Решение № 18 от 08.01.2020, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№18/8.1.2020г.

Година 2020 Град Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и трети състав

На втори декември

Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

Съдия Даниела Михайлова

Секретар Пламен Пламенов като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 3143 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „В.“ ООД, представлявано от Д.Ж.А. , против Наказателно постановление № 03-009786 / 23.05.2018г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ В.” ООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5 000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл.

414 ал.3 от КТ.

С жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено нарушението, както и с липсата на проверка на спорните обстоятелства.Оспорва се и компетентността на издателя на постановлението. Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението като нищожно, а в условията на евентуалност- отмяната му като незаконосъобразно.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв. Костадин Димитров отново пледира постановлението да бъде отменено, като счита че е налице маловажен случай или наложената санкция да бъде намалена до минималния предвиден в закона размер.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява упълномощен представител, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното наказателно постановление.Твърди се, че нарушението описано в постановлението безспорно е доказано с оглед на събраните доказателства.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На

02.05.2018г. , след 12,30ч. св.К.Д. и св.М.Д.-*** , в изпълнение на служебните си задължения извършили проверка във винарна „Дарзалас“, намираща се в гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ № 13, стопанисвана от „В.“ ООД.

Заведението работело и имало клиенти.Св.Д. и св.Д. извършили проверка по работните места на служителите и установили, че в кухнята се намира св. Д. А..Тя се намирала на мивката, била с престилка и миела чинии.В кухнята била и св.М.М., която работела като главен готвач в заведението.Служителите на Д“ИТ“ раздали на всички декларации, като св.А. вписала в своята, че работи за „В.“ ООД от 02.05.2018г., че мие чинии, че няма сключен трудов или граждански договор, респективно че не е получила копие от трудов договор.Тя посочила, че е отишла да занесе лекарства на М.а и помогнала за измиването на чиниите. . Служителите на Д”ИТ”-Варна насрочили и допълнителна документална проверка.При нея се установило, че между „ В.“ ООД и св.А. няма сключен трудов договор. За резултатите от проверката бил изготвен Протокол № ПР 1815023/17.05.2018г.

Поради това на 14.05.2018г. против „В.”

ООД бил съставен акт за установяване на нарушение, в който било посочено че дружеството в качеството на работодател на 02.05.2018г. е допуснало Д.А. да изпълнява трудови функции като „ миячка“ с определено работно място - винарна „Дарзалас“ , определено работно време от 12.00ч. до 13.30ч. и уговорено възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.62 ал.1 и чл.1 ал.2 от КТ.При предявяването на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, административно – наказващият орган издал наказателно постановление № 03 – 009786 / 23.05.2018г. , с което изцяло възприел фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 и наложил на

„ В.” ООД наказание “Имуществена санкция” в размер на

5 000 лв. на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ.

В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани К.Д.-актосъставител и М. Д.- свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви.Свидетелките бяха категорични, че лично са възприели как жената е миела чинии в кухнята и е имала престилка.Съдът допусна до разпит и св.Д. А., както и св.М. М.-готвач в заведението, чиито показания също кредитира.От тях се установи, че св.А. е отишла във винарната да търси работа и е била допусната в кухнята да мие чинии , когато контролните органи са дошли на проверка.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по селото писмени и гласни доказателства, както и от писмените доказателства по административно-наказателната преписка , които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок.

Наказателното постановление № 03-009786 / 23.05.2018г. е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Варна на основание чл.416 ал.5 от КТ и съгласно Заповед №

3-0071/12.01.2010г. на Изпълнителния Директор на ИА „ГИТ“, приложена по делото.От нейното съдържание се установява, че Директорите на дирекции „ИТ“ имат право на основание чл.6 ал.5 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ , да издават наказателни постановления по актове, съставени от инспектори от Д „ИТ“.С оглед на това и съдът приема, че постановлението е издадено от компетентен орган, поради което и възраженията в жалбата в тази насока са неоснователни. Постановлението е издадено в шестмесечния преклузивен срок , като в него са посочени и доказателствата по преписката.Същото съдържа всички минимално изискуеми от закона реквизити.Нарушението е описано с необходимата конкретика, като наказанието е индивидуализирано.Съдът констатира, че първото име на св.А. неправилно е изписано като „Д.“ вместо „Д.“ в акта и постановлението. Това обаче не би могло да се приеме за съществено нарушение, доколкото самоличността на лицето е безспорно установена и същото бе разпитано в хода на съдебното следствие. При предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били депозирани възражения, съдържащи спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване по смисъла на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. От събраните по делото доказателства- показанията на св. Д., св.Д., от части от показанията на св.А. и от тези на св.М., както и от съдържанието на приложената по преписката декларация на св.А., по безспорен начин се установява, че на 02.05.2018г. свидетелката е изпълнявала трудови функции като миячка във винарна

„Дарзалас“ в полза на „В.“ ООД без да е имало сключен трудов договор между страните.В хода на съдебното следствие св.Д. и св.Д. са категорични, че жената се е намирала в кухнята, имала е престилка и е миела чинии.На свой ред св.М. потвърждава, че е допуснала св.А. да мие чинии , като й е дала престилка, за да не си изцапа дрехите, с които е била.Тази свидетелка сочи още, че е имала намерение да даде храна на жената, за това че е измила чиниите.Самата св.А. не отрича, че е отишла да търси почасова работа именно като миячка и че се е намирала на мивката, но заявява, че е била там за да измие чаша, в която да налее вода на готвачката, която пък трябвало да приеме лекарства.Тези нейни твърдения се опровергават от останалите доказателства по делото, включително и от показанията на св.М., която лично я е допуснала до работа. Поради това и съдът намира , че правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.Тези норми сочат, че трудовият договор се сключва между работника и работодателя в писмена форма и преди постъпването на работа.В случая безспорно е, че от страна на „ В.” ООД тези задължения не са били изпълнени.

Правилно наказващият орган е приел, че в случая отношенията между св.А. и „В.” ООД са между „ работник” и „работодател” , като дружеството безспорно има качеството „работодател”, тъй като се явява лице което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

Правилно е била ангажирана отговорността на „ В.” ООД в качеството му на работодател. чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.

Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в” от КТ, доколкото нарушенията на чл.62 ал.1 и чл.61 ал.1 от КТ независимо от тяхното отстраняване , не са маловажни съгласно чл.415 „в” ал.2 от КТ, а и в случая няма доказателства конкретното нарушение да е било отстранено. С оглед обективните характеристики на самото нарушение пък съдът счита, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, доколкото неговата обществена опасност не е по-ниска от останалите нарушения от този вид.

Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.3 от КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл. чл.62 ал.1 и чл.61 ал.1 от КТ , каквото имаме в настоящият случай.Наказващият орган е наложил на „ В.” ООД „ имуществена санкция” в размер на 5 000лв.Съдът обаче намира, че това наказание е завишено като размер, доколкото липсват доказателства дружеството да е допускало и други нарушения на КТ, за които да са му били налагани санкции.Безспорно е, че в хода на извършената проверка са констатирани нарушения на различни законови разпоредби, но по делото няма данни работодателя да е бил санкциониран с влезли в сила постановления за тях и то към датата на извършване на настоящото нарушение.Поради това съдът намира, че следва да намали размера на наложената санкция от 5 000лв. на 1 500лв. , в минималния предвиден в закона размер, като счита че това наказание е съответно на извършеното нарушение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-009786 / 23.05.2018г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ В.” ООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5 000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл.

414 ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция” от 5 000лв. на 1 500лв./ хиляда и петстотин лева/ .

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: