Присъда № 100 от 19.04.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 1775/2022
- Вид
- Присъда № 100
- Подписан
- 19.04.2023
- В сила
- 08.07.2024
- Състав
- Валентин Пушевски
Цитирани разпоредби
- чл. 198, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 215, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 247, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 297, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 100, постановена на 19.04.2023 г. по НОХД № 1775 по описа на Районен съд – Варна за 2022 г.
Производството по НОХД № 1775 по описа на Районен съд – Варна за 2022 г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 297 по описа за 2021 г. на Трето РУ към ОД на МВР гр.
Варна срещу обв. П. П. П., с ЕГН: **********, с адрес: *** и срещу обв. М. В.
И., с ЕГН: **********, с адрес: ***.
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс. П. за това, че на 02.03.2021 г. в гр. Варна, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон „Самсунг Галакси ЕС 10“, ведно със СИМ карта на стойност 1 013, 65 лева (хиляда и тринадесет лева и шестдесет и пет стотинки) и гумен протектор за мобилен телефон на стойност 33, 25 лева (тридесет и три лева и двадесет и пет стотинки), всички вещи на обща стойност 1 046, 90 лева (хиляда четиридесет и шест лева и деветдесет стотинки) от владението на Г.
Г. Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс. И. за това, че на 02.03.2021 г. в гр. Варна, с цел да набави за себе си имотна облага, придобил чужда движима вещ – мобилен телефон „Самсунг Галакси ЕС 10“, ведно със СИМ карта на стойност 1 013, 65 лева (хиляда и тринадесет лева и шестдесет и пет стотинки), собственост на Г. Г. Д., з акойто знаел, че е придобит от другиго – от П. П. П., чрез престъпление грабеж (чл. 198, ал. 1 от НК) – престъпление по чл. 215, ал. 1 от НК.
С протоколно определение от 21.07.2022 г., постановено по НОХД № 1775 по описа на Районен съд – Варна за 2022 г. е одобрено споразумение по силата на което подс. П. П. П. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за това, че на 02.03.2021 г. в гр. Варна, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон „Самсунг Галакси ЕС 10“, ведно със СИМ карта на стойност 1 013, 65 лева (хиляда и тринадесет лева и шестдесет и пет стотинки) и гумен протектор за мобилен телефон на стойност 33, 25 лева (тридесет и три лева и двадесет и пет стотинки), всички вещи на обща стойност 1 046, 90 лева (хиляда четиридесет и шест лева и деветдесет стотинки) от владението на Г. Г. Д., с намерение противозаконно да ги 1 присвои, като употребил за това сила – престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение бе отложено с изпитателен срок от три години, на основание и по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения по време на проведеното на 19.04.2023 г. открито съдебно заседание по НОХД № 1775 по описа на Районен съд – Варна за 2022 г., представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа възведеното обвинение спрямо подс. И., намирайки, че от събраните в хода на наказателното производство доказателства категорично се установява авторството на деянието и неговата субективна, и обективна съставомерност. Представителят на държавното обвинение поставя акцент в своята пледоария върху деянието, извършено от подс. П., което представлява престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК и върху обстоятелството, че подс. И. е бил пряк свидетел на изпълнителното деяние на престъплението, извършено от подс. П. и прекрасно е съзнавал, че отнетата от св. Г. Г. Д. вещ е отнета, чрез сила и престъпни действия. Според представителя на Прокуратурата наличните гласни доказателства, събрани в хода на наказателното прозиводство, са достатъчни да установяват, че подс. И. е придобил собствеността именно на инкриминираната вещ, отнета чрез престъпление от владението св. Д., като престъплението е извършено от подс. И. с пряк умисъл. Поради гореизложените съображения, представителят на Варненската районна прокуратура предлага на съда да признае за виновен подс. И. в извършване на престъпление по чл. 215, ал. 1 от НК, като му наложи минимално по размер наказание „лишаване от свобода“, чието изпълнение да бъде отложено с 3 – годишен изпитателен срок, предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Упълномощеният защитник на подс. И. – адв. Г. А. от АК – Варна счита обвинението срещу неговия подзащитен за недоказано, поради което и пледиара съдът да постанови оправдателна присъда. Адв. А. поставя акцент в своята пледоария върху липсвата на субективна страна на деянието, доколкото според него липсват доказателства, че подс. И. е знаел, че мобилния телефон, който е закупил от подс. Пенос е именно същата тази инкриминирана вещ – предмет на престъпното посегателство с правна квалификация чл. 198, ал. 1 от НК, за което подс. П. бе признат за виновен в настоящото съдебно производство.
2
Подс. М. В. И. се присъединява към становището ан своя защитник, като в предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума пред съда, подс. И. моли за справедливо решение.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Малко след полунощ на 02.03.2021 г. подс. М. В. И. се намирал в апартамент, обитаван от св. В. С. С., находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост“, жилищен блок № 114, вх. 3, където заедно със своите приятели св. П. Й. Й., св. Й. И. Р., св. Д. Н. М. и самият домакин св. В. С. С. консумирали алкохолни напитки.
В един момент, св. П. Й. Й. и св. Й. И. Р. напуснали апартамента и слезли пред жилищния блок, като възнамерявали да отидат до близка закусвалня, за да си закупят закуски.
В същото време в пространството пред жилищен блок № 114 в ж.к.
„Младост“, подс. П. П. П. нанасял последователни удари в тялото на частния обвинител Г. Г. Д..
Св. Й. и св. Р. видели, че подс. П. нанася удари на частния обвинител Д., като св. Р. се обадил по телефона на св. М. и го уведомил, че пред жилищния блок се случва побой, като го помолил да слезе пред жилищната сграда, тъй като има възможност да познава двамата души.
Св. М., подс. И. и св. С. веднага слезли пред жилищния блок и започнали да наблюдават пряко действията на подс. П. и частния обвинител Д., като същевременно подс. П. продължавал да нанася удари на частния обинител Д., крещал срещу него на висок глас и го ругаел.
Частният обвинител Д. молел подс. П. да спре да го удря, но подс. П. продължил да нанася удари, като разпоредил на частния обвинител да му даде мобилния телефон „Самсунг Галакси ЕС 10“, който имал.
Лишен от възможността да се съпротивлява повече, вследствие на нанесените му многобройни удари, притеснен и уплашен да не би ударите да продължат и надявайки се побоя спрямо него да бъде преустановен, частният обвинител Д. подал мобилния си телефон „Самсунг Галакси ЕС 10“ на подс.
П., който го взел и установил свое владение върху него.
Самият мобилен телефон бил с поставена в него СИМ карта и 3 разполагал с черен гумен протектор.
След като взел мобилния телефон, подс. П. махнал гумения му протектор и го изхвърлил.
След това подс. П. се заговорил със св. М., св. С. и подс. И., като заедно с тях се качил до апартамента, обитаван от св. С., където св. М., св. С., подс.
И. и подс. П. продължили да консумират алкохолни напитки.
Малко по – късно в жилището се върнали св. Й. и св. Р., като тогава подс. П. показал пред свидетелите и подс. И. отнетия със сила от частния обвинител мобилен телефон „Самсунг Галакси ЕС 10“ и го предложил за продан.
Подс. И. проявил интерес да закупи инкриминираната вещ, въпреки, че съзнавал, че телефона е чужда собственост – собственост на частния обвинител Д. и е придобит от подс. П. чрез извършване на престъпление – грабеж.
Подс. И. разгледал мобилния телефон, харесал го и решил да го закупи от подс. П., като заплатил за него поисканата от подс. П. цена в размер на 200 лева, след което подс. И. установил свое владение върху инкриминираната вещ.
По отношение на доказателствата.
Фактическата обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните събрани в хода на наказателното производство доказателства: показанията на св. Д. Н. М., дадени в хода на съдебното следствие, вкл. показанията дадени в хода на разследването по досъдебното производство, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4 вр. с чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК; показанията на св. Й. И. Р., дадени в хода на съдебното следствие, вкл. показанията дадени в хода на разследването по досъдебното прозиводство, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4 вр. с чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на св. П. Й.
Й., показанията на св. В. С. С.; справката за съдимост на подс. М. В. И., изготвена от бюро „Съдимост“ към Районен съд Варна.
На първо място, още преди да пристъпи към събраните в хода на съдебното следствие доказателства, настоящият съдебен състав би искал да подчертае, че е обвързан от протоколно определение от 21.07.2022 г., постановено по НОХД № 1775 по описа на Районен съд – Варна за 2022 г., с 4 което бе одобрено споразумение по силата на което подс. П. П. П. бе признат за виновен по повдигнатото му обвинение за това, че на 02.03.2021 г. в гр.
Варна, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон „Самсунг Галакси ЕС 10“, ведно със СИМ карта на стойност 1 013, 65 лева (хиляда и тринадесет лева и шестдесет и пет стотинки) и гумен протектор за мобилен телефон на стойност 33, 25 лева (тридесет и три лева и двадесет и пет стотинки), всички вещи на обща стойност 1 046, 90 лева (хиляда четиридесет и шест лева и деветдесет стотинки) от владението на Г. Г. Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, като му бе наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение бе отложено с изпитателен срок от три години, на основание и по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.
Обвързан е в степен, че деянието, извършено от подсъдимия П. в ранните часове на 02.03.2021 г. пред жилищен блок № 114 в ж.к. „Младост“ в гр. Варна представлява престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК. Ето защо всички възражения на защитата на подс. И., че частният обвинител Д. сам и по своя воля е предоставил владението на инкриминираната вещ на подс. П. няма как да бъдат обсъждани и взети под внимание.
В крайна сметка в съдебното заседание на 13.07.2022 г., проведено по НОХД № 1775 по описа на Районен съд – Варна за 2022 г., адв. Г. А. и подс.
М. В. И. дадоха изрично съгласие, подс. П. да сключи споразумение с Прокуратурата, поради което и същите няма как да претендират впоследствие, че едва ли не деянието, извършено от подс. П. не представлява престъпление. По – скоро, ако линията им на защита беше в тази посока, същите разполагаха с процесуална възможност да не дават съгласие за сключване на споразумение.
С това уточнение, съдът би желал да анализира събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства.
Безспорно е, че след като е извършил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК, подс. П. се е качил в апартамента, обитаван от св. С., където заедно със св. С., св. М. и подс. И. са продължили да консумират алкохолни напитки. Малко – по – късно в жилището са се върнали св. Р. и св. Й., които са се присъединили към компанията от млади мъже.
5
Всички разпитани свидетели са категорични, че в един момент подс. П. е извадил мобилен телефон и го е предложил за продан.
Според съда са налице достатъчно доказателства, че подс. П. е предложил за продажба абсолютно същия телефон, чието владение противозаконно е придобил, извършвайки грабеж спрямо частния обивнител и са налице достатъчно доказателства, че подс. И. е съзнавал това обстоятелство.
На първо място това са показанията на св. Р., които съдът кредитира като последователни, логични и подкрепени от останалите събрани в хода на наказателното производство гласни доказателства. Самият св. Р. през цялото време на своя разпит говореше за един единствен телефон, а именно за този, който е бил отнет от частния обвинител Д. – „Телефонът вече беше в апартамента и от П. разбрах, че той го е взел от пострадалия, защото пострадалия му дължал голяма сума пари. Мисля, че телефонът беше марка „Самсунг“. М. купи от П. телефона“
Св. Р. допълва в своите показания, че: „Когато П. показа телефона в апартамента, го предложи на всички на масата. Каза „Ще го дам на по – ниска цена, отколкото струва…“ „М. прояви интерес към телефона, огледа го.“.