Определение № 881 от 07.03.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 308/2024
- Вид
- Определение № 881
- Подписан
- 07.03.2024
- В сила
- 07.03.2024
- Състав
- Галина Чавдарова, Ралица Цанкова Райкова, мл.с. Христо Руменов Митев
Цитирани разпоредби
- чл.248 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 419 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 420 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25а ал.2 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 881 гр. Варна, 07.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Галина Чавдарова
Членове:
Ралица Ц. Райкова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500308 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ал.3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 7819/04.12.2023г. от “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ No 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Юлия Христова Юргакиева – изпълнителен директор, срещу Определение № 812 /17.11.2023г., постановено по ч.гр. дело № 649 / 2023г. на Районен съд Девня, в ЧАСТТА над 75 лв. до присъдените 250 лв., представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от Д. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „Ц. П.“ No *.
Жалбоподателите считат определението за неправилно и незаконосъобразно.
Позовава се на практика на СЕС и на съдебна практика, като обосновава твърдение, че възнаграждение в размер на 250 лв. не съответства на действително предоставената адвокатска услуга. Сочи, че минималното адвокатско възнаграждение, за да не доведе до ограничаване на конкуренцията, не трябвало да е значително по-голямо от това на юрисконсултите. Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения следвало да се възприема само като ориентир, но не била задължителна и съдът следвало да определи обоснован и справедлив размер на възнаграждението. Заповедното и исковото производство се различавали, поради което и възнаграждението не следвало да се определя в зависимост от материалния интерес. Моли възнаграждението да бъде намалено до сумата от 75 лв.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, като същата сочи, че жалбата е неоснователна. Сочи, че постановеното определение е правилно и законосъобразно, а присъденото адвокатско възнаграждение съобразено с минималните размери по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Производството пред ДРС се е развило по заявление на от кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу Д. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В. д., ул. „Т.“ *. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 372/23.06.2023г. срещу длъжницата за сумата 2000.00 лв. /две хиляди лева и 00 ст./, представляваща платена главница от „Ай Тръст“ ЕООД във връзка с Договор за предоставяне на поръчителство от 05.06.2021 г. сключен между „Кредисимо” ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД във връзка с Договор за предоставяне на потребителски кредит № 2399287 о т 05.06.2021 г. сключен между „Кредисимо ” ЕАД и Д. Д. А., вземанията по който са прехвърлени от страна на „Ай Тръст“ ЕООД по силата на Приложение №1/12.08.2022 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК 203670940, сумата от 636.42 лв. / шестотин тридесет и шест лв. и 42 ст./, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.07.2021 г. до 20.12.2022 г., сумата 405.05 лв. /четиристотин и пет лева и 05 ст./, представляваща обещетение за забава считано от 21.07.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 31.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 60.83 лв. /шестдесет лева и 83 ст./, представляваща внесена държавна такса, както и сумата 50.00 лв. /петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 26 от НЗПП за защита по заповедно производство.
Заповедта е връчена на длъжника и в срок е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, към което е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че длъжницата е заплатила на адв. М. П. сумата от 250 лв. за процесуалната защита и съдействие в заповедното производство. Отправено е искане за присъждане на сторените разноски.
С разпореждане № 2441 от 01.08.2023г. съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иска си и да представи доказателства за същото съобразно чл. 415 ГПК.
Съобщението с тези указания е получено от него на 02.08.2023г. Едномесечният срок, в който искът по чл. 422 ГПК е следвало да бъде предявен е изтекъл на 02.09.2023г. Тъй като в срока по чл. 415 ГПК заявителят не е ангажирал доказателства за предявен иск, ДРС е приел, че са налице предпоставките за служебно обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и с определение No 675 / 26.09.2023г. е обезсилил Заповед за изпълнение № 372/23.06.2023г., издадена по ч.гр.д. № 649 по описа за 2023година на Районен съд Девня, на основание чл. 415, ал. 2 ГПК.
С молба вх. No 6762 / 18.10.2023г., длъжницата Д. А., действаща чрез адв. М. В. П. е поискала да бъде допълнено в частта за разноските определение No 675 / 26.09.2023г., като й бъдат присъдени такива за заплатено адвокатско възнаграждение.
С молба вх. No 7268 /08.11.2023г. кредиторът „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД изразява становище за неоснователност на молбата, доколкото в заповедното 2 производство не следвало да се присъждат разноски за подаденото възражение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност, като счита за справедлив и обоснован размер от 50лв., евент. 200лв.
С обжалваното частично Определение № 812 /17.11.2023г., ДРС е присъдил сумата от 250 лв., представляваща сторените от длъжницата разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.
По същество частната жалба е частично основателна, поради следните съображения:
Спорът се свежда до това по кой текст на Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения следва да се определи такова за депозиране на възражение по чл.
414 от ГПК. Въззивният съд съобрази в тази връзка, че процесуално представителство за подаване на възражение по чл.414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредбата възнаграждението следва да се определи по аналогия, като се съобрази вида на самото процесуално действие. Доколкото процесуалният закон не изисква обосноваване на възражението по чл. 414 ГПК, то и разноските следва да бъдат определени в приложение на чл. 11 от Наредбата, тъй като това е най-близко по аналогия. Правилото на чл. 11 урежда подобна хипотеза на възнаграждение за частно производство, като следва да се има предвид, че защитата на длъжника в заповедното производство се осъществява чрез подаване на частна жалба - чл. 419 ГПК, искане за спиране - чл. 420 ГПК и възражение - чл. 414 ГПК, които са все действия, с които не се извършва същинска защита срещу заявеното от молителя материално право. Именно, поради тази причина сторените разноски по повод извършване на сочените действия не следва да бъдат съизмервани със заявения за защита от молителя материален интерес. Той има значение единствено при определяне на разноските, сторени от заявителя, предвид разписаното в чл. 7, ал. 7 от Наредбата правило. В този смисъл е и разрешението, дадено с Определение No 102/ 14.03.2022г. по ч.т.д. 2481/2021г. на ВКС, I т.о., което въззивният състав споделя.
С оглед на гореизложеното и възнаграждението, което се следва, съобразно чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. в действащата към датата на подаване на възражението и сключване на договора за правна защита и съдействие редакция, е в размер на 400 лв.
Следва, обаче, да се съобрази постановеното решение на СЕС по дело С-438/2022 г. и по-специално т.60 според която цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара /в частност Наредба № 1/2004 г., приета от ВАдвС/, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени. Поради това и с оглед разрешението на СЕС, дадено в т.61 3 настоящата инстанция намира за необходимо да подчертае, че адекватната парична оценка на представената адвокатска услуга е в размер на 100 лв., съответен на възнаграждението, което адвокатът би получил по чл. 25а ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ и каквото би му се присъдило, ако потребителят бе ползвал безплатна правна помощ по конкретното дело, или каквото би се присъдило и за защита, осъществена от юрисконсулт.
Отделно се съобразява и обстоятелството, че депозираното възражение е бланкетно и същото не е мотивирано и подкрепено с правни доводи. В този смисъл и определяне на възнаграждение в уговорения размер между страните, който дори е под минималния такъв съобразно чл.11 от Наредбата, е несъответен на качеството и обема на предоставената правна услуга по този иск. Въззивният съд намира, че възнаграждението, което следва да се присъди е в размер на 100 лв., като и частната жалба се явява частично основателна.
Предвид гореизложеното и съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 812 /17.11.2023г., постановено по ч.гр. дело № 649 / 2023г. на Районен съд - Девня, в ЧАСТТА за разликата над 100 лв. / сто лева/ до присъдените 250 лв. / двеста и петдесет лева/, които “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК 203670940, е осъдено да заплати на Д. Д. А., ЕГН ********** и представляващи адвокатско възнаграждение за адвокатко представителство от адв. М.В. от ДАК по ч.гр.д.
649 / 2023г. на РС – Девня.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 812 /17.11.2023г., постановено по ч.гр. дело № 649 / 2023г. на Районен съд - Девня в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4