Решение № 1236 от 20.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1236 гр. Пловдив, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20255330203053 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0432-000418 от 23.04.2025г. на Началник Сектор в ОДМВР - Пловдив, РУ 01 – Пловдив, с което на А. С. О., ЕГН **********, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 точки.

Жалбоподателят А. С. О. в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител - адв. Н. С.ив, оспорва наказателното постановление /НП/ и моли същото да бъде отменено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, за което излага конкретни аргументи.

Претендира и сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна - Началник Сектор в ОДМВР - Пловдив, РУ 01 – Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител. В молбастановище излага доводи за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено. При условията на евентуалност прави възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна до минимално 1 предвидения.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е било издадено против А. С.

О. за това, че на 06.03.2025г. той е управлявал лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“, с рег.№ ** в гр.Пловдив, по бул. „Никола Вапцаров“ до № 64, в посока изток-запад, където около 14:00 часа бил спрян за проверка от автопатрулен екипаж при 01 РУ - Пловдив в състав С.В. и С. К.. В хода на проверката контролните органи установили, че процесното МПС не било регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Служителите на 01 РУ при ОДМВР Пловдив установили, че регистрацията на автомобила била прекратена на 03.11.2024г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като собственикът му в двумесечен срок от придобиването му не е изпълнил задължението си да го пререгистрира след нотариален договор за покупкопродажба/праводаване с № 2238/01.09.2024г. при Нотариус № 230.

За тези констатации срещу жалбоподателят бил съставен Акт за установяване на административно нарушение

/АУАН/

№

GA3652068/06.03.2025г., който бил прекратен по реда на чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН с мотивирана резолюция № 24-0432-М000032/06.03.2025г., а случаят бил докладван на Районна прокуратура Пловдив.

С Постановление от 03.04.2025г на РП Пловдив било отказано образуването на досъдебно производство, а материалите по преписка № 3051/2025 г. били върнати на 01 РУ при ОД на МВР Пловдив, за преценка за извършване на нарушение по ЗДвП.

След връщане на материалите в 01 РУ при ОД на МВР Пловдив на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН било издадено обжалваното наказателно постановление. С него било прието, че жалбоподателят О. е извършил: 1.

Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред, с което виновно 2 е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Разпитан като свидетел С. Н. К. заявява, че той е писал и подписал предявения на жалбоподателя АУАН, както и че няма точен спомен за конкретния случай, като разказва как такива нарушения се установяват по принцип. Заявява, че щом не е вписал в АУАН, че е иззел СРМПС част II-ра, след като е иззел двете регистрационни табели на лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“, с рег.№ **, то значи, че жалбоподателят не е носил в себе си СРМПС.

Съдът кредитира показанията на този свидетел като непротиворечащи на събраните доказателства.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин и от събраните по делото писмени доказателства - АУАН серия GА с бланков № 3652068/06.03.2025 г.; мотивирана резолюция № 250432-М000032/2025 г. на ОДМВР-Пловдив; ДЗ № 432 ЗМ-139/2025 г.; ДЗ № 432р-6951/2025 г.; Постановление за отказ да се образува наказателно производство № 3051/2025 г. по описа на РП-Пловдив; справка история на регистрацията на МПС и данни за прекратяването на регистрацията; справка за нарушител/водач; справка от ЛИС „БДС“ за роднински връзки и семейно положение; копие от заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., изменена и допълнена със заповед №8121з-825/19.07.2019г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.;

Удостоверения от регистър на имуществени отношения с изходящ номер 20250609145453/09.06.2025г. и с изх.№ 20250609145010/09.06.2025г. от Агенция по вписванията; Писмо от община Кричим с изх.№ АО-08-00-611/13.06.2025г. за сключен граждански брак между А. С. О. и А.И. О.а; Договор за Дарение на моторни превозни средства от 01.09.2024г.; Свидетелство за регистрация част I-ва.

При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал, съдът приема за безспорно и категорично доказано управлението от страна на жалбоподателя А. О. на датата и на мястото, указани в наказателното постановление, на лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“, с рег.№ **, който е бил със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Нарушената разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП изрично вменява на водачите задължение да управляват регистрирани МПС и като не се е съобразил с това правило за поведение, жалбоподателят е осъществил 3 чрез действията си по управление на посоченото МПС състава на вмененото нарушение. На 03.11.2024 г. регистрацията на лекия автомобил е била прекратена служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система, видно от справка история на регистрацията на МПС. Това е станало на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като собственикът на лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“, с рег.№ **, не е заявил в двумесечен срок придобиването на собствеността върху него чрез промяна на регистрацията в КАТ. Според нарочната законова уредба, прекратяването на регистрацията по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП настъпва автоматично, с реализиране на елементите от фактическия състав без да е необходимо нарочно волеизявление на контролен орган или изпращане на уведомление на собственика, за разлика от хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. В този случай автомобилът с прекратена регистрация се приравнява на такъв, който не е регистриран по надлежния ред. Предвид това безспорно, с оглед установените обстоятелства и неоспорения факт, че жалбоподателят към момента на нарушението е притежавал качеството „водач“ по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, същият е осъществил от обективна страна нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, защото към датата на нарушението е управлявал по път отворен за обществено ползване МПС, което не е било регистрирано. Установените по делото факти и анализът на законовите разпоредби, съотнесени към настоящия казус обосновават извод, че жалбоподателят О. е осъществил виновно вмененото му нарушение. Следва да се отбележи и че съгласно законовата разпоредба на чл.

189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а от страна на жалбоподателя същата не беше оборена.

Относно възражението свързано със собствеността върху процесното МПС, то от Договор за дарение на моторни превозни средства от 01.09.2024г. се установява, че собствеността на лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“, с рег.№ ** е била прехвърлена върху А.И. О.а още през 2024г. Този факт няма как да не е бил узнат от жалбоподателя, предвид това че А. О.а е съпруга на А.

О., видно от Писмо от община Кричим с изх.№ АО-08-00-61-1/13.06.2025г., поради което неточностите в АУАН и НП свързани със собствеността на автомобила, макар и нарушения не могат да бъдат възприети за съществени такива, които да са нарушили правата на жалбоподателя, още повече, че в случая нарушената норма санкционира не собствениците на МПС-та, а 4 техните водачи, какъвто безспорно е бил А. Овчарник към процесната дата.

Съгласно легалното определение на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, "водач" е лице, което управлява ППС или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. А съгласно легалното определение на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, "МПС" е ППС, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства.

В случая, обстоятелствата, че жалбоподателят О. има качеството на "водач" по смисъла на ЗДвП, че управлява МПС по смисъла на ЗДвП, което МПС не е регистрирано по надлежния ред, както и че бул. „Никола Вапцаров“ до № 64 в гр. Пловдив, представлява път, отворен за обществено ползване по смисъла на ЗДвП, се явяват установени по делото и не са спорни между страните. Съответно, налице е от обективна страна вмененото на О. административно нарушение по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, субект на което нарушение е именно жалбоподателят.

От момента на прекратяване на регистрацията всяко действие на водача, независимо дали е собственик на МПС или не, по управляване на нерегистрираното превозно средство ще доведе до реализиране на състава на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно който се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Ако поради незнание бъде извършено такова нарушение следва да се счете, че е налице непредпазливо деяние по смисъла на чл.11, ал.3 от Наказателния кодекс, във връзка с чл.11 от ЗАНН, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Според ал.2 на чл.7 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а в случая разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при непредпазливост. Незнанието на закона от собственика или от водача на автомобила никога не е извинително обстоятелство.

5

Отделно от това следва да се има предвид, че всеки водач има задължението да се убеди преди привеждане в движение на МПС, относно това дали не съществуват някакви законови пречки за управлението на автомобила, като едно от основните задължения на всеки водач е да се увери, че същото е надлежно регистрирано. Предвид близките родствени отношения между жалбоподателя и собственика на лекия автомобил /неговата съпруга, видно от Писмо от община Кричим с изх.№ АО-08-00-61-1/13.06.2025г./, то съдът намира за житейски нелогично санкционираният да не е бил запознат с обстоятелствата по придобиването от неговата съпруга на процесното МПС и това, че то не е било пререгистрирано в срок.

При това положение, съдът намира, че основателно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за така вмененото му нарушение. Спазено е от наказващия орган и изискването за точно определяне на вида и размера на административното наказание, като за нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, е наложено на основание чл.175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер от 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС в срок от 6 месеца. Наложените наказания са в минимален размер предвиден от законодателя и се явяват по – благоприятни за административния нарушител съобразно чл.3, ал.2 от ЗАНН, с оглед измененията на конкретната разпоредба. Правилно е определен и субектът на нарушението, тъй като нормата изисква същият да е водач на конкретното МПС, което е безспорно обстоятелство по делото.