Решение № 148 от 01.07.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Плевен, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ДАРИНА В. Д.А в присъствието на прокурора Д. Люб. И. като разгледа докладваното от КАЛОЯН В. ГЕРГОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264400600361 по описа за 2026 година Производство по реда на Глава „Двадесет и първа“ от НПК.

С Присъда № 2/24.03.2026 г., постановена по НОХД № 43/2025 г., Районен съд – Кнежа е признал подсъдимия Д. Ц. Д., роден на *** г. в гр.Червен бряг, област Плевен, с ЕГН:**********, българин, български гражданин, със средно специално образование, работи, неженен-живущ на семейни начала, с постоянен адрес за призоваване в страната: гр. Червен бряг, обл. Плевен, *** и настоящ адрес: ***, общ. Кнежа, обл. Плевен, осъждан за ВИНОВЕН в това че:

На *** г., в *** е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „***“ с регистрационен *** след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно - 0,70 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози в протокол за химическо изследване за определяне на алкохол в кръв № А263/2024 г. на БНТЛ при ОДМВР-Плевен, след като е бил осъждан Присъда № 13/19.09.2023 г. по НОХД № 133/2023 г., влязла в сила на 05.10.2023 г. на Районен съд - Кнежа за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 1,2 на хиляда.

Със същия съдебен акт Районен съд – Кнежа е осъдил подсъдимия Д. Ц.

1

Д. на 1г./една година/ лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева, равняващи се на 1022,58 /хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем евроцента/ евро, платима по сметка на съда,както и да заплати по сметка на съда равностойността на лек автомобил „***“ с регистрационен № *** ,съгласно оценителната експертиза, която е в размер на 1240,00 /хиляда двеста и четиридесет/ лева, равняващи се на 634,00 /шестстотин тридесет и четири/.

РС-Кнежа е лишил с горецитирания акт подсъдимия Д. Ц. Д. от правоуправление на МПС за срок от 2 /две/ година/, считано от фактическото отнемането на СУМПС, което е на *** г. като го осъдил да заплати по сметка на ОДМВР - Плевен сумата от общо 276,50 /двеста седемдесет и шест лева и петдесет ст./ лева, равняваща се на 141,37 /сто четиридесет и едно евро и тридесет и седем евроцента/ евро за изготвените по ДП експертизи.

Срещу така постановената присъда е подаден въззивна жалба от защитника на подсъдимия Д. Ц. Д. – адв. Г. С. от САК, в която е посочено, че същата е незаконосъобразна и се отправя искане подсъдимият Д. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. На първо място, в жалбата е направено оплакване че посочената в обвинителния акт наредба не съществува в правния мир. На следващо място се оспорва валидността на протокола за медицинско изследване на подсъдимия Д.. На следващо място защитата прави оплакване за липса на компетентност на полицейския служител да съставя АУАН по ЗДвП. На последно място е оспорена и компетентността на вещото лице, извършило анализ на пробата от изследването.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият Д. Ц. Д. се явява лично и с адв. Г. С. от САК

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен оспорва подадената въззивната жалба. Изразява становище, че действително е допусната грешка в изписване на годината на Наредба № 1, същата не довела до ограничаване правата на подсъдимият или правото му да разбере в какво точно е обвинен. В заключение моли въззивната инстанция да потвърди изцяло постановената присъда.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа депозираната въззивната жалба. Застъпва становище, че в НПК липсва понятието „техническа грешка“, а редът за отстраняването на допусната грешка е посочен в чл. 248а от НПК. Счита наложената присъда за явно несправедлива и незаконосъобразна поради допуснати процесуални пропуски и нарушения.

Позовава се на представената длъжностна характеристика на полицай Д. Д., съгласно която същият няма право да издава АУАН по ЗДП, а съдът е приел, че е осъществен така наречения „косвен контрол. В заключение моли въззивния съда да отмени обжалваната присъда и да върне делото за ново разглеждане.

В последната си дума въззивният жалбоподател заявява, че посочената в обвинителния акт улица ***“, на която са го спрели е сбъркана, а правилната е улица „***.

2

Плевенският окръжен съд, като се запозна със събраните по делото гласни и писмени доказателства, атакувания съдебен акт, изложението по жалбата и доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна, но не и по посочените в нея съображения.

За да постанови атакуваната присъда първоинстанционният съд е извършил анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства като е приел за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д. Ц. Д. на *** г., в *** управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „***“ с регистрационен № *** след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда,а именно 0,70 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози в протокол за химическо изследване за определяне на алкохол в кръв № А-263/2024 г. на БНТЛ при ОДМВР - Плевен, след като е бил осъждан с присъда № 13/19.09.2023 г. по НОХД № 133/2023 г., влязла в сила на 05.10.2023 г. на Районен съд - Кнежа за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 1,2 на хиляда.

Приел за безспорно установено по делото, че подсъдимият Д. Ц. Д. на *** г., в с. ***, по ул. ***“, пред дом № 23 управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „***“ с регистрационен № *** след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,70 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози в протокол за химическо изследване за определяне на алкохол в кръв № А263/2024 г. на БНТЛ при ОДМВР-Плевен, след като е бил осъждан с присъда № 13/19.09.2023 г. по НОХД№ 133/2023г., влязла в сила на 05.10.2023г. на Районен съд - Кнежа за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 1,2 на хиляда.

Тази фактическа обстановка се възприема и от въззивния съд, и същата коректно е изведена от събраните пред първата инстанция доказателства – показанията на свидетелите: Я.Й., К.М. Д. Д. и Б.С., а така също и писмените доказателства, съдържащи се в ДП – АУАН с №1257431/***г.,Талон за изследване с Рег.№*** /***г., Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от ***г. от д-р Д.М.;Протокол за химическо изследване за определяне на алкохол във кръвта №А-263/23.12.2024г.на БНТЛ от И.К.;Протокол за оглед на местопроизшествие и започване на досъдебно 3 наказателно производство при условията на чл.212,ал.2 от НПК от ***г.,Албум към Протокол за оглед на местопроизшествие на ***г. в с.***,*** на л.а. ***,с Рег.***, Протокол за оглед на веществени доказателства от ***г.,Албум към Протокол за оглед на веществени доказателства от ***г. в с.***,*** на л.а.***,с Рег.№*** след употреба на алкохол и Електронна справка за съдимост.

Направената проверка, оценка и анализ на доказателствената съвкупност от решаващия съд е въз основа на правилно установена фактическа обстановка като изложените правни съображения относно квалификацията на деянията се споделят от Плевенски окръжен съд, който не намира основание да ги преповтаря. Първоинстанционният съд е дал логически отговор на всички възражения на защитата в мотивите към присъдата. В този ред на мисли настоящият въззивен състав не открива нито допуснати процесуални нарушения в процеса на разглеждане на делото, нито такива в хода на извършената аналитична дейност от първостепенния съд, който е покрил по приемлив начин критериите установени в разпоредбата на чл. 301 от НПК.

При определяне на наказанието и изложените за това мотиви, първостепенният съд е допуснал известни пороци, които обаче не са съществени и могат да бъдат преодолени и без връщане на делото за ново разглеждане.

Районният съд неправилно е посочил, че за извършеното от подсъдимия престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до пет години с глоба от две до десет хиляди лева, като не е съобразил, че редакцията на Закона е в сила от 29.07.2025г., а деянието е извършено на ***г. Към този момент актуалната редакция на ал. 2 на чл. 343б от НК е предвиждала наказание лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Именно тя се явява по-благоприятна за дееца и следва да се вземе предвид при определяне на размера на наказанието „глоба“.

По този начин в пълна степен ще се спазят правилата, залегнали в ал. 1 и 2 на чл. 2 от НК, съгласно които „За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му“ и „Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е найблагоприятен за дееца“.

Направеното от защитата възражение относно несъществуването на посочената в обвинителния акт наредба е неоснователно. Действително прокурорът е допуснал грешка в изписване на името на нормативния акт, в частта за годината на издаване, но това нарушение не е съществено по смисъла на 348, ал. 3 от НПК. В конкретния случай в пълна сила е валиден правния принцип, че ignorantia legis non excusat. Подсъдимият Д. Ц. Д. е бил длъжен да знае както точното име на нормативния акт, така и съдържанието му. Съгласно чл. 5, ал. 5 от КРБ „Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок.“

Държавата е изпълнила задължението си да обнародва нормативния акт и същият следва да се счита известен на всички свои адресати. На следващо място, макар и в обвинителния акт да е допусната 4 неточност относно името на наредбата, в диспозитива и мотивите на присъдата същият нормативен акт е посочен коректно, като по този начин са отстранени всякакви съмнения относно това въз основа на кой нормативен акт е установено извършването на процесното деяние. В този смисъл е и Решение № 30 от 23.01.2023 г. на ВКС по н.д. № 774/2022 г., II н.о., НК, докладчик съдията Б.Т., в което посочено, че допустимо съдът направо с присъдата може да отстрани допусната с обвинителния акт правна непрецизност.

На следващо място, възражението относно валидността на протокола от кръвната проба дадена за медицинско изследване, също е неоснователен. Тези документи се намират на лист 9-11 от ДП, видно от които единият екземпляр е оригинал, а другия е индигирано копие. Районният съд е дал отговор относно разминаването между двата екземпляра, който се споделя напълно от въззивната инстанция.

Относно направеното възражение за липса на компетентност на полицейския служител Д. Д., по делото пред първата инстанция е постъпила справка от ОДМВР – Плевен, находяща се на лист 67-79, в която е посочено, че съгласно т.1.3.3 и т.2.2 от заповед на министъра на вътрешните работи рег.

№ 8121з-1632/02.12.2021 г., със заповед № 316з-2700/28.06.2023 г. на директора на ОДМВР – Плевен, Д. В. Д. е бил поименно определен да осъществява контролна дейност по ЗДвП, както и да издава фишове за налагане на глоби и да съставя актове за установяване на административни нарушения по същия закон. Полицейският служител фигурира в поименния списък под номер 252, намиращ се на лист 78 от делото. Не може да става дума за липса на компетентност на органа, съставил АУАН, респективно за нищожност на акта.