Решение № 5644 от 12.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5644 гр. София, 12.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20241100504568 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 224870/09.08.2023г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. И.М., срещу Решение № 12952/22.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 27370/2022 г. по описа на СРС, 65 с-в, в частта му, в която съдът е отхвърлил предявените от „Топлофикация София” ЕАД, против Т. Б. Ф. и Г. Б. Г. искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.86 от ЗЗД за заплащане на главница за доставена топлинна енергия, за предоставена услуга дялово разпределение за процесните периоди, както и за мораторна лихва върху главниците за разликата над присъдените от първоинстанционния съд суми до пълните претендирани размери.

В жалбата се излага единствено становище за неправилност на извода на първоинстанционния съд относно начисленото потребление за битово-горещо водоснабдяване на база 1 брой потребители, като се посочва, че същият противоречи на събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове – да бъдат уважени в цялост.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 289242/17.10.2023 г. от въззиваемите Т. Б. Ф. и Г. Б. Г., чрез адв. Р. Р., с който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и се 1 моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендират разноски.

Решение № 12952/22.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 27370/2022 г. по описа на СРС, 65 с-в, в частта му, в която Т. Б. Ф. и Г. Б. Г. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД посочените в диспозитива на съдебния акт суми, като необжалвано, е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. чл. 149 ЗЕ за заплащане стойността на потребена топлинна енергия е обусловена от наличието на следните предпоставки: съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и сочените за потребители лица, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувачите на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; доставка на топлинна енергия до процесния имот през процесния период; неизпълнение на насрещното задължение на ответниците за заплащане на дължимата за потреблението цена в претендираните размери.

Оплакванията, направени с въззивната жалба, за порочност на първоинстанционния съдебен акт, се отнасят единствено до начисляването на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване по реда на чл. 69, ал. 2, т.

2 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, действала до 24.03.2020 г., респ. чл.69,ал.2,т.2 от Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването, в сила от 12.03.2020 г. Настоящият въззивен съдебен 2 състав намира същите за неоснователни по следните съображения:

С исковата молба е представен списък за броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда на блок на бул. „******** вх. IV, и списък на етажните собственици, където под № 3 е записан наследодателят на ответниците – Б. Г. Б.. Не е посочен брой на ползвателите.

Постъпили са по делото и писмени доказателства от третото лицепомагач на страната на ищеца „ПМУ Инженеринг”ООД – справка за използвана топлинна енергия за процесния период, в която е посочено, че месечният разход на топла вода е определен на база 5 броя лица; двустранно подписани протоколи за отчет на уреди за процесния период, както и договор за извършване на услугата дялово разпределение, сключен между ищеца и третото лице-помагач.

Пред първоинстанционния съд е прието заключение на съдебнотехническата експертиза, което настоящият въззивен съдебен състав кредитира като обосновано и компетентно изготвено. В него вещото лице е посочило, че през процесния период третото лице-помагач „ПМУ Инженеринг”ООД е извършвало дяловото разпределение на ТЕ в блока след отчет на уредите за дяловото разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. Вещото лице е отбелязало, че уредите в имота са отчетени за процесния период, като са попълнени документи за главен отчет. Отразено е, че в процесното жилище е имало 4 монтирани отоплителни тела, както и че е ползвана топла вода, но поради липса на водомер, разходът е изчислен на база 5 броя потребители при норма 140л. на потребител на денонощие съгласно чл. 69 от горепосочената наредба.

При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е заявило, че при изготвяне на заключението не са предоставени документи за 5 броя потребители.

Служебното начисляване на 140 литра потребление за БГВ за един обитател и за едно денонощие е нормативно установено правило, предвидено в чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, действала до 24.03.2020 г., респ. в чл.69,ал.2,т.2 от Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването, в сила от 12.03.2020 г., според което изразходваното количество гореща вода от отделните потребители се определя по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за отчитане - при норма за разход на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на потребление.

Съгласно трайната съдебна практика последицата от правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес е, че за съда е осъществено само онова фактическо твърдение, което той може да приеме за безспорно установено въз основа на събраните по делото доказателства. По силата чл. 154 ГПК всяка от страните следва да проведе пълно главно доказване относно обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като извлича изгодни за себе си правни последици. По правилата 3 на гражданския процес, главното доказване (онова, за което страната носи доказателствена тежест) трябва да бъде винаги пълно: да създаде абсолютна достоверност - сигурно убеждение на съда в истинността или неистиннността на съответното фактическо твърдение; само насрещното доказване може да се задоволи да бъде непълно. Ако страната не се справи с доказателствената тежест, дори да съществува вероятност, но не и несъмненост, то в резултат на последиците от разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този факт или обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи настъпването му, съответно се е осъществило, ако трябва да се установи липсата му – така Решение № 80/03.05.2018 г., постановено по гр.дело № 2560/2017 г., IV Г.О. на ВКС.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства не се установява, че през процесния период в имота е имало 5 броя потребители.

Напротив, от представените от ищеца списъци на етажните собственици в сградата, се установява, че потребител през процесния период е бил единствено наследодателят на ответниците Б. Г. Б.. Следователно правилно първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай разходът за топла вода следва да бъде изчислен на база 1 брой потребител по реда на чл. 69, ал.

2, т. 2 от Наредбата за топлоснабдяването.

Във въззивната жалба не са изложени други оплаквания за порочност на обжалваното решение, по които въззивният съд да дължи произнасяне.

Предвид съвпадението в крайните изводи на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение, в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

Предвид възприетото от настоящия въззивен съдебен състав становище за неоснователност на подадената въззивна жалба право на разноски имат въззиваемите страни Т. Б. Ф. и Г. Б. Г.. Същите са претендирали в тяхна полза да бъде присъдена сумата от общо 600,00 лв. – адвокатско възнаграждение.

Настоящият въззивен съдебен състав намира релевираното от насрещната страна възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно, доколкото размерът на адвокатското възнаграждение се явява съобразен с посоченото в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.

Водим от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12952/22.07.2023 г., постановено по гр.д.

№ 27370/2022 г. по описа на СРС, 65 с-в, в обжалваната част, включително и в частта на разноските.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 да заплати на 4

Т. Б. Ф., ЕГН ********** и Г. Б. Г., ЕГН ********** сумата от 600 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

Решение № 12952/22.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 27370/2022 г. по описа на СРС, 65 с-в, като необжалвано е влязло в сила в останалата част.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на въззивника: „ПМУ Инженеринг”ООД.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5