Решение № 260204 от 11.02.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 5003/2020
- Вид
- Решение № 260204
- Подписан
- 11.02.2021
- В сила
- 01.07.2021
- Състав
- ИВЕЛИНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.63, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 188, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- Член 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл.461, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.483, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.638, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл.647, ал.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№……/…… 2021г.
Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд двадесет седми състав
На девети февруари Година две хиляди двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 5003 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.Т., гражданин на Украйна, в качеството му на управляващ и представляващ „В.Г.Б.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, депозирана чрез пълномощника – адв.О.А. от ВАК, против Електронен фиш Серия Г № 0020435, издаден от ОД на МВР-Варна, с който за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 , вр.чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ на дружеството е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лв..
С жалбата се иска да бъде отменен издаденият електронен фиш. Банкетно се сочи, че той е неправилен и незаконосъобразен.
В съдебно заседание, въззивникът се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. Представя и писмени бележки, като моли ЕФ да бъде отменен. Претендира и за присъждането на разноски, като представя и списък на същите.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител.
По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите- юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш, като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Електронен фиш Серия Г № 0020435 е съставен от ОД на МВР-Варна, за това, че на 24.07.2020г.
, в 14.53 часа в гр.Варна, по бул.“Сливница“
, на място с GPS кординати:43.216653,27.90362 било установено управление на МПС- лек автомобил марка „Хюндай Соната“ с рег.№ В6442ВР, регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите - нарушение по чл.
483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 , вр.чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ. Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство SD2D0014.
При тези констатации и след извършени справки на интернет страницата на
„Гаранционен фонд“ било установено, че към дата 24.07.2020г. за лек автомобил марка
„Хюндай Соната“ с рег.№ В6442ВР няма активна застраховка „Гражданска отговорност“.
При справка в информационните масиви на
МВР било установено, че МПС-то е собственост на „В.Г.Б.“ ООД с ЕИК *********, представлявано от О.Г.. ЕФ бил издаден на собственика на МПС. ЕФ бил връчен срещу разписка на представляващия собственика на 26.11.2020г. Последният, в законоустановения 14 дневен срок от връчване на ЕФ, на 03.12.2020г. депозирал жалба срещу него.
Видно от представената по делото извадка от ТР, касатело актуалното състояние на дружеството е видно, че то се представлява заедно и поотделно както от О.Г., така и от депозиралият жалбата като представляващ- В.Т..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени, гласи и и веществени.
Съдът напълно кредитира показанията на св.И.К., който внесе яснота за начинът, по който е установено нарушението.
Съдът кредитира и писмените доказателства, както и веществените /фотоснимки/, приобщени по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП, приложим по препращане от чл.647, ал.3 от КЗ и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна поради следното:
Въззивното дружество е наказано за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, съгласно който - договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. За неизпълнение на това задължение е предвидена и съответна санкция в разпоредбата на чл. 638, ал.1 от КЗ: глоба от 250 лв.
– за физическо лице и имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец. Съгласно ал.4 на същия член когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. Според разпоредбата на чл. 647, ал. 3 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал.
5 от Закона за движение по пътищата не се прилага. Горните разпоредби идват да покажат, че принципно е допустимо издаване на ЕФ за нарушение на КЗ при установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В тези случаи КЗ препраща към условията и реда за издаване на ЕФ предвидени в Закона за движение по пътищата.
Легалната дефиниция на понятието
"електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Електронният фиш, предмет на настоящото обжалване съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя.
В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. От друга страна, с оглед посочената в електронния фиш дата на извършване на нарушението – 24.07.2020г. и предвид датата на депозиране на жалбата срещу него –03.12.2020г., не е налице и индиция за несъблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН във връзка с процесното административнонаказателно производство. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на гр. Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР. В този смисъл е неоснователно твърдението на въззивника в този аспект за допуснато съществено процесуално нарушение.
Следователно изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, към които препраща и разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено в случая. В обжалвания електронен фиш са посочени още мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на имуществената санкция, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В електронния фиш е посочено и описание на нарушението, което също е един от задължителните реквизити съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. В конкретния случай нарушението е описано от фактическа и от правна страна. Посочено е, че е било установено управление на МПС / лек автомобил марка „Хюндай Соната“ с рег.№ В6442ВР/, регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Поради това и съдът намира, че Електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити, респективно ЕФ отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата , към който препраща чл. 647, ал. 3 от КЗ. По този начин както за нарушителя, така и за съда е напълно ясно какво се твърди да е извършено от него.
Съдът намира, че субект на нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, може да както физическо, така и юридическо лице, т.к. КЗ се явява специален законов акт спрямо ЗДвП, поради което щом в него изрично е предвидена "имуществена санкция" за юридическото лице – собственици на МПС при несключен застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, то е неприложима разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП и не следва, а и не може да се наложи "глоба" на законния представител на юридическото лице. Горното е безспорно видно от текста на разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ, където е посочено, че член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага.
Установено е по делото от , че АТСС, с което е заснет лек автомобил марка „Хюндай
Соната“ с рег.№ В6442ВР, е пътна радарна система тип m*SpeeDet 2 D за контрол на скоростта на МПС с възможност за заснемане и автоматично разпознаване на рег. номера. Видно от изисканите от съда и приложени по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133, валидно до 20.02.2028г. и Допълнение №18.07.55133.1 Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, се установява, че преносимата система е одобрен тип средство за измерване от така наречения тип пътна радарна система, притежаваща възможност за автоматично разпознаване на регистрационни номера. Установява се от приетите писмени доказателства, както и от веществените доказателствени средства - снимкови разпечатки от АТСС и справки за регистрация на МПС по рег.№, че лек автомобил марка „Хюндай Соната“ с рег.№ В6442ВР е заснет на 24.07.2020 г. да се движи в гр.Варна. Съдът намира, че от приложения по делото снимков материал- снимки приложени по АНП и снимков материал приобщен в с.з. е безспорно видно, че именно МПС- лек автомобил марка „Хюндай