Решение № 50 от 08.07.2022, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Разград, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева в присъствието на прокурора С. С. Осм. като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223300600070 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 18/21.12.2021 г. по НОХД № 284/2019 г. по описа на Районен съд – Исперих подсъдимата Ф. ДЖ. М. е призната за невиновна в това, че на 09.10.2012 г. в кметство с. Хърсово, обл. Разград, в качеството си на длъжностно лице – „специалист ГРАО“, в кръга на службата си е съставила официален документ – Удостоверение за наследници изх. № 49/09.10.2012 г ., в което удостоверила неверни обстоятелства, че наследниците на бившите жители на селото – Р.Г.Й. и Ц.Н.Й. са дъщерите им Р.Ц.Р. от гр.

Варна и Й.Ц.Й. от с. Хърсово, обл. Разград, като по време на издаването на документа Р.Ц.Р. е била покойница, а неин наследник е била дъщеря й Р.Р.С. от гр. Варна, която не била вписана в Удостоверението, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства, и на основание чл. 304 от НПК я оправдал по повдигнато обвинение по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 308, ал. 2 от НК.

Със същата присъда съдът е признал за невиновна и подсъдимата Х. ДЖ. М. в това, че на 07.03.2014 г. в кметство с. Хърсово, обл. Разград, в качеството си на длъжностно лице – „специалист ГРАО“, в кръга на службата си е съставила официални документи – Удостоверение за наследници изх. № 51/07.03.2014 г. и Удостоверение за наследници изх. № 52/07.03.2014 г., в които удостоверила неверни обстоятелства, че наследниците на бившите жители на селото – Р.Г.Й. и Ц.Н.Й. са дъщерите им Р.Ц.Р. от гр. Варна и Й.Ц.Й. от с.

Хърсово, обл. Разград, като по време на издаването на документа Р.Ц.Р. е била покойница, а 1 неин наследник е била дъщеря й Р.Р.С. от гр. Варна, която не била вписана в Удостоверенията, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тия обстоятелства, и на основание чл. 304 от НПК я оправдал по повдигнато обвинение по чл.

311, ал. 1 във вр. с чл. 308, ал. 2 от НК.

Против оправдателната присъдата е постъпил въззивен протест от прокурор в Районна прокуратура - Разград, ТО – Исперих, в който се сочи, че присъдата е неправилна и необоснована. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова осъдителна такава, с която подсъдимите Ф. ДЖ. М. и Х.Д. М. да бъде признати за виновни по повдигнатите им обвинения и им бъдат наложени съответни наказания.

В допълнителни съображения към протеста се сочи, че фактическите положения, приети за установени от съда, и направените въз основа на тях правни изводи, не се подкрепят от събраните по делото доказателства и не обосновават приложението на разпоредбата на чл. 304 от НПК. Изразява се несъгласието си с мотивите на присъдата относно обективната и субективна несъставомерност на деянията на двете подсъдими по повдигнатите обвинения. Според прокурора събрания на съдебното следствие доказателствен материал по категоричен начин доказвал, че с инкриминираното поведение на двете подсъдими са осъществили от обективна и субективна странасъставът на престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 308, ал. 2 от НК.

С протеста не са е направени доказателствени искания.

Препис от протеста е връчен на двете подсъдими и на защитника адв. Й.К., като от последните не са постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград не поддържа протеста. Счита присъдата на Районен съд – Исперих за правилна и законосъобразна. Според прокурора двете подсъдими в качеството си на длъжностни лица са изпълнили всичко възможно, което обективно са могли да извършат в инкриминирания период и от тяхна страна няма умисъл при издаване на процесните удостоверения за наследници. Алтернативно пледира за маловажност на деянията по смисъла на чл. 311, ал. 2 от НК като основание за освобождаване на подсъдимите от наказателна отговорност и налагане на административни наказания по реда на чл. 78а от НК.

Защитникът на подсъдимите адв. Й.К. моли депозирания протест да бъде оставен без уважение, като пледира за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна.

Счита, че районния съд правилно е приел, че спрямо подсъдимата Ф.М. липсва обективна несъставомерност на деянието, тъй като удостоверението, прието от прокуратурата като оригинал е без подпис и печат, положени от длъжностното лице. Според защитника от материалите по делото по безспорен начин е установено, че до 2016 г. кметствата на Община Самуил не са имали директна връзка с база данни на ЕСГРАОН, което е препятствало издаване на удостоверения за наследници с всички необходими данни в него.

Отделно изтъква, че спрямо двете подсъдими не е налице пряк умисъл за осъществяване на деянията, какъвто повдигнатото обвинение изисква.

2

Подсъдимите Ф.М. и Х.М. се присъединяват към становището на защитника си.

В последната си дума изтъкват, че повече не упражняват такива длъжности, не се считат за виновни и не са направили нищо умишлено.

Окръжен съд – Разград, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:

Процесуалната дейност на първостепенният съд не страда от приписаните в протеста недостатъци, както по отношение попълването на делото с доказателства, така и при тяхната оценка. Изведените от анализа им фактически положения, подробно изложени в мотивите към проверяваната присъда, намират подкрепа в доказателствена съвкупност и в този смисъл са обосновани. При собствения анализ на доказателствата настоящият състав не установи основания да се отклони от възприетите от районния съд факти, и по - конкретно намира, че по делото безспорно е установено следното от фактическа страна:

Подсъдимите Ф.М. и Х.М. са сестри, имат завършено средно образование, семейни са, като Х. е майка на две малолетни деца, а Фатме има едно дете - също малолетно. Двете са трудово ангажирани, с минимално месечно трудово възнаграждение, не реализират доходи от други източници. Не притежават недвижимо и движимо имущество, от което да се издържат. Не са осъждани.

Подсъдимата Ф. ДЖ. М. от 08.06.2012 г. заемала длъжността „специалист ГРАО" с място на работа Кметство с .Хърсово, назначена по Трудов договор № РД-02-08/2012 г., сключен с Община Самуил. Длъжностната й характеристика вменявала множество задължения и отговорности, част oт които включвали: задължение да поддържа в актуално състояние и допълва регистрите по гражданско състояние, съгласно действащото законодателство и разпоредбите на Наредбата за гражданско състояние и издава преписи от тях на физически и юридически лица; да поддържа масивите с данни на гражданите; да организира и отговаря за функционирането на ЕСГРАОН, съгласно утвърдените показатели и технологии, като носи отговорност за неправилно подготвени и оформени проекти на актове, свързани с изпълнение на служебните ангажименти.

Свидетелката Р.Р.С. е законен наследник, внучка на Р.Г.Й. и Ц.Н.Й., двамата б. ж. на с. Хърсово, обл. Разград. Ц.Н.Й. починал на 08.04.1996 г., а Р.Г.Й. починала на 06.07.2011 г.

Двамата наследодатели имали две дъщери - Р.Ц.Р. и Й.Ц.Й., които не поддържали активни отношения помежду си.

Първородната дъщеря Р.Ц.Р. живеела в гр. Разград, където била адресно регистрирана, като от излизането си от родното село Хърсово никога не се е връщала да живее там. През 2003 г. се разболяла и по този повод дъщеря й Р.Р.С. я прибрала да живее при нея в гр. Варна, където по-късно, на 12.07.2009 г. Р. починала преди своята майка Р..

След смъртта си Р. оставила преки законни наследници преживял съпруг Руси Симеонов Русев, починал по - късно на 24.09.2010 г., и единственото им дете - свидетелката Р. С.

3

Сестрата Й.Ц.Й. живеела в с. Хърсово, обл. Разград, в бащината си къща, като била разведена без собствени деца. Починала на 28.12.2016 г. след сестра си Р., като оставила единствен законен наследник племенницата си - свидетелката Р. С.

Преди кончината си, на 09.10.2012 г., Й.Ц.Й. поискала издаване на Удостоверение за наследници на майка си Р.Г.Й., което да й послужи пред ВиК гр. Исперих. За целта посетила Кметство с. Хърсово, където попълнила Искане вх. № 279/09.10.2012 г., в което посочила данни за наследодателката и наследниците й. Като наследници посочила освен себе си, като дете на наследодателката Р., но и починалия преди последната неин съпруг Ц.Н.Й., както и починалата преди майка си първородна нейна дъщеря Р.Ц.Р.. В искането не били посочени данни за смъртта на Р., настъпила на 12.07.2009 г., а била посочена като жив наследник, с постоянен адрес в гр. Разград.

По повод на исканото Удостоверение за наследници подсъдимата Ф.М. проверила Личния регистрационен картон (ЛРК) на наследодателката Р.Г.Й., в който двете й дъщери били вписани в графа „Деца'' без посочени данни за междувременно настъпилата смърт на първородната дъщеря Р.. Предвид съвпадението на така вписаните данни с тези, посочени в искането на Й.Й., подс. Ф.М. не се усъмнила в достоверността им и издала Удостоверение за наследници изх. № 49/09.10.2012 г., в което удостоверила, че наследници на Р.Г.Й., починала на 06.07.2011 г., са нейният съпруг Ц.Н.Й. (въпреки, че е бил починал преди съпругата си - цитиран акт за смърт № 5 от 09.04.1996г.), както и двете й дъщери искателката Й.Ц.Й. и Р.Ц.Р., която била посочена като жив наследник, въпреки, че към този момент била вече починала.

Считано от 28.01.2013 г., съгласно Трудов договор № РД-02-08/01 от същата дата, сключен с Община - Самуил, втората подсъдима Х.М. била назначена на длъжността „специалист ГРAO" с място на работа Кметство с. Хърсово, по заместване на отсъстващ работник - сестра й Ф.М., която излязла в отпуск по майчинство. Тази длъжност заемала до 10.09.2014 г.

Връчената й Длъжностна характеристика вменявала като пряко задължение на длъжността да отговаря за съхранението на документите и достъпа до информация по ЕСГРАОН; периодично да прави сверки на информацията от ЛРК на гражданите и на тази от информационния масив; да осигурява информационното обслужване чрез масивите на ЕСГРАОН за следните видове услуги: удостоверение за наследници; удостоверение за идентичност на имена и други изброени удостоверения, като отговаря за достоверността и за изпълнението на задачите, които й се възлагат.

На 06.03.2014 г. Й.Ц.Й. подала в Кметството на селото 2 броя Искания, съответно вх.

№ 60 и вх. № 61 от същата дата за издаване на Удостоверения за наследници на родителите си, като не посочила пред кого ще ползва документите и необходимостта за послужването им.

В Искането вх. № 60/06.03.2013г. за издаване на Удостоверение за наследници на баща й Ц.Н.Й., посочила данни за наследодателя и наследниците му: преживяла съпруга Р.Г.Й., починала на 06.07.2011 г., и двете му дъщери - искателката Й.Ц.Й. и първородната 4

Р.Ц.Р., за която посочила, че е починала на 12.07.2009 г. съгласно акт № 1063 от 12.07.2009 г., издаден в гр. Варна.

В Искането вх. № 61/06.03.2013 г. за издаване на Удостоверение за наследници на майка й Р.Г.Й., посочила данни за наследодателката и наследниците й, а именно - починалия преди съпругата си Ц.Н.Й., починал на 09.04.1996 съгласно акт № 5 от същата дата, издаден в с.Хърсово, и двете им дъщери, посочени по – горе - Й. и Р., като за последната също били посочени данните за смъртта й, видно от които е починала преди майка си.

Въз основа на тези искания, подсъдимата Х.М. проверила ЛРК на двамата наследодатели и издала процесиите Удостоверения за наследници изх. № 51/07.03.2014 г. за наследодателя Ц.Н.Й. и изх. № 52/07.03.2014 г. за наследодателката Р.Г.Й., в които вписала наследниците по начина, както е посочено в исканията по - горе. Тъй като в ЛРК на наследодателката Р.Г.Й. липсвало въобще отбелязване относно настъпилата смърт на дъщеря й Р., подсъдимата Х.М. лично вписала тези данни в графа „Деца", като на ред първи допълнила данните, изписвайки ръкописно текста „Р.Ц.Р., поч. на 12.07.2009 г., акт № 1063 от 12.07.2009 г. Варна".