Решение № 95 от 02.07.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Враца, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. И.а

Членове:

Ана Б. Ангелова-Методиева

Евгени Б. Ангелов при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова в присъствието на прокурора К. Н. И. като разгледа докладваното от Веселка Ц. И.а Частно наказателно дело № 20241400200423 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 32 вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/ и е образувано въз основа на изпратено искане за признаване на решение на несъдебен орган на Република Австрия, а именно Решение № PLS2-V-23 126050/3 от 01.12.2023 г., влязло в сила на 27.01.2024 г., постановено от Областна администрация Санкт Пьолтен (St.Pölten), Република Австрия. Със същото е наложена финансова санкция – глоба в размер на 90 евро /деветдесет евро/ и 5 /пет/ евро разноски в административното производство, за извършено от българския гражданин Н. Б. В. от с. ***, обл. Враца, ***, роден на ***, нарушение на правилата за движение по пътищата на Република Австрия. Решението е придружено с удостоверение, издадено в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изменено с рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета.

В съдебно заседание представителят на ОП – Враца заявява, че липсват основания да бъде отказано признаването на решението на органа на Република Австрия за налагане на финансова санкция, поради което настоява същото да бъде признато и изпратено на НАП за изпълнение.

Засегнатото лице Н. В., редовно призовано, не се явява и не взема становище по 1 направеното искане. Делото е разгледано в негово отсъствие на основание чл. 16, ал. 2 ЗПИИАКОРНФС.

Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено следното:

Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова санкция е такова по чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПИИАКОРНФС, а именно издаден от несъдебен орган и влязъл в сила в държава – членка на Европейския съюз акт за налагане на задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата на територията на Република Австрия.

Този акт е придружен съгласно изискванията на чл. 4 и чл. 5 ЗПИИРКОРНФС от удостоверение по образец съгласно приложение № 2 към закона и в изпълнение на чл.

4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Удостоверението е издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава-Областна администрация Санкт Пьолтен, Република Австрия, който е удостоверил и неговото съдържание. От съдържанието на удостоверението е видно, че съдържа всички предвидени реквизити.

За извършеното от засегнатото лице административно нарушение на правилата за движение в Република Австрия, а именно при управление на МПС превишил скоростта на движение с 26 км/ч, при разрешена максимална скорост от 80 км/ч, не се изисква двойна наказуемост съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИАКОРНФС /макар че същото съставлява административно нарушение и по българското законодателство/.

Засегнатото лице е с местоживеене в с. ***, общ.Оряхово, обл. Враца, поради което съгласно чл. 31, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд – гр. Враца.

Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл. 35 ЗПИИАКОРНФС основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по образец и както по-горе бе посочено, съдът приема, че то отговаря на изискванията за форма и съдържание /чл. 35, т. 1 от закона/. Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансова санкция /чл. 35, т. 2 от закона/. Решението не се отнася за деяние, подсъдно на българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската държава по смисъла на чл. 4 от ЗАНН, поради което не следва да се обсъжда въпросът за евентуално изтекла давност по българското законодателство /чл. 35, т. 3 от закона/. Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо /чл. 35, т. 4 от закона/. Решението не се 2 отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния /чл. 35, т. 5 от закона/. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро /чл. 35, т. 6 от закона/ – същата е в общ размер на 95 евро с левова равностойност 185.80 лева по фиксирания курс на БНБ 1.95583 лв. за 1 евро.

Решението е по отношение на физическо лице, което е административнонаказателно отговорно /чл. 35, т. 8 от закона/. Производството е било писмено и лицето е уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока за обжалване на решението /чл. 35, т. 9 от закона/, от което право не се е възползвало, видно от изричната отметка в б. "з", т. 3.3 на удостоверението. В удостоверението изрично е посочено, че решението е било изпратено по пощата и връчено на лицето лично на 12.01.2024 г., както и че лицето е било уведомено, съгласно законодателството на издаващата държава, за правото на обжалване или ново разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния акт, както и е било уведомено за сроковете за обжалване, но лицето не е поискало повторно разглеждане или обжалване в предвидения срок /чл. 35, т. 10, б. „в” от закона/.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че искането за признаване и изпълнение на решението на несъдебен орган на Република Австрия против лицето Н. В. за наложена финансова санкция следва да бъде уважено. Левовата равностойност на финансовата санкция от 95 евро е 185.80 български лева съобразно официалния курс на БНБ към датата на постановяване на решението, чието признаване и изпълнение се иска – 01.12.2023 г., а именно 1.95583 лева за 1 евро.

За признаване на решението и изпращането му на компетентния български орган за изпълнение следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата държава, а именно – Областна администрация Санкт Пьолтен, Република Австрия, а копие от уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.

При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИАКОРНФС, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № PLS2-V-23 126050/3 от 01.12.2023 г., влязло в сила на 27.01.2024 г., постановено от Областна администрация Санкт Пьолтен /St.Pölten/, Република Австрия, с което на Н. Б. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. ***, общ. Оряхово, обл. Враца, ***, е наложена финансова санкция в общ размер на 3

95 /деветдесет и пет/ евро, от които глоба в размер на 90 /деветдесет/ евро и 5 /пет/ евро разноски в административното производство, с левова равностойност 185.80 лева /сто осемдесет и пет лева и осемдесет стотинки/, за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата в Република Австрия.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – гр. София, като обжалването не спира изпълнението.

ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение на ТД на НАПофис Враца за изпълнение.

ДА СЕ УКАЖЕ на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИАКОРНФС.

ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентният орган на издаващата държаваОбластна администрация Санкт Пьолтен /St.Pölten/, Република Австрия, за признаването на Решението за налагане на финансова санкция и изпращането му на компетентния орган за изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава, а съгласно чл. 13, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС разноските са за сметка на Република България като изпълняваща държава.

КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4