Решение № 173 от 21.08.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Сливница, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20231890100622 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „Санд Са" ЕООД, ЕИК 175029006 срещу „Фемаг алуминиеви и метални конструкции" ЕООД, ЕИК 175275569 иск с правно основание чл. 79 ЗЗД.

Сочи се, че ищцовото дружество предоставило услуга на ответната страна, свързана с рязане, пробиване и заваряване на метални конзоли 62 бр., метална планка 4 бр. и друг размер метална планка 8 бр., като за извършените услуги била издадена фактура № 13523/13.09.2022г. на обща стойност с ДДС 12477,60 лв. Задължението не било заплатено, предвид което са водени разговори с длъжника и на 09.03.2023г. той сам определил схема за погасяване на задълженията си. Твърди, че в началото на месец юли 2023г. задълженията на длъжника възлизат на 3200 лв. с ДДС, и 300 лв. сума по предсъдебно събиране на вземанията. Поради незаплащането на дължимото сочат, че било образувано ч.гр.д. № 511/2023г. по описа на РС Сливница и била издадена обезпечителна заповед, и вземането било обезпечено изцяло. Предвид изложеното моли съдът да постанови решение, с което ответното дружество да заплати на ищцовото претендираните суми, ведно със законната лихва върху тях. Претендира разноски, представя доказателства, прави доказателствени искания.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който заявява, че не оспорва така предявеният иск, а само претенцията относно разноските в производствата, като заявява, че е извършвал частични плащания и е направил предложение по телефона на ищеца блокираната в следствие на обезпечението сума в размер на 3500 лв. да бъде преведена по тяхна сметка, но същото отказало, като така счита, че възпрепятства по-бързото уреждане на отношенията помежду им, предвид което не е дал достатъчен повод за завеждане на настоящото дело..

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва, да установи, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за изработка с посочен в исковата молба размер на уговорено възнаграждение, по който той е изпълнил задължението си, съгласно договора в процесния период, както и че е направил разходи за по предсъдебни действия по събиране на вземането. Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже, че е предложил плащане на ищеца, а той е отказал същото.

С Протоколно определение от 30.05.2024 г. като безспорно между страните е отделено от съда, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3200 лв. с ДДС, представляваща главница, обективирана във фактура 13523/13.09.2022 г., на обща стойност с ДДС 12477,60 лв., която представлява незаплатена част от предоставена услуга, свързана с рязане, пробиване и заваряване на метални конзоли 62 бр., метална планка 4 бр. и друг размер метална планка 8 бр.

Ответникът признава искът в пълния предявен размер от 3500 лева, с включени разходи по предсъдебно събиране на вземаненето.

Дължимостта на горните суми се подкрепя и от представените от ищеца писмени доказателства – фактура от 13.09.2022 г. /л.6/ и имейл – кореспонденция с ответника, в която същият признава извършеното от ищеца по сключения между тях договор, както и дължимостта на сумата в общ размер на 3500 лева, от които 3200 лева – главница по договора и 300 лева - разходи по предсъдебно събиране на вземаненето.

С оглед изложеното съдът приема, че искът е доказан по основание и размер и като такъв ще се уважи изцяло.

Като законна последица от уважаване на иска наред с главницата следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.08.2023 г. до окончателното плащане, каквото искане е направено своевременно още в исковата молба.

По отговорността за разноските:

По отношение на искането на ответника по чл.78, ал.2 ГПК, а именно, че в негова полза следва да се присъдят разноските и че не дължи такива на ищеца, доколкото не е дал повод за завеждане на делото, ответникът не доказа твърденията си в отговора на исковата молба, че е предложил изпълнение на ищеца, което той не е приел. До датата на подаване на исковата молба, а и до настоящия момент плащане не е последвало, така че ответникът не може да се ползва от разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК и напарвените разноски от ищеца са в негова тежест.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски се пораждат за ищеца. Същият доказа следните разноски – 140 лева – платена държавна такса /л.1/ и 900 лева, платено адвокатско възнаграждение, за плащането на което е представено доказателство – платежно нареждане и фактура /л.л.49 и л.44/. Общо разноски, напарвени от ищеца в исковото производство са в размер на 1040 лева, която сума ще бъде присъдена на ищеца.

Видно от ч.гр.д. № 511/2023 г. по описана РС – Сливница по исковете, предмет на настоящото производство е допуснато обезпечение. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.

По обезпечителното производство ищецът е направил следните разноски – 40 лева, платена държавна такса, която също ще бъде присъдена в пълен размер. По отношение на претендираното адвокатско възнгарждение за обезпечителното производсвто в размер на 350 лева, обективирано във фактура от 18.08.2023 г., доказателства за заплащане на такова в обезпечителното производсвто не са представени. Такива доказателства за плащане не са 2 представени и в настоящото производство, но дори и да бяха представени не следва да се присъждат, доколкото не са представени своевременно в рамките на производството, за което се отнасят, макар и да се присъждат в настоящото такова.

Платежното нареждане за сумата от 2940 лева не е обвързано с някакво основание за плащане и от него не може да се прецени за какво е платена тази сума и какво включва.

Останалите претендирани разноски в размер на 200 лева – адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство по налагане на обезпечението и 126 лева и 10 лева – държавна такса в изпълнителното производство, не следва да се присъжда. Това е така, доколкото разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител и не се присъждат в исковото /в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т.о., ТК, Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч.т.д. № 874/2016 г., I т.о., ТК и др./

Наред с това липсват доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение в размер на 200 лева. Представената фактура не доказва плащане.

Така мотивиран, Районен съд - Сливница

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Фемаг – алуминиеви и метални конструкции“ ЕООД, ЕИК 175275569, със седалище и адрес на управление: гр. Божурище, кв. „9 септември“ № 1 – промишлена зона ДА ЗАПЛАТИ НА „Санд Са“ ЕООД, ЕИК 175029006, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Илиенско шосе“ № 8а, сумата в общ размер на 3500 лева, от които 3200 лв. с ДДС, представляваща главница, обективирана във фактура 13523/13.09.2022 г., на обща стойност с ДДС 12477,60 лв., която представлява незаплатена част от предоставена услуга, свързана с рязане, пробиване и заваряване на метални конзоли 62 бр., метална планка 4 бр. и друг размер метална планка 8 бр. и 300 лева – стойността на извършени разходи по предсъдебно събиране на задължението, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 21.08.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 1040 лева - разноски в настоящото производство и 40 лева – разноски по ч.гр.д. № 511/2023 г. по описа на РС - Сливница.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - София.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________

3