Решение № 19264 от 25.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19264 гр. София, 25.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ******** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ******** Гражданско дело № 20231110101497 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1/ искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „****.“чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на ***, вписано в Търговския регистър на *** под номер 01-10-****, да заплати на С. Г. С. сумата от 26 322.11 лева, представляваща неизплатена част от брутно трудово възнаграждение за периода от 01.12.2019г. до 09.12.2022г. по силата на сключен между страните трудов договор от 01.02.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.01.2023г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 3689.83 лева, представляваща обезщетение за забава върху това трудово възнаграждение за периода от 10.01.2020г. до 10.01.2023г.; сумата от 9531.16 лева (след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на размера му), представляваща неизплатена част от брутно трудово възнаграждение за периода от м. 01.2020г. до м. 11.2022г. за дните, през които в този период ищцата е ползвала платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.01.2023г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 1707.83 лева (след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на размера му), представляваща обезщетение за забава върху това възнаграждение за периода от 10.02.2020г. до 10.01.2023г., сумата от 990.85 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за труд, положен на официални празници за времето от 01.12.2019г. до 09.12.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.01.2023г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 118.20 лева, представляваща обезщетение за забава върху това възнаграждение за периода от 10.02.2020г. до 10.01.2023г.;

2/ иск с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ за осъждане на „****.“- чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на ***, вписано в Търговския регистър на *** под номер 01-10-****, да заплати на С. Г. С. сумата от 37 327.02 лева (след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на размера му), представляваща командировъчни пари, дължими й за осъществени от нея в периода от 01.12.2019г. до 1

09.12.2022г. международни полети, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.01.2023г. до окончателно изплащане на задължението;

3/ иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на „****.“- чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на ***, вписано в Търговския регистър на *** под номер 01-10-****, да заплати на С. Г. С. сумата от 22 783.48 лева (след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на размера му), представляваща неизплатена част от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.01.2023г. до окончателно изплащане на задължението;

4/ иск с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ за обявяване за недействителна клаузата на чл. 5, б. „б“ от сключения между страните трудов договор от 01.02.2010г., в частта й, съгласно която „сумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б и работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори“, поради противоречието й с нормите на чл. 242 КТ, чл. 247 КТ във вр. с чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, евентуално поради заобикалянето на закона, в частност на посочените разпоредби.

Ищцата С. Г. С. твърди, че в периода от 01.02.2010г. до 09.12.2022г. била страна по трудово правоотношение с ответното дружество- „****.“- чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на ***, респ. с негов праводател, като съдържанието на същото било уредено чрез сключения помежду им трудов договор от 01.02.2010г., изменен последователно с анекси от 29.12.2017г., 09.02.2018г. и от 29.04.2022г. в частта, касаеща заеманата от ищцата длъжност, както и следващото й се възнаграждение. Така, с трудовия договор било уговорено С. С. да заема длъжността „*****“, а считано от 21.06.2010г.- длъжността „****“, за което съгласно договора й се следвала брутна заплата в размер на 3500.00 евро годишно, платима на 12 равни месечни вноски ежемесечно в зависимост от броя на дейстително отработените при работодателя месеци, която сума включвала: брутна основна заплата от 2204.00 евро, брутна еднократна сума от 175 евро годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове на работа, или в почивен ден, в съответствие с чл. 143 КТ, брутна еднократна сума от 350 евро годишно за часовете, през които се полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или служителят е извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване, брутна еднократна сума от 525 евро годишно за работните часове по време на следобедни и нощни смени, както и брутна еднократна сума от 246 евро годишно за прослужено време. Наред с брутната заплата била уговорена и дължостта на т. нар. „*****“, които се следвали за всеки сектор (полет) след втория за един ден, като възнаграждението за един сектор било 10 евро бруто, а след 21.06.2010г.- 12 евро бруто. Изяснява, че съгласно уговореното в договора възнаграждението за първия и втория сектор за деня се считало включено в размера на основната брутна заплата, която уговорка според ищцата е недействителна поради противоречието й с нормите на чл. 242 КТ, чл. 247 КТ във вр. с чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, евентуално – поради заобикалянето на посочените разпоредби. С трудовия договор работодателят поел задължение да заплаща на ищцата за времето на изпълнение на международни полети и допълнителни командировъчни по смисъла на раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в размери, допълнително установени с изрична заповед на работодателя. Падежът на задължението за заплащане на заплатата на служителя бил 10-о число от месеца, следващ текущия месец. По силата на анекса от 29.12.2017г. страните уговорили, считано от 01.01.2018г. ищцата да заема длъжността „инструктор на кабинен екипаж“, която заемала до 30.04.2022г., след което- считано от 01.05.2022г. и до прекратяване на трудовото правоотношение, заемала длъжността „*****“ по силата на анекса от 2

29.04.2022г. Междувременно, с допълнително споразумение от 09.02.2018г. размерът на брутната заплата на ищцата бил увеличен на сумата от 12 581.00 лева годишно, в която сума се включвали основната заплата, възнаграждението за допълнителна работа, за дежурство в условията на постоянно разположение на повикване, за работни часове по време на следобедни и нощни смени, както и за прослужено време. Наред с това било увеличено и възнаграждението за всеки сектор след втория за ден на сумата от 40.09 лева бруто. С анекса от 29.04.2022г. освен длъжността на ищцата били изменени и размерите на основната й заплата, както и секторното плащане, като същите били увеличени. Изяснява, че в периода на съществуване на трудовото правоотношение работодателят прилагал политика (вътрешни правила) относно възнагражденията на кабинния екипаж, според която размерът на секторното плащане за изпълнявани от членове на кабинния екипаж международни полети през съответния ден се определя в зависимост от заеманата от тях длъжност и времетраенето на съответния полет. Поддържа, че в периода от 01.12.2019г. до 09.12.2022г. работодателят не й заплатил пълния дължим размер на секторните плащания, представляващи според нея възнаграждение по чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата- възнаграждение над основната работна заплата, определено според прилаганата система за заплащане на труда, и възлизащи за посочения период на сумата от общо 26 322.11 лева. Счита, че причина за това било прилагането на сочената в исковата молба като недействителна клауза на чл. 5, б. „б“ от трудовия договор, съгласно която секторните плащания за първите два сектора за деня се включват в основната заплата.

Счита, наред с това, че работодателят определил неправилно и размера на следващите й се командировъчни пари, който следвало да бъде определен съобразно посочената в приложение № 3А ставка от 55 евро на ден за заеманата от служителката длъжност, поради което в настоящия процес претендира разликата между заплатената и действително дължимата при прилагане на посочената ставка сума за командировъчни пари.

Неправилно според ищцата при изчисляване на следващото й се възнаграждение по чл. 177 КТ за времето, през което в периода от 01.01.2020г. до 09.12.2022г. ползвала платен годишен отпуск, работодателят не включвал в базата за определянето му дължимите ***** или включвал същите, но в по- нисък от действително дължимия съгласно изложените вече доводи размер на същите.

В исковата молба са изложени и доводи за неправилно изчисляване на изплатеното на С. С. при прекратяване на процесното трудово правоотношение обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от една страна, доколкото отново не бил съобразен размерът на следващите й се за месеца преди прекратяване на трудовия договор *****, а от другадоколкото не била съобразена и действителната продължителност на следващия й се платен годишен отпуск. Поддържа във връзка с последното, че в случая спрямо нея в качеството й на член на летателния състав на гражданското въздухоплаване приложима е нормата на чл.

30 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, предвиждаща удължен платен годишен отпуск съобразно броя прелетени часове за посочената категория служители, както и че освен това в чл. 14 от индивидуалния й трудов договор бил предвиден допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормирано работно време от 5 работни дни.

Поддържа във връзка с тази своя претенция, че съобразно решение № 5 от 14.06.2022г. на КС по конст. дело № 13/2021г. неприложена следва да бъде оставена нормата, предвиждаща погасяване по давност на правото на платен годишен отпуск, доколкото същата противоречи на разпоредбите на чл. 31, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС и на чл. 7 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2023г. Изяснява, че по повод на последната в свои решения СЕС приема, че е принципно допустима национална правна уредба, предвиждаща условия и ред за упражняване на правото на платен годишен отпуск, вкл. загуба на посоченото право при изтичането на референтен период от време, при условие че работникът, който губи правото си на платен годишен отпуск, е имал действително възможност да упражни предоставеното му право, като задължението да 3 осигури ефективното упражняване на правото на платен годишен отпуск не следва да се прехвърля изцяло върху работника. Поддържа в тази връзка, че ответното дружество не изпълнило задълженията си за информиране и насърчаване на ищцата да ползва полагащия й се според нея удължен платен годишен отпуск.

Ищцата твърди, че в периода от 01.01.2020г. до 24.05.2022г. полагала труд и на официални празници, за което съгласно нормата на чл. 264 КТ й се следвал двойният размер на действително платеното й възнаграждение, който не бил платен от ответното дружество.

Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените срещу него искове като недопустими, евентуално- като неоснователни, излагайки подробни съображения, поради които счита, че работодател на ищцата е „****.- клон ****“ и считайки в тази връзка, че надлежно материално, а с това и процесуално легитимиран да отговаря по предявените искове е именно последният, притежаващ работодателска правоспособност.