Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 15048 от 21.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 8690/2026
Вид
Определение № 15048
Подписан
21.04.2026
Състав
КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 371 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 389 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 389, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 391 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 397, ал. 1, т. 3, предл. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15048 гр. София, 21.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110108690 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В.

И. И., чрез адв. М.-Г., срещу „Т С” ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение паричните суми, за които е издаден изпълнителен лист от 13.09.2021 г. по ч.гр.д. № 6927/2021 г. по описа на СРС, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение, за събирането на които е образувано изп. д. № ********* по описа на ЧСИ Сия Халаджова, поради погасяването на вземането по давност.

Ищецът твърди, че на 13.09.2021 г. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на ответника бил издаден изпълнителен лист за парични суми, произтичащи от задължения за топлинна енергия, ведно със законната лихва, както и разноски. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп. д. № *********.

Поддържа изрично, че оспорва изцяло вземането като недължимо, поради погасяването му по давност, настъпила преди заповедното производство.

Посочва още, че съгласно нормата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасявали периодичните плащания, като в случая към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК през 2021 г. вземанията на ответника били погасени по давност. Ето защо релевира възражение за изтекла погасителна давност преди образуване на заповедното производство, поради което моли съда да уважи предявеният иск, като признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които е 1 издаден изпълнителен лист от 13.09.2021 г.

Настоящият съдебен състав приема, че само по твърдения на ищеца така предявеният отрицателен установителен иск е процесуално недопустим, като аргументите за това са следните.

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

При осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.

Затова заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на предпоставките на чл. 423 ГПК, а иск за оспорване на вземането на основания факти, настъпили до изтичането на срока за подаване възражение може да бъде предявен само при наличието на предпоставките на чл. 424 ГПК.

Съгласно чл. 439 ГПК няма пречка да бъде предявен и разгледан иск за оспорване на вземането, но само на основание факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение.

С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че пътят на искова защита на длъжник, срещу който е издадена заповед за изпълнение, е изчерпателно уреден в нормите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, които изключват приложимостта на общия ред по чл. 124, ал. 1 ГПК. За да бъде допустим специалният иск по чл. 424 ГПК, следва да се твърди наличието на новооткрити факти или доказателства, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не 2 е могъл да се снабди в същия срок. Новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за делото, поради което и те трябва да се отнасят конкретно до възникването, изискуемостта и ликвидността на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.

В процесния случай ищецът се позовава единствено на изтичането на 3годишна погасителна давност за вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, т.е. не твърди факти, които да са новооткрити за него до изтичането на срока за подаване на възражение.

Освен това, в исковата молба не се твърди да са налице предпоставките на уредения в закона друг специален иск за защита на длъжника, срещу който е издадена заповед за изпълнение - този по чл. 439 ГПК. Не се сочи искът да се основава на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл. 416 ГПК. Напротив, претенцията на ищеца е основана единствено на факти, настъпили преди приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Длъжникът не може да оспорва вече установените със сила на пресъдено нещо вземания с факти, които са му били известни и/или достъпни до изтичане срока за релевиране на възраженията (чл. 133, респ. чл. 414 от ГПК).

Изложеното предпоставя недопустимост на предявения иск и в приложение на чл. 130 ГПК съдът е длъжен да върне исковата молба.

По отношение на искането за спиране на изпълнението по изпълнителното дело, тълкувайки изложеното в исковата молба, съдът приема, че същото не е с правно основание чл. 438 ГПК (посочено от ищеца), което е неприложимо в настоящото производство, а представлява молба за допускане на обезпечение по реда на чл. 389 ГПК вр. чл. 397, ал. 1, т. 3, предл.

2 ГПК, която съдът приема, че е неоснователна.

За да се допусне обезпечение на иска, съдът следва да констатира кумулативното наличие на предвидените в чл. 391 ГПК предпоставки.

Законодателят е предвидил като изисквания искът да е процесуално допустим, вероятно основателен и за ищеца да е налице обезпечителна нужда, т. е. ако без да се допусне исканата мярка, осъществяването на последиците на евентуално осъдително съдебно решение би било невъзможно или затруднено.

Липсата, на която и да е от посочените предпоставки обуславя извод за неоснователност на молбата за обезпечаване на иска. В частност, по 3 изложените по – горе съображения, предявеният иск е недопустим, поради което молбата за допускане на обезпечение следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. И. И., чрез адв. М.-Г., обективирана в исковата молба, за допускане по реда на чл. 389, ал. 1 ГПК на обезпечение на предявения срещу „Т С” ЕАД отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 13.09.2021 г. по ч.гр.д. № 6927/2021 г. по описа на СРС, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп. д. № ********* по описа на ЧСИ Сия Халаджова.

ВРЪЩА искова молба вх. № 102724/31.03.2026 г., подадена от В. И. И., чрез адв. М.-Г., срещу „Т С” ЕАД, по която е образувано гр. д. № 8690/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 167 състав.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4