с предмет процесуално представителство по изпълнително дело, като е договорено възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

По делото е изготвена, изпратена и получена на 11.08.2025 г. от длъжника покана за доброволно изпълнение, с която на длъжника се дава двуседмичен срок да изпълни доброволно задължението си.

По делото е постъпило възражение от длъжника, с което, позовавайки се на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и на конкретиката по изпълнителното дело, длъжникът е поискал намаляване на размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв.

С обжалваното в настоящото производство разпореждане от 13.08.2025 г. на ЧСИ Б., обективирано в съобщение от същата дата, възражението на длъжника по изпълнителното дело срещу адвокатското възнаграждение е отхвърлено.

Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

2

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата срещу постановлението на съдебния изпълнител в частта, с която е отказано намаляването на разноските за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение до посочения от длъжника размер, е основателна.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I „Общи правила“. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК.

Според последната, разноските от изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК.

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесното изпълняемо право е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.

.

По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя като разноски адвокатско възнаграждение настоящият състав на съда намира следното:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителния процес – Определение № 403/01.112.2004 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не обвързан от предвиденото в (§) 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

По процесното изпълнително дело първоначално претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на 3982 лева, като с обжалваното разпореждане /постановление/ е отказано същото да бъде намалено. С депозиране на частната жалба срещу отказа на съдебния изпълнител да намали разноските, длъжникът по изпълнителното 3 дело цели намаляването им до сумата от 200 лв., като счита, че само тази сума е дължима по посочените във въззивната жалба съображения.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалните представители на взискателите не са извършили други действия, насочени към удовлетворяване на процесното вземане, като В молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен способ за изпълнение.

С оглед изложеното и съобразявайки проведеното в т. 1 и т. 2 на чл. 10 НМРАВ разграничение относно различния обем извършени действия по изпълнителното дело от страна на процесуалния представител на взискателя, респ. необходимостта от извършване на тези действия, насочени към реализиране на вземането, вземайки предвид етапа, на който производството по делото се намира и процесуалното развитие на същото, съдът намира, че дължимо в случая е възнаграждението по т. 1 на чл. 10 от Наредбата в размер на 200 лева за подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Доколкото в настоящото производство се представят доказателства за регистрация на адв. Х. по ДДС, сlедва да се начислят 40 лв. върху определеното адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и съдът намира, че са налице предпоставките за намаляване на определеното от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение до посочения от длъжника размер, но с включени 40 лв. ДДС.

По разноските за настоящото производство:

Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебноделоводни разноски в настоящото производство е основателно за сумата от 75 лв.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 13.08.2025 г., по изпълнително дело № № 20258500400623 по описа на ЧСИ Б., рег. № 850, обективирано в съобщение от същата дата, с което е отказал 4 да намали определеното в полза на взискателя Н.Д. адвокатско възнаграждение за сумата над 240 лв. с ДДС, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал.5 ГПК, дължимото от ЗД „Бул Инс“ АД ЕИК 831830482, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнително дело № 20258500400623 по описа на ЧСИ Б., рег. № 850, от 3982 лв. на 240 лв. с ДДС.

О С Ъ Ж Д А Н.Н.Д., ЕГН ********, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД ЕИК

831830482,сумата от 75 лв. разноски в настоящото производство на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5